Лоран Боти
В мъглата (68)

67

Клер гледаше мъглата през прозореца на стаята си, почти загубила чувство за ориентация. Плътността на… явлението я смайваше. Едва успяваше да различи отсрещната къща.

Тя се върна към леглото. Върху него лежеше малко професионално куфарче от кафява кожа и тя провери за последен път какво има в него: преносимият компютър, кутийката с гримове, тоалетната чантичка… Това е напълно достатъчно, за да изкара деня в Париж. И без това мрази да се качва на влака натоварена като муле!

Реши да си направи това удоволствие преди час, когато гледаше и не можеше да повярва на какво прилича градината й, победена от мъглата. Докато с нос, залепен на стъклото, се опитваше да различи контурите на познатия й, все пак, свят, почувства как унинието от последните дни изведнъж се измества от гняв.

Париж! Ето от какво имам нужда, помисли си тя. Час и половина с високоскоростния влак и… ще се разхожда по оживени улици, ще среща хора с всички възможни цветове на кожата, ще седне на остъклената тераса в някоя шумна бирария… С една дума, ще смени тоя пейзаж с небоядисаните или нашарени с графити каменни стени на столицата и с витрините на авеню Монтен.

Пък и каква работа има тук? Да се затвори пак в библиотеката, този път с надежда да открие нещо за Араската водерия или за шегичките на „култа“ на магьосниците? Е, добре, не ми пука за тия магьосници! До гуша ми дойдоха! И без това не може нищо да им стори. Трябва да си признае: да се намери затънала до шия в някаква си история с магьосничества или жертвоприношения в името на праотечески култове й се струва, след като се наспа през нощта и сега, в отрезвяващата утринна светлина, напълно неправдоподобно… И доста странно, нали?

Тогава какво друго? Да прекара следобеда с Фредерик, да си пуснат филм, например? Да, хубава шега… Дори и бутът с цикорията не го накара да се усмихне, милото момче. Похапна си, без да произнесе една дума и едва благоволи да погледне майка си снощи по време на вечерята. Толкова приятно стана да се храниш с това момче, че да го гледаш на обед и вечер срещу себе си може да се превърне в много ефикасен метод за отслабване!

Искате да отслабнете? Поканете Фредерик Ермен на Вашата маса! Това е най-сигурният начин стомахът ви толкова да се свие, че нищо от Вител да не влезе в него!

Тогава?

Тогава Париж. Щом ще пише, тогава да го прави на някое място, където ще й бъде приятно, нали така?

Погледна часовника си: време беше да тръгва. Облече мантото си, взе куфарчето и излезе в коридора. Когато мина край вратата на територията на Фредерик, не си позволи дори да хвърли един поглед. Спи… Добре, нека си спи! Нито дума няма да му напише.

В антрето, преди да отвори вратата, за секунда се поколеба. Не е ли по-добре да повика такси, вместо да рискува да кара до гарата?

О, да не би шофьорът на таксито да вижда по-добре от нея! И после не си представя как на връщане, замръзнала от студ, ще чака кола под козирката пред също така пустата гара.

Тя набра смелост и… се гмурна. Точно такова чувство изпита, щом отвори вратата и пристъпи навън в мъглата: че напуска чистия, успокояващ въздух на къщата си, за да се потопи в тоя бял, опушен, бездънен океан.