Лоран Боти
В мъглата (85)

84

Клер седна и впи очи в тези на Мадлейн Талко, вцепенена от спокойната решителност и насмешливия й тон. Подпря се на стената и се приготви да слуша така, както малкото момиченце поглъща приказките на баба.

— Тази история започва много отдавна…

Клер поклати глава с въздишка:

— XV век, Арас, Водерията.

Мадлейн Талко я изгледа с възхищение:

— Явно от вас получавам само изненади! О, колко съм глупава! Научили сте го от тефтерчето! Бъдете спокойна: оттук нататък Фабиен Елбек не може да ви помогне с нищо.

Клер се направи, че не е разбрала. Не искаше да й доставя удоволствието да види лице, изкривено от ужас.

— И така, Арас, XV век — подхвана вещицата. — За нас нещата започват истински именно през 1460-а. Трябвало е да се спаси цял един род: Тоно. Впрочем, мои прадеди, както сте разбрали, може би…

Клер почти очакваше тя да завърши думите си с „милото ми момиченце“, но — слава богу! — не го стори.

— Гийом Тоно, знаете, не бил нищо особено. Обикновен бакърджия, също като баща си, а жена му — перачка. Нищо не представлявали тези хора. И въпреки това, били обвинени в магьосничество. Как, защо?… Не се знае точно. Всичко става толкова бързо: оклеветяване, приятели… Било такава лудост, както с евреите през войната, прибави тя с носталгична усмивка.

Дори не се знае дали тези хора — семейство Тоно, искам да кажа — били наистина последователи на черната магия или Гийом е открил Големите тайнства след това. Както и да е, успели да ги предупредят навреме и те избягали заедно с десетина други хора. Избягали… дотук. До Лавил-Сен-Жур. Това не било дори и село, а местност. Да, именно тук Гийом решава да се засели, сред местността, която не му се нрави и е толкова враждебна, че би обезкуражила онези да дойдат да го преследват чак дотук — всички онези фанатици с черни раса! И тъкмо тук той се е захванал насериозно със Сатаната. Странно, нали? Отдал е на всички тези люде, оковани и преследвани, на лицата, ревящи в пламъците, най-висока почит.

Според легендата между малкото жители в района имало една старица, отдала се с най-голяма вещина на магията. Именно на нея било поръчано да направи… първите стъпки. Но всъщност, всичко това го слагам в условно наклонение, защото от моя страна винаги съм смятала, че преди да пристигне, Гийом е знаел вече доста неща.

Както и да е, в Лавил или още по-рано в Арас, той бил посветен… Останалото, което наричаме Големите тайни, го получава направо от самия Принц.

Тя се наведе към наметнатата с покривка Клер, която я поглъщаше с очи.

— Бил е, знаете, избраник.

Младата жена не направи никакъв коментар, но усети, че недоверието й проличава, въпреки маската на безразличие.

— Не ми вярвате, нали? — внезапно я попита вещицата с прегракнал глас.

— Не. Мога да допусна, че ваш прадядо се е наричал Гийом Тоно, че се е отдал на… хм… магьосничество, щом смятате така. И че е избягал от Арас и се е заселил тук — бога ми, защо не? Но че е бил избраник… Съжалявам. Малко по-трудно е да се повярва.

Мадлейн Талко я погледна втренчено.

— Вярвате ли в Бог, скъпа?

Клер премълча.

— Е, добре! Вярвате ли или не?

— Да — накрая отвърна с нежелание младата жена. — Не съм дълбоко вярваща, но все пак вярвам.

— Добре. В такъв случай трябва да вярвате и в стигмите, нали? Да вярвате и в явлението на уличницата в Ласко — в ей такива неща? При вас те не липсват, нали? Искам да кажа разните появи, чудеса и прочее атрибути… В такъв случай, ако прасетата и свинките са избрани най-акуратно от големия шопар най-горе, ЗАЩО ПРИНЦЪТ САТАНА ДА НЕ СТОРИ СЪЩОТО И ДА НЕ КОМПЛЕКТУВА ИЗБРАНИЦИТЕ СИ, КОИТО ИЗПЪЛВАТ НЕГОВИТЕ ЛЕГИОНИ?

