Дейвид Елис
Доживотна присъда (62)

61

— С постъпилите шейсет и четири процента от избирателните райони Информационен център номер четири е готов да даде представа за победителя в надпреварата за губернатор…

Избирателният ден беше самотен. Като главен адвокат на Демократическата партия в щата обикновено аз поемам телефонните обаждания и подклаждам огъня от шест часа сутринта, когато отварят избирателните пунктове. Машината за гласуване е счупена. Един член на избирателната комисия не допуска нашия наблюдател на изборите да влезе в пункта. Едно ченге сваля табелките с имената ни. Републиканците раздават картички със символа на победата или листовки на три метра от избирателните пунктове. Има опашка от гласоподаватели пред вратата на еди-кой си избирателен пункт, а на нас ни е нужна съдебна заповед, за да държим пунктовете отворени.

Тази година — нищо. Не знам кой подреди така нещата за Грант Тъли или за големия брой кандидати за щатската камара на представителите или за сената. Знам само, че не съм аз.

Във всеки случай при тези избори, поне най-горе в списъка на кандидатите, нямаше напрежение. Още не е станало девет и половина, а те вече огласяват избора за губернатор. Голяма изборна победа. Това беше очакван резултат. Той вероятно така или иначе нямаше да спечели, но противните подробности от неочакваната среща с беззащитно момиче през 1979 година и делото за убийство срещу неговия главен помощник — да не говорим за твърденията за неговото лично замесване в това убийство — обрекоха щатския сенатор Грант Тъли.

В зависимост от крайното броене на гласовете Грант ще получи малко над трийсет процента. Независимият кандидат Оливър Дженсън, който се беше облагодетелствал значително от един процес, в който бяха замесени и двамата кандидати за губернатор от големите партии, ще получи близо двайсет процента. И главният прокурор Лангдън Тротър ще получи чисти петдесет процента.

Сенатор Грант Тъли ще бъде вписан като получилият най-малък процент от гласуването за губернатор като кандидат от партия на мнозинството от ерата на републиканците насам. В интерес на истината, той никога вече няма да бъде издигнат отново от партията си.

Грант зависеше от гласувалите демократи в града и от общото гласуване в южната част на щата. Поне на книга той имаше цялата подкрепа, но разбирам, че имаше и слухове. Грант беше повредена стока. В работата на предварителните избори липсваше характерната настойчивост, особено такава, каквато се очаква от човек, който контролира щатския сенат.

Грант имаше късмет, че не беше съден за изнасилването и убийството на Джина Мейсън. Но наистина нямаше доказателство. Лайл Косгроув и Брайън О’Шей са мъртви. Джина Мейсън е мъртва. Нейният брат/братовчед — Бенет — изчезна някъде. Бельото, намерено в жилището на Лайл, подхвърлено там от Бенет, не съдържаше ДНК. Бенет беше блъфирал.

Тъй като Грант се беше кандидатирал за губернатор по средата на мандата си, той няма да иска преизбиране за сенатското си място за още две години. Две години е много време в политиката. Освен това с организацията, която беше създал, би могъл да спечели преизбирането със затворени очи. Ако това иска.

Кучетата ми Джейк и Маги си прекараха добре двете седмици с мен вкъщи. Сега Маги завира сплесканата си муцунка в лицето ми, опитвайки да ме събуди, за да я изведа навън. Джейк е почти готов да скочи от дивана.

— Добре — казвам им; това е единствената дума, която искат да чуят. Поглеждам часовника си. Наближава полунощ. Резултатите от изборите продължават да се съобщават по телевизията. Това беше една от най-напрегнатите нощи в живота ми. Сега дори не мога да стоя буден.

Когато се връщам в стаята, след като пуснах кучетата навън, на вратата се звъни. Поглеждам през панорамния прозорец. Веднага разпознавам колата.

Отварям вратата за Грант Тъли. Двамата не сме разговаряли от деня на процеса. Той не ми се обаждаше, и аз не му се обаждах. Не го и злепоставих пред пресата. Просто млъкнах.

— Имаш ли минутка за стар приятел? — пита той. Изглежда по-добре, отколкото очаквах. Ами да, нали всичко вече свърши. Всичко.

— Разбира се. Ако видя такъв, ще му го кажа. — Но отварям вратата.

Грант влиза, но не сяда. Заставаме близо един до друг на прага.

— Оставих те да поемеш греха — казва той. — Да. Съжалявам.

