Лоран Боти
В мъглата (55)

54

… и й го заби за последен път. Перл се изопна под него, докато той усети как възбудата му стига върха си — в тази стая, наситена със странен парфюм — като гледа как твърдата й гръд реагира на всеки негов тласък, и устните, подадени сякаш за целувка, и с полуотворени очи, опиянен от удоволствието да й доставя удоволствие… Когато я усети готова, свърши в нея. Той се свлече от изтощение, преситен, с всички сетива нащрек. Положи глава в трапчинката на врата на Перл и пое странната миризма на масло, с което тя обичаше да се маже, преди да прави любов. Тя го погали леко по косата с майчински жест — известно време, докато започнат да дишат по-спокойно.

— Обичам те — промърмори Фредерик в полумрака.

— И аз също.

Той усети как душата му полита от щастие.

Останаха дълго легнали един до друг в сънливо мълчание. Никаква нужда от думи: пълното взаимно отдаване замества всички приказки. Като изплава от блаженството, той наруши пръв магията на мига.

— Каква е тая миризма… това, дето си го мажеш на кожата?

Тя се освободи от прегръдката му и разтърси с привичен жест русите си къдрици.

— Беладона.

— Какво?

— О, името няма значение. Един билков крем.

— Охо! Да не е афродизиак? За да ме омагьосаш… Ама нали знаеш, че няма нужда от това — рече той и се примъкна по-близо. — Вече съм луд по тебе. Как само ме възбуждаш… No comment!

Тя не отвърна. Стана тихо от леглото и приклекна, както я беше виждал да го прави вече много пъти. Затвори очи и размърда устни, без да издаде нито звук.

За първи път Фредерик намери позата й за леко развратна. И дори възбуждаща. Обикновено я заварваше така полузаспал и на сутринта вече беше забравил какво е видял през нощта. Никога не беше разбрал какво означава тая поза; но досега въпросната тайна не го занимаваше.

— Това… йогистка поза ли е? — попита той.

Тя прекъсна безмълвната си молитва, отвори очи и се изправи бавно.

— Не точно. Но е нещо подобно. Впрочем, когато бъдеш готов, ще те науча на всяко едно движение. Аз самата.

— Готов ли? Готов за какво?

Тя пое дълбоко дъх, преди да отговори, за да си даде време да помисли. После нахлузи една широка тениска, върна се до леглото и седна с колене под брадичката.

— Баща ти…

— Какво баща ми?

— Липсва ли ти?

— Не знам дали може да се каже така. Не съм го виждал, значи не ми липсва точно той. Но някой психиатър сигурно ще ти каже, че ми липсва баща. Аз самият не знам. Наистина не съм си давал сметка за това.

— Разказвал си ми, че е загинал при катастрофа с лодка, но без подробности. Знаеш ли как точно е станало?

Фредерик трябваше да признае, че не. Майка му не обича да засяга тази тема и той я разбира. Случайно и оттук-оттам му беше нарисувала портрет, в крайна сметка твърде абстрактен. Колкото до смъртта му, загадката е още по-дълбока. Знаеше, разбира се, за инцидента с водните ски. „Загинал на място…“ Малка фраза с богат смисъл: можеше да си представи скоростта на лодката, силата на вълните, силния шок при падането. Можеше да разбере жестокостта на съдбата и пречупените съдби. Но това бяха само образи, представи и нищо осезаемо.

— Защо ме питаш за това?

— Защото ти ме попита за беладоната. И за… ъъ… упражненията ми.

— И какво?

— Как какво, не е ли време за посвещаване в тайните?

Той се усмихна широко и отиде да сложи глава в скута на младото момиче.

— Ти не говориш никога за дядо ти и баба ти — подхвана тя. — Имам предвид по бащина линия.

— Просто ги няма, това е всичко. Баща ми е бил от децата на DDASS. Доколкото знам, като дете са го вземали в много семейства, но никъде не се е получило. И когато майка ми се омъжва за него, той няма семейство.

Няма семейство ли? Перл кипеше вътрешно. Как е могла тая мръсница Клер Ермен да му наговори такива врели-некипели! Ще й одере очите със собствените си ръце!

За миг мислите й се отклониха към собствената й майка. Но не за дълго. Фредерик е много по-важният в случая.

Тя се премести, като накара момчето да я погледне в лицето.

— Фредерик, аз… не знам дали трябва да казвам, но добре, слушай: баща ти не е починал както си мислиш.

Той скочи като опарен. Опита се да проникне в погледа й, но големите учудени очи на Перл светеха с неразгадаем блясък.

— Какви ми ги дрънкаш? — възкликна той.

— Вярно е, че знам доста малко неща от тая история.

— Тогава те питам още веднъж: какви ми ги дрънкаш?

Тонът му не беше заплашителен, но с агресивна нотка. Тя не очакваше подобна реакция. Майката пак има право: убеждаването на момчето ще бъде най-деликатната част от маньовъра. Толкова по-лесно е той да остане в плен на химерите си!

— Няма нужда да се нервираш. Казах ти, че не знам почти нищо, така е. Но тук има хора, които знаят! Хора с друга версия на фактите, различна от това, което ти е казала майка ти. Баща ти не е загинал при инцидент с водни ски. Това е всичко, което мога да ти кажа, защото само в това съм сигурна.

— Какво искаш да кажеш с това друга версия на фактите? Все пак не го е убила тя, нали!

Перл сведе глава съкрушено. После впери отново черните си зеници в неговите и сякаш със съжаление подхвърли:

— В известен смисъл е тя.