Клер не отговори, втрещена от спектакъла. Само за няколко секунди любезната, възпитана, общителна Мадлейн Талко можеше да се превърне в разпенено от ярост чудовище с почти нечовешко лице. „Откъде тая омраза, помисли си тя. И защо такава омраза?“

— Той е човек, достоен за възхищение — изведнъж продължи най-спокойно Мадлейн. — Очевидно не можете да го осъзнаете, защото ви липсват доста знания за това. Но той, например, е написал най-големия трактат по магия, създаван някога. Произведение, което се търси от всички демонолози по света. На вас мога спокойно да ви кажа: тя е тук… Магьосническата книга, имам предвид.

Магьосници, Водерия, книга със заклинания, демонолози… На Клер почти й се зави свят — от всички тези думи от едно друго време, пристигнали при нея в спокойния й парижки кабинет, за да я доведат до тази килия, изолирана като тъмница за осъдени до живот!

— Но най-вече — продължаваше дъртата луда, отдалечена на сто километра от мислите на жената в краката си — най-вече Гийом слага начало на най-хубавата династия магьосници в световната история!

Тя изплю въпросната „истина“ с горделиво ръмжене, наситено със слюнка.

Сетне стана от столчето, сякаш следващите думи не могат да бъдат произнесени в седнало положение.

— Ние управляваме изцяло този град в продължение на повече от четири столетия, чувате ли, Клер? Четири века! О, няма да ви кажа, че е било безпрепятствено, разбира се. Става дума за Талко — името било променено през Революцията като имената на всички династии. Имали сме времена на упадък — а именно през XVIII и през XIX век. Знаете ли, магьосничеството винаги се събужда през тъмните времена на историята… Така че понякога ни се е налагало да отстъпим пред световните реалности.

Но дори когато знамето ни е спуснато наполовина в знак на бедствие — продължи замислено тя — винаги запазваме пионки върху шахматната дъска на властта. Наполеон е идвал често тук. А и други…

Замълча. Очите й се замъглиха от спомени, които никога не й бяха принадлежали, и които, може би, не бяха и съществували. Знае ли човек?

— С една дума — внезапно рече тя, като впери отново очи в Клер — бих могла да ви разкажа хиляда анекдота за влиянието на Ла Талкотиер, но… (тя погледна часовника си), страх ме е, че няма да имаме време.

И седна отново на стола.

— Да се върнем към онова, което ни интересува. Баща ми Луи Талко поема отново нещата в ръцете си. Била е достатъчна една война — първата — за да седнем отново в седлата, да съберем привърженици сред измамените от властта — а именно онези, които не са понасяли диктатурата на Клемансо — и… О! Пак се увличам!

Добре! Разберете това, Клер: Версайският договор, голямата криза през 1929-а в Съединените щати, после във Франция през 1933-а, надигането на нацизма… Целият този период е благодатен за Ла Талкотиер. По света са създадени многобройни звена, включително в Америка и в Германия. О, ние не ги ръководехме пряко. Но те се позовават на нас и това е най-важното. Защото знаехме, че рано или късно ще поемем контрол над тях и ще разширяваме безспир нашите зони на влияние. Защото, скъпа моя, откровено казано, едва ли можете да си представите по-знаменит за нас период от този варварски XX век. О, да, и съвременността си има добри страни! Без свършеното от историята никога не бихме могли да намерим мястото си и да помогнем за триумфа на Принца!

Започна да диша развълнувано — несъмнено от екзалтираните си приказки. Клер се възползва.

— И това място, какво е то?

Мадлейн премести халюциниращия си поглед върху нея.

— Мислех, че сте разбрали вече! Ла Талкотиер е за легионите това, което е Ватикана или Мека за прасетата. Съвсем просто е.