Не бях сигурен дали някога бях чувал такива думи от Грант.

— Можеше да ми кажеш.

— Не и тогава, Джон. Как, синът на сенатора? Нямаше да има значение дали съм виновен или невинен.

— Остави ме да си мисля ужасни неща за себе си. Ако не беше Бенет, непрекъснато щях да си ги мисля. Щях да живея до края на дните си, питайки се дали съм убиец.

— Познавам това чувство.

— Какво значи това, Грант? Кажи ми истината.

Очите му се отместват от моите.

— Не съм сигурен за истината. — Вратовръзката на Грант е разхлабена, яката му е разкопчана. Той е претърпял поражение в повече от едно отношение. Отново ме поглежда. — Не знам. Мога само да кажа, че тогава това беше… беше като голям купон или нещо от сорта. Господи, тя наистина нямаше вид на момиче, което би отказало.

Погледът ми го смразява.

— Защо не заличим последната забележка от протокола, господин сенатор?

— Грант — поправя ме той. — Винаги съм бил Грант за тебе. Върни се на работа, Джон.

Не отговарям.

Грант се самопоканва — сяда на дивана и събира мислите си известно време.

— Кълна се, Джон… не си спомням някой да е правил нещо като… като…

— Като да я души ли?

— Господи! — Той въздъхва, изразява известно угризение на съвестта, но бързо скача в отбрана. — Слушай, имай предвид обстоятелствата. Никой от нас не беше дори мъничко трезвен.

Мълча. Ще го изчакам да си тръгне.

— Чуй ме, Джон. Изобщо не съм я докосвал. Смятах, че е Рик. Те го правеха на пода. Не че съм ги наблюдавал. — Грант потъва в спомени. Изведнъж заговаря, но не на мен, просто цитира събитията. — Да, грубо беше. Може би тя не е искала той да е върху нея. И после, най-неочаквано някой изрече: О, мамка му. Джина, тя… — Грант извръща рязко глава и затваря очи.

— Тя е повръщала.

Грант кима.

— Не знам. Може би Рик е натиснал гърлото й с ръка. Като се замисля сега… Да. Тя започна да повръща, да се дави…

— И вие всички сте се измели оттам.

Грант кима. Става от дивана и крачи в малък кръг.

— А аз спя на задната седалка на колата.

Чувам шумна въздишка, Грант е с гръб към мен. Бавно се обръща и ме поглежда в очите.

— Кълна се, не съм докосвал с пръст тази жена. Оставиха ме само да оправя бъркотията. Ако бях тръгнал с ония момчета, баща ми щеше да бъде забъркан в голям скандал. Можеш да си представиш.

— И още как. Затова просто натопихте мен.

— Знаех, че ще мога да те избавя. — След продължително мълчание от моя страна, той продължава с по-умолителен тон. — Виж, оплесках всичко, чу ли? Съжалявам.

Това трябва да ми беше достатъчно, предполагам. Щатски сенатор не приема да се унижава толкова лесно. Фактът, че прави това усилие, предполага, че това е всичко, което ми е нужно.

Само толкова ще кажа: той наистина внесе гаранция за мен, когато бях арестуван. Наистина ме задържа на работа, и то най-невъзмутимо. Беше готов да рискува изборни гласове, за да остане на моя страна. И на него, като на мен, името „Брайън О’Шей“ не му беше познато. Не знаеше какво крои Бен. Да ми помогне не беше егоистично от негова страна. Правеше го като приятел.

Но аз продължавам да се чувствам виновен и гневен. Не знам какво ще е бъдещето ми, нито бъдещето на Грант. Знам само, че това няма да се разбере тази вечер.

Отстъпвам настрани, освобождавайки пътя на сенатора към вратата. Грант схваща жеста ми.

— Може би съм искал да ми се възхищаваш — казва той. — Аз бях този, който премина през изпитания заради теб. Спасих те. Да, признавам. Това ми хареса. Разбра ли?

Посочвам с ръка вратата.

— Заплюй ме или нещо такова — казва той.

Явно е много обезпокоен. Нуждае се от прошката ми. Спокойно може да си намери други адвокати. Всеки може да научи избирателните закони. Но тук той се чувства наистина загубен. Просто претърпява най-голямото поражение в живота си и се безпокои за приятелството ни.

— Върви си — казвам му. — Трябва да прибирам кучетата си — и му кимам, първото размекване в бронята ми.

— Ще говорим ли по-късно?

— Ще видим — отговарям и се отдалечавам от него.