Дейвид Елис
Доживотна присъда (50)

49

— Най-напред искам да приветствам всички в тази зала с добре дошли на първия от трите дебата в рамките на надпреварата за губернатор. — Бил Гадсби, водещият на дебата, седи зад маса, върху която има само един микрофон. Той представя всеки от двамата кандидати.

Ние обсъждахме с часове постановката. Републиканците — хората на Тротър — искаха кандидатите да седят един до друг на подиума. Искаха това, защото Ланг Тротър е едър човек, с ръст близо два метра, и се извисява над Грант, който пък едва стига метър и осемдесет. Ние пък трябваше да се справим с презумпцията за неопитност, която, за съжаление, навява момчешкият вид на трийсет и осем годишния щатски сенатор, затова седенето на двамата един до друг не е в наша полза. Бяхме поискали да ги снимат както фронтално, така и отгоре, надявайки се камерите да уловят малкото плешиво петно на темето на Тротър.

Тротър пък настоя да има спонтанни въпроси от публиката, което противоречеше на сценария. Настояваше за това по две причини. Първо, той смята, че е по-добър импровизатор от Грант. Сенатор Тъли има репутацията на добър задкулисен политик, какъвто беше и баща му, и е напълно подходящ за поста лидер на сенатското мнозинство, но пък не го бива да изстрелва отговори на неочаквани въпроси. Другата причина е, че Тротър се надява някой от публиката да попита Грант Тъли за мен, главния му съветник, срещу когото се води процес за убийство.

Случайно ми беше хрумнало, че Грант ще се справи добре без сценарий, но накрая постигнахме съгласие за следната постановка: двамата да седят на високи столчета, с лице към публиката и с микрофон в ръка; ние не знаем точните въпроси, но все пак имахме основната тема.

Това е шансът на Грант, точно тук, тази вечер, да навакса двуцифрената разлика според проучванията на общественото мнение. Честно казано, не знам защо Тротър ни наложи тези дебати. Той можеше да си доведе някой агент от вестниците, но според мен накрая щеше да се възползва от това, че нямаше да се стигне до разобличаване на Грант. Ако бях на мястото на Тротър, щях веднъж завинаги да сложа край на всякаква съвместна публична изява.

— Бил, искам да благодаря на теб и на Лигата на независимите гласоподаватели, задето ми дадохте възможността да се обърна към хората на този велик щат. — Лангдън слиза от високия стол и държи микрофона така, сякаш с продължение на ръката му. Мигом ме изпълва безпокойство. Този енергичен човек, с посребрена коса и с баритонов глас излъчва такава увереност и власт, че е напълно подходящ да ръководи щата. — Благодаря и на вас, сенатор Тъли, че дойдохте.

Сега камерите улавят Грант. Той се усмихва приятно и вдига ръка. Изведнъж ми идва наум, че Тротър изглежда по-добре по телевизията от двамата кандидати.

— Искам да въведа този щат в двайсет и първия век, искам и да ви кажа защо. — На Тротър не му е нужен много грим, понеже има хубав тен. — Това е велик щат. Живея тук цял живот и дори не съм си и помислял да го напускам. Но ни предстои да свършим малко работа. Хората все още не се чувстват в безопасност по улиците, в домовете си. Те смятат, че правителството взима прекалено много от парите им. Според хората от малкия бизнес правителството твърде много се бърка в работата им. Ние не сме достатъчно сигурни, че училищата ни могат да подготвят децата ни за живота. Има и прекалено много заплахи за нашите деца — тютюнопушенето например, нецензурни текстове на песни, видеоигри с насилие, филми, които шокират добронамерените хора.

Доста добро начало за републиканеца, търсещ средни позиции. Той няма да спомене противопоставянето си на контрола над оръжията и абортите — два от парливите въпроси в нашия щат. Тъй като Тротър не се противопостави на предварителните избори, не му беше нужно да променя посоката си най-вдясно — иначе от него щеше да се иска да изрази позицията си „за“ оръжията и „за“ правото на живот много по-разпалено, отколкото досега. Не, той се придържа към лесните неща: ниски данъци, повече ченгета, против тютюнопроизводството. Ето така се избира човек за губернатор. Да можеше някой да набие това в главата на Грант.

— Добър е — отбелязва Бен. Двамата с него заедно си тръгнахме от дебата с моята кола. Все още много работа трябва да свършим довечера.