Тази жена е луда — помисли си Клер. — Дори повече от луда; мегаломанията й се вихри, а душата й сигурно е подложена на големи мъки — душата на човешко същество с претенции за божественост.

— Но защо? — попита изведнъж Клер. — Защо е всичко това? Господи, нима баща ви е създал, за да ви докара до…

— ОСТАВЕТЕ БАЩА МИ НА МИРА! НЯМАТЕ ПРЕДСТАВА ЗА КАКВО ГОВОРИТЕ!

Настана тишина. Приглушена глъчка от различни гласове проникна през старата дървена врата. Накрая Мадлейн се поуспокои:

— Питате защо ли? Ами това, скъпа, е очевидно! Вие защо сте вярваща? Защо Папата прави онова, с което се занимава? Нали се надява да настане царството на мир, любов и щастливи деца? Е, добре, Клер — аз се боря да дойде царството на хаоса, похотта и омразата! Самата аз служа на собствената си власт: изнудвам, убивам, шантажирам! Защото аз съм Властта! Аз съм Силата! И ако не подозирате дори за миг докъде се простира властта, която дава мракът, знайте: аз съм вътре в онази част от вас, която надделя! Аз бях вътре във вас — когато се борехте да издигнете кантората си до върха, до степен да изгубите способността си да произнесете присъда над престъпник като онова… като оная мокрица Андреми. Аз бях вътре във вас — когато жертвахте сина си заради кариерата си! Аз съм вътре в душата ви и в душите на всички останали!

Клер замръзна.

— Но как?… Какво общо има Фредерик с всичко това? (Тя стана и остави покривката да се смъкне в краката й.) Вие не сте нито в моята, нито в нечия друга душа. Вие сте никоя! Просто главатар на групичка ненормалници, които си въобразяват, че ще съживят ритуали от някаква друга епоха! И освен това, ако сте толкова всесилна и велика, нещастна стара и безумна жено, защо не ме… омагьосате, не ми направите заклинание или някакъв друг номер, за да постигнете целта си? Защо не се сдобиете с огромно, с колосално богатство, с армия, с флота? Защо…

— Разочаровате ме, скъпа — прекъсна я безапелационно Мадлейн. — Ще отмина оскърбленията ви, но искрено казано, мисля, че от страх ви се е размътил умът. Глупаво е, нали — щом чуете името на Фредерик и губите веднага представа какво става около вас. Седнете, моля!

— Не, така ми е по-добре и…

— СЕДНЕТЕ!

Клер вдигна рамене и се подчини, не толкова от страх от фурията, колкото, защото искаше да чуе и разбере всичко и особено връзката между Кристиян, Фредерик, Андреми… И всъщност целия си живот.

— Значи, защо не ви омагьосам, така ли? Това ли е всичко, което ви хрумна да ме карате да правя? Карате ли папата да върши чудесата си? Вярвате ли, че ще излекува прасетата, като ги погали по главичката или нещо от тоя род? Според мене, смесвате истинското магьосничество с митологията. Да знаете, че на магьосниците се приписват много повече способности, отколкото всъщност имат. Те не са способни на нещо повече от най-способния верующ. Освен понякога, когато, Избрани сред избраниците, те могат — както и някои сред прасетата — да творят чудеса.

Но борбата се води с голи ръце. Между нас и прасетата. Колкото до парите… Имам напълно достатъчно за това, което реша да сторя с тях. Моята власт е окултна и не мога да си позволя да показвам, че съм прекалено богата. Във всеки случай, не съм сектата на Мун. Целта ми не са парите. Моята цел е Злото и нищо дру…

Прекъсна я чукане по вратата.

— Да? Какво има? — попита нервно тя, като се завъртя на стола.

— Намерили са колата — отговори приглушено зад вратата мъжки глас.

Лицето на Мадлейн светна.

— Добре. Къде го оставихте оня нещастник?

— Ъъ… намерили са колата, Майко, но тя била празна.