Лоран Боти
В мъглата (22)

21

— Как сте, госпожо Дюкрал?

Маргьорит вдигна очи от бюрото, където преглеждаше усърдно картончетата на раздадените книги. Беше понеделник. За неделя сутринта беше осигурено дежурство от една студентка. Тя искаше да държи под око всички раздадени томове и въпреки ограничения брой на книгите, излезли предния ден, Маргьорит проверяваше всеки понеделник какво е ставало в неделя.

Приближи се г-н Тайе. Той беше възрастен, винаги много любезен господин, пенсиониран адвокат, чийто понякога толкова старомоден начин на приказване звучеше очарователно. Свикнал да посещава библиотеката, той поръчваше книгите си равномерно като метроном — всяка сряда, откакто Маргьорит беше на поста си. Така те се наблюдаваха един друг как стареят, седмица подир седмица, във всеки случай без никакви други отношения, освен строго официалните. Въпреки превзетите си добри обноски, г-н Тайе си поръчваше достатъчно странно четиво, за да не му покаже Маргьорит съответното отношение: през всичките тези десетилетия тя не го беше видяла да си взема нещо друго, освен полицейски романи.

— Добре сте, нали? — повтори той загрижено.

— Добре съм, да, благодаря ви — отвърна тя с известна тъжна нотка, която не можа да прикрие.

— Изглеждате ми угрижена, скъпа приятелко. Някакви проблеми в библиотеката?

— Не, никакви проблеми.

— Добре. А как е господин брат ви?

— Аз… Добре, надявам се — рече тя неуверено.

— Исках да мина да му поднеса почитанията си миналия петък, но магазинът беше затворен. А в събота и неделя не намерих време. Надявам се, че няма проблеми със здравето, нали?

— Не… Аз… Той беше принуден да отсъства.

— Така ли?

— Да, имаше голяма продажба в Друо и както знаете, той няма служители; в такъв случай предпочита да затвори.

— И дали ни е донесъл сандъци със скъпоценни предмети от парижката си обиколка? Тази вечер несъмнено ще му направя посещение на добра воля.

— Мисля, че няма да бъде в дюкяна. Понеделник е затворено, нали знаете?

— А, да, забравих… Този град е странен — прибави той замислено. — В понеделник е същото мъртвило, както и в неделя.

Помълча за момент, после проговори сякаш на себе си.

— Впрочем, доста неща са много странни, нали?

Маргьорит не отговори. Това не я засягаше. Но изведнъж отбеляза, че за първи път, откакто познава г-н Тайе, той идва в друг ден, а не в сряда. Тази мисъл почти я стресна: дали не събира оттук-оттам сведения за брат й, май че да!

— Оставям ви, скъпа моя. Представете си, бях дошъл да видя дали сте получили вече последната Мери Хигинс Кларк, но не я намерих на рафта.

— Не, не, ще дойде едва идната седмица — отвърна тя с глас на робот.

— Е, добре, ще бъдете ли така любезна да ми я запазите? Довиждане, скъпа госпожо. Пожелавам ви приятен ден.

Тя въздъхна с облекчение. Никак не се чувстваше добре в присъствието на г-н Тайе с инквизиторските му въпроси и навика му да се прави на ударен. Той знае нещо, рече си тя. Впрочем, тук всеки знае по нещо.

Тя обиколи с поглед почти празната читалня: двама преподаватели — с познати лица — неколцина студенти… „Не я ли наблюдават тайно, като едва повдигат нос от документите си, за да я дебнат и да си намигат подигравателно?“

Тя срещна по-открито погледа на една начална учителка, която беше видяла вече веднъж или два пъти да си взема книги. Твърде необичайно бе седнала зад една голяма дървена маса с отворена книга пред себе си.

Маргьорит се опита да не се поддава на паниката.

Много добре знае, че нито преподаватели, нито ученици се интересуват от нея; но подлудява от безпокойство, това неминуемо я тревожи. Няколко дни след прословутата вечеринка, където брат й дойде, за да вдигне врява, той престана да й се обажда. Чисто и просто изчезна. Все още не смее да се обади в полицията, че е изчезнал. Опитва се да си внуши, че просто е офейкал, съсипан от срам, и е решил да се скрие за няколко дни.

Но може ли да го направи, без да я предупреди?

Тя се самоизмъчваше с въпроса кога ще се реши да сигнализира за изчезването му. Досегашният й опит с полицията не я стимулира ни най-малко и Маргьорит отлагаше за последния момент посещението си в комисариата. А дали не е възможно наистина да му се е случило нещо? Това изглежда просто невероятно. Не, брат й беше фантастичен. Сигурно е предприел нещо като бягство…

Да, но ако е друго? Ще направиш като последния път, нали? Ще си затвориш очите?

Тя не посмя да си отговори на въпроса и се потопи отново в проверката на влезлите и излезлите книги през уикенда.

За нейно голямо облекчение, когато вдигна пак глава, учителката беше изчезнала.