Лоран Боти
В мъглата (75)

74

Антоанет Андреми потъркваше челюстта си с жеста на боксьор и поклащаше глава в смисъл: браво, хубаво ме подредиха.

— Как си? — попита я Мадлейн.

Антоанет кимна с глава:

— Бива си го. Веднага съм загубила съзнание.

Мадлейн кипеше с ръце на хълбоците. Антоанет я погледна горчиво:

— Казах ти да сложиш камери в цялата къща, а не само отвън.

— А аз продължавам да отказвам! — изсъска Мадлейн. — Не мога да живея под постоянен надзор! Вкъщи правя каквото си искам!

— Добре, но ето до какво ни доведе това…

Елиос Талко влезе в кабинета точно навреме да спести на Антоанет някоя кървава реплика от страна на Мадлейн.

— Какво става бе? Целият парк е в суматоха! — беше изгубил самообладание и на фона на светлата коса лицето му грееше кървавочервено от вълнение.

Антоанет му разказа за произшествието, докато посрамената Франсоаз стоеше мълчаливо в един ъгъл, а Мадлейн обикаляше, без да спре около бюрото.

— Какво правим? — попита Елиос и се обърна към леля си.

— Свикваме веднага всички долу на събрание — сопнато му отвърна тя.

Залата за събрания се намираше на партера на селския замък. Това е единственото помещение в цялата сграда, където Мадлейн си беше позволила да покаже истинската си природа: едната стена беше заета от огромен абаносов кръст, висящ с главата надолу; срещу него цифрите 666 избликваха от едно модерно платно в букет от червено и черно. Антоанет Андреми, Елиос Талко, Бруно и самата Мадлейн, седнали около конферентната маса, се гледаха мълчаливо, Флоранс Нобле и Жан-Пиер Емри, главният редактор на вестника, трябваше да пристигнат всеки момент. Областният префект Клод Гаспер също можеше да се появи тази вечер.

Франсоаз стоеше на известно разстояние, до стената. Предвид обстоятелствата беше оторизирана да присъства на събранието, но без съвещателен глас.

— Така — започна Елиос — толкова ли е опасно?

Погледът на Мадлейн му подсказа отговора.

— Това момче знае кои сме, знае също, че сме приготвили прасе за Принца, дори участва в залавянето му, И ОСВЕН ТОВА Е АМЕРИКАНСКИ АГЕНТ! ТОВА СТИГА ЛИ ТИ?

Елиос кимна мълчаливо.

В действителност, според Мадлейн нещата отиваха към катастрофа. Понастоящем в Лавил и околностите му се намираха близо двеста души, приети във Водерията и пристигнали да отдадат почит и поставят семейство Талко там, където заслужават: на върха. Мадлейн беше заложила на времето, за да опитоми внука си, да го привлече и посвети… Сега трябва да преразгледа цялата стратегия, ако иска да постигне отново пълен контрол над наследника си, над империята, изградена малко по малко през вековете с усилията на цялото семейство.

— Добре, конкретно какво предлагаш? — попита Антоанет. — Спираме всичко, освобождаваме прасето, отричаме?…

— Ъъ… Майко? Тогава ще трябва да разрушим и светилището… — обади се плахо Елиос.

Двете жени се обърнаха към него, после към Франсоаз.

— Той видя ли го? — попита Мадлейн с окръглени очи.

Франсоаз наведе глава.

— Добре… Мисля, че нямаме избор — обяви Мадлейн. — Време е да преминем към сериозните неща. (Антоанет я погледна въпросително.) Ами да, скъпа Антоанет… Камери вътре вкъщи нямам, но все пак имам други извори на информация. Години вече, откакто знам, че рано или късно ТЕ ще дойдат… И то във време, когато дейността ни ще кипи. Аз имах достатъчно търпение, за да създам най-усъвършенстваната машина от вид, който не си виждала никога…

Всички се спогледаха стреснато, като се питаха дали Мадлейн, докато си играе с онези игли, не се е смахнала окончателно? Май че само Бруно — с тайнствена усмивка, разтеглила устата му без устни — се отнесе с доверие към думите й.

В действителност, в продължение на дългите си криминални години собственичката на Ла Талкотиер беше изтъкала сложна мрежа, в която оплете целия Лавил — истинска държава в държавата, в която смяташе, че държи и ножа, и хляба. Никога досега не беше изпробвала обхвата на властта си над областта, поне не в рамките на подобна тежка операция, каквато се кани да предприеме — не за да защити себе си и останалите, а за да постави целия град в обсадно положение! Тъй че това ще бъде една премиера.

— В открит текст — рече тя, леко нервирана от недоверчивите физиономии на трите си марионетки — ето какво ще сторя: първо, предупреждавам спешно Перл; второ, „забавям“ онова мръсно американско прасе, за да позволя на Бруно и останалите да го открият и поправят провала си преди малко… — Тя хвърли леден поглед към изгорения мъж и замълча за секунда като актьор, който подсилва въздействието от думите си. — И докато чакаме да го открият и редът да бъде възстановен — рече тя с дрезгавия си безмилостен глас — ЩЕ ОТРЕЖА ТОЗИ СКАПАН ГРАД ОТ ОСТАНАЛИЯ СВЯТ!

В помещението настана благоговейна тишина. После Мадлейн се обърна към Франсоаз:

— У тебе ли е онова, което ти поисках?

Младата жена я погледна неразбиращо, обхваната от паника; после в разсъдъка й проблесна нещо. Тя кимна забързано и бръкна в големия сак до краката си. Извади малка кутийка и я подаде почтително на Мадлейн. Тя я взе, отвори и цъкна удовлетворено с език, като видя вътре кичур коса.