Дейвид Елис
Доживотна присъда (25)

24

Кабинетът, в който Бенет Кеъри и аз влизаме, е малък според стандартите на всеки адвокат. Единственият орехов шкаф изглежда грохнал под тежестта на безбройните папки и подвързани бележници. Писалището прелива от още папки, пълни с листове, стърчащи от всички ъгли. Върху него е сложено чекмедже, изпълняващо ролята на класьор за входящи документи, но в него има всичко, на което не е било намерено място другаде. За ред претендира само едно малко пространство точно в средата, определено за работа, изискваща непосредствено внимание.

— Навява ли ти спомени? — питам Бенет. Намираме се в окръжния съд, по-точно в кабинета на Даниел Морфю. Този мъж, който ме беше разпитвал в полицейския участък, ще се яви като главен обвинител в моето съдебно преследване.

— Този етаж е за заемащите най-висши длъжности — отговаря Бенет. — Аз никога не стигнах до съдийското място в залата за углавни престъпления.

— Вероятно никога не си искал да поемеш този пост.

Бенет обмисля думите ми, после се усмихва.

— Да, вероятно.

— Морфю не води ли съдебни дела?

Бен прави гримаса.

— Водеше навремето. Сега е надзорник, трети в йерархията на съдебната власт, струва ми се. Но понякога разглежда някои извънредни дела.

— Големите дела — вмятам с горчивина в гласа.

Бенет говори с половин уста.

— Няма да те изненадам, като ти кажа, че това дело привлича обществения интерес.

— Извинете, че се забавих. — Помощник окръжният адвокат Даниел Морфю влиза стремително в стаята. Той наистина е представителна фигура, отбелязвам с неохота в себе си, едър човек, преливащ от самоувереност, който се чувства удобно с авторитета си. Трепва, като ме вижда, после подава ръка на Бенет. — Радвам се, че те виждам отново, Бен. Господин Солидей.

Ръкувам се с него.

— И Джон ще остане — казва Бен, усещайки изненадата на Морфю. Не е типично за клиента да присъства на всяка кратка среща с прокурорите, особено когато е предварителна, като тази.

— Както желаеш. — Морфю сяда зад писалището си. — Добре. — Той поглежда с отчаяние писалището си, после бръква в чекмеджето и изважда бележник. — Значи… Бриджес, а? — обръща се той към Бенет.

Нашият съдия ще бъде почитаемата Никол Бриджес. Тя самата е бивш прокурор, афроамериканка, която е на съдийското място вече пета година. Демократка. Бен я смята за печеливша карта. Казва, че е безпристрастен, проницателен наблюдател и е малко вероятно да налага свой дневен ред в съдебните процедури. Малко бяха съдиите, на които можех да се надявам, съдии, поддържащи връзки със сенатора. Ние се питахме дали тези съдии, ако бъдеха избрани за това дело, щяха да направят отвод, заради връзките си с Грант Тъли. Според Бен, не. Съдиите в щатския съд са на изборни длъжности и ако всеки съдия откажеше да води дело по тази причина, то нямаше да остане нито един съдия. Във всеки случай пред нас не стоеше тази дилема. Съдия Бриджес беше издигната на този пост от съдебен окръг в западната част на щата и подкрепена от афроамериканския градски общински съветник Дани Роуз — с други думи, не с помощта на сенатора. Бях се срещал със съветник Роуз, но почти не го познавах.

— Ники е добър избор за вас — отбелязва Морфю. Дори отдалече долавям мириса на кафе от устата му.

— Тя е добра във всяко отношение — казва Бен.

— Работили ли сте заедно двамата?

Бен поклаща глава.

— Тя беше надзорник по времето, когато работех в криминалния съд. Но ти я познаваш.

— Познавам я, разбира се. — Морфю търси нещо по писалището си, вероятно писалка. — Понякога ние тук се питаме дали тя не се старае прекалено очебийно да доказва независимостта си.

— Тя няма да допусне нескопосано дело, ако това имаш предвид — казва с кратка усмивка Бен.

