Лоран Боти
В мъглата (72)

71

Дусе изслуша Греди с най-голямо внимание. Изслуша всичко, без да трепне, седнал в кухнята: теорията му за убийствата, Либерман, Клер Ермен, Арас, „американеца“, всичко… И запомни най-вече едно име: Талко.

Алекс реши да се обърне към жандарма, осъзнал, че в задънената улица, в която се намира, му трябва поне малко помощ в самия Лавил. Искаше, преди да се обади в Париж на Льо Флош и останалите, да знае може ли да разчита на някого. И вече не беше толкова сигурен, че е направил добър избор: Дусе не го прекъсна нито веднъж, само клатеше глава с упорит израз на лицето, който не вещаеше нищо добро.

Когато свърши, Алекс изчака някаква реакция.

— Е?

Мустакатият великан вдигна рамене.

— Какво „е“? Не знам какво да ти кажа… Нямаш нищо. Само предположения.

— Добре. Разбрах.

Настъпи тишина. Дусе се възползва, за да запали с въздишка една Марлборо.

— Ама ти какво искаш да ти кажа! — изведнъж избухна той. — Че отивам при шефа и започвам да му редя: дай да арестуваме дъртата Талко, защото е вещица, прави магии и плюска деца? Нищо не мога да направя за тебе. В най-добрия случай ще насоча разследването натам. Но и ти знаеш не по-зле от мене колко време ще отнеме това!

Страх го е, помисли си Алекс. Тоя пич си умира от шубе.

Но страх от какво? От началника? От бандата Талко? От самата Мадлейн?…

— Ти знаеше, нали? — попита той.

— Какво?

— Че дъртата е нечиста. Точно това ми подсказа, като ми даде — без да се намесваш сам — името на оня момък, дето се е занимавал с аферата.

Дусе се изправи и прекара пръсти през подстриганата си високо гъста коса. Беше с червен анцуг и Алекс си даде сметка, че го вижда за първи път без униформа.

— Има слухове, които обикалят — подхвърли той напушено, сякаш насила. — Да, вярно е, че има нещо гнило там. Не се знае какво точно, но хората се страхуват от нея. Това поне можах да науча за почти седемте години, откакто съм тук. А като попиташ, пичовете ти отговарят: колкото по-малко знаеш, толкова по-добре за тебе. Ето: това е, което мога да ти кажа. И още, че откакто съм тук, никога не е имало друго престъпление срещу дете.

Беше пъхнал ръце в джобовете на анцуга и се почесваше машинално и не особено елегантно по тестисите, но явно се чувстваше натясно. За Алекс това беше очевидно.

Изведнъж някой изтопурка оттатък и един дребосък влетя като куршум в кухнята с вик: „Тате!“. Детето се закова на място, като забеляза непознатия, седнал вътре с баща му.

— Е, добре, Джереми, няма ли да кажеш добър ден на господина? Това е Алекс… приятел на татко. Той е полицай.

— Здравей, Джереми — каза Греди.

Детето се сгуши в краката на баща си. Изглеждаше около четиригодишно.

— Добър ден — рече то тихо и с несигурна усмивка, като се въртеше смутено.

— Ти си бил много срамежлив, бе — каза Дусе, като разроши косата на сина си. — Какво толкова искаш, момчето ми?

Детето не отговори, хипнотизирано от присъствието на Греди. Явно бе забравило защо дотича в кухнята: непознатият беше определено по-интересен.

Дусе погледна усмихнато Алекс и той се учуди от добрината, която се четеше в очите му. Но после жандармеристът се понамръщи и каза просто:

— Не мога да ти помогна. Вярно ти казвам… Не мога.

Докато се връщаше по изпълнените с мъгла улички, Алекс се поколеба какво да предприеме оттук нататък. Отново се опита да се обади на Клер и все така без резултат. Започна да я подозира, че нарочно не вдига телефона.

Трябва да се свърже на всяка цена с Льо Флош в Париж. Или с друг негов колега, достатъчно високопоставен, за да го насочи към някого в Дижон и да изпрати „военни подкрепления“. Но преди това реши да посети за последен път семействата Масиак и Гайяр: майката на бебето — голямата заплесната кобила, на която й трябваше сума ти време да проумее истината — не може да не знае нещо. Доказва го неестественото й поведение. Няма на какво да се надява от страна на бащата: зъболекарят вече изложи на показ прекрасното си самообладание и дори линията му на поведение, което ще следва по отношение на бавачката, се стори на Алекс твърде гладка, като отлично отрепетирана роля. Но жена му, о да, тя си е напълно отнесена. И по този начин предоставя плячка на инспектора, който знае в каква посока да напредва.

Колкото до г-жа Гайяр, той се питаше дали се е върнала от прословутото си пътуване. При всяко положение, или едната, или другата би могла да му даде важна информация за разследването. Ако… се съгласи да свидетелства.