— Да, така е — захилва се самодоволно Морфю. Накрая намира писалка и започва да пише бързо. — Добре. Първо, ние не се стремим към три-единайсет.

Според постановление 311 на Върховния съд прокурорите трябва да уведомят защитата, ако се иска смъртно наказание. Като водещ разговора, Даниел Морфю нехайно ни информира, че няма да иска от съдебните заседатели да ме осъдят на смърт.

— Не те държа отговорен — казва Бенет. — Предвид фактите.

Както е с наведена глава, очите на Морфю се повдигат бавно към Бенет.

— И правилно, момче. — Той довършва каквото пише и вдига глава към Бен. — Заварих твоя човек на местопрестъплението, единствено на него му се е удала възможност да скалъпи версия пред охранителя. Освен това имам и нещо, което говори за изнудване.

Бенет променя решението си да отговори директно. Той поставя ръце в скута си.

— Имаше ли нещо друго?

Морфю въздиша.

— Знам как вие, момчета, действате в такива случаи — казва той. — Мога да чета вестниците. Политическо преследване и дрън-дрън. Но за протокола… не, зачеркни го… извън протокола исках да знаеш, че на твое място не бих избрал господин Солидей за подсъдим, дори да беше последният човек на света.

— На твое място — отговаря Бенет — и аз не бих.

— Нямам предвид характера на това дело. Не за това говоря. Думата ми е, че този човек е свързан със сенатор Тъли, а пък моят шеф е свързан с неговия опонент. Това ти дава пространство да сломиш Рейкрофт в това отношение. Така че, ако си мислиш, че се заяждаме, помисли си отново.

— Глупости! — вмятам аз.

Бен ме хваща за ръката.

— Добре — казва той на Морфю. — Ти каза каквото имаше да казваш.

— Виж… искам да знаеш, че идеята не е моя — Морфю преплита пръстите на ръцете си. Следващите му думи излизат от устата му така, сякаш бълва обяда си. — Искаме да се споразумеем.

— Очакваш да пледираме за виновност?

— Ще мине като тежко убийство от втора степен, от две до осем години. Препоръката е за Кенсингтън, с минимална охрана.

Предложението ме обезоръжава. Мислех, че дойдохме тук, за да обсъдим уговорките за доказателствата или за съвместна препоръка за датата на процеса. Поглеждам Бенет.

— С малко късмет — продължава Морфю — клиентът ти ще излежи три години, като мете подове и ще излезе на свобода.

— Ами… — Бенет навежда леко глава, облизва устните си. — Разбира се, ще обсъдя това с клиента си. Но съм уверен, че…

— Никаква сделка — заявявам аз.

Морфю ме оглежда за миг, преди да се обърне към Бенет.

— Това предложение трае точно двайсет и четири часа, после продължаваме по реда. На това място гълъбът излиза от клетката.

— Никаква сделка — повтарям.

— Господин Солидей, адвокатът ви ще потвърди, че това е най-изгодната от всички сделки. С добро поведение, не повече от три години в изправителен дом за умишлено убийство.

Поглеждам адвоката си, чувствайки промяната в цвета на лицето ми и туптенето на сърцето ми. Поклащам бавно глава.

— Никаква сделка — заявява Бенет.

— Веднъж разберем ли как той е изнудвал клиента ти, всичко ще свърши. А ние ще разберем — той изчаква за миг Бенет. Игра на покер, бих казал при други обстоятелства, но ние сме разкрили напълно картите си. Накрая прокурорът кимва. — Надявах се да откажете. Защото лично аз пет пари не давам за политическата страна на въпроса в случая. Единственото, което трябва да кажа, е, че ви направих предложение.

— А ние го отказахме.

— И така, наясно сме — предложението няма да бъде повторено.

— Гълъбът излетя от клетката — казва Бен.

Внушителното телосложение на Даниел Морфю се надига зад бюрото. Той се подпира с длани върху него. Дори и приведен, ръстът му е заплашителен.

— Ние ще разрешим загадката — казва той на Бен. — Онази малка тайна, която той и Гарисън са имали. И когато го направим, ти ще ни молиш за тази сделка.