— Главният прокурор и аз сме на едно и също мнение относно резултатите, които искаме да постигнем — говори Грант Тъли, застанал пред високото си столче, — но не достигнахме до съгласие как да ги постигнем. — Сенаторът е в синя риза и червена вратовръзка. Бретонът на косата му е зализан назад от челото, което не е обичайният му вид, но така изглежда по-зрял за дадените обстоятелства. — Аз искам по-безопасни улици, но вярвам, че ще постигнем това не с увеличаване на смъртните наказания, а чрез контрол над оръжията, като отнемем оръжията от ръцете на членове на банди и на деца. Аз искам по-добри училища, но не искам да постигна това, като премахна щатната длъжност на учителите или намаля щатското финансиране на онези училища, където образованието е на ниско ниво. Именно тези училища имат най-голяма нужда от парите ни. Учителите в тези училища, чиито ученици показват лош успех на стандартни тестове, защото нямат подкрепа вкъщи или защото нямат пари за закуска, точно тези учители трябва да бъдат назначавани на постоянни длъжности. Господин Тротър и аз сме на едно мнение, че трябва да се борим, за да опазим децата ни от пристрастяване към тютюнопушенето, но сме на различно мнение как да постигнем това. Главният прокурор иска парите да се взимат от разплащания по съдебни спорове, свързани с тютюна, и да се раздават като връщане на вече платени данъци. Аз обаче казвам така: нека използваме парите по предназначение. Нека вземем тези пари от съдебни спорове, свързани с тютюна, и да ги използваме както трябва — да ги вложим в програми за здравеопазването и програми, чрез които да се попречи на децата изобщо да посегнат към цигарите.

Не е лошо. Надявам се той да наблегне на контрола над оръжията толкова твърдо, както го бяхме посъветвали. Това е важната разделителна линия на тазвечерния дебат, поне тази, която е изгодна за нас. Онова, което ще донесе голям успех на Тротър, са данъците. Главният прокурор се беше обявил за намаляването на данък общ доход, което е доста смешно, като се има предвид, че само около три процента от нашия общ доход се облага от щата. Но сенаторът възрази и поясни, че увеличението на данъците ще промени финансовото осигуряване на училищата в нашия щат. Тази вечер ще покаже дали той ще съумее да „продаде“ предложението си на гражданите, или не.

Сенаторът свършва встъпителните си думи. Бил Гадсби прелиства листове хартия.

— Първият въпрос засяга данъците — съобщава той.

— Първият въпрос засяга позицията, която е най-малко популярна от цялата платформа на сенатор Тъли — казвам пък аз на Бен.

— Започвайки с главния прокурор Тротър, ще ми се всеки от вас двамата да изложи плана си за щатския данък общ доход.

— Благодаря ти, Бил. — Ланг Тротър слиза от високото си столче. „Благодаря“ е правилно. На мястото на Тротър аз бих искал да целуна водещия веднага. — Ние плащаме прекалено много данъци в този щат. Това е толкова просто. Икономиката върви надолу и хората се опитват да намерят някакъв допълнителен доход, за да купят ученически облекла за децата си, може би да заделят по малко за след пенсиониране. Искам да ви помогна да го правите — Тротър кимва, очите му са напрегнати. — Няма да ви поразявам с някаква измислена формула. Ето моят план за данъците, прост и ясен: искам да върна по петстотин долара на всеки данъкоплатец. Независимо колко плащате, кои сте, независимо от възрастта, расата или пола ви. Средният данъкоплатец в този щат плаща хиляда и шестстотин долара във вид на щатски данък. Ще намаля тази сума с повече от трийсет процента.

Това е доста добре. Никога не го е казвал преди. Беше говорил за намаляване на данъците в общи линии, но без да уточнява.

— Това беше чудесно — отбелязва Бен.

— Аха.

— Сенатор Тъли?

Грант се усмихва по неговия си спокоен начин.

— Е, аз също съм за по-ниски данъци. Но искам просто да бъда честен. И като казвам „честен“, имам предвид честен към нашите деца. Говоря за училищата. За образованието. Точно сега по-голямата част от финансирането на училищата ни идва от данъците върху недвижими имущества. Това се местни данъци. Така заможните части в този щат имат много пари от този род данъци и не е изненадващо, че имат и по-добри училища. По-бедните области на този щат нямат дори постъпления от данъците върху недвижими имущества и те изнемогват финансово. Затова, когато говоря за своя план за данъците, имам предвид преразглеждане на начина, по който да се финансира образованието. Аз искам да финансирам образованието чрез данък общ доход, а не чрез данък сгради. Затова, когато предлагам много умерено увеличение на данък общ доход, аз се надявам всеки да разбере, че в същото време намалявам данъка сгради. Ако живеете в богат район на щата, вашият данък общ доход ще се увеличи, но пък данъкът върху недвижимото ви имущество ще се намали. Ако живеете в по-беден район на този щат, вашият данък общ доход ще скочи, но училищата ви ще имат повече пари. Главният прокурор е умен политик и смята, че ако в рекламите си казва, че аз ще увелича данъка общ доход, вие ще забравите останалата част от плана ми — намаляването на данък сгради.

Дрън-дрън. Казвах му сто пъти, всички му казваха сто пъти да не заема тази позиция. Той разкри тази своя позиция преди няколко седмици и тя не му донесе нито един пункт повече. Човек може да говори каквото си иска за данък сгради, но накрая не остава нищо друго освен едно натрапчиво ехо: „Сенатор Тъли иска да увеличи данък общ доход, а главният прокурор Тротър иска да го намали“.

Тъкмо за това се възхищавам на Грант. Човекът си казва каквото мисли. Но не можеше ли просто да предложи плана си веднага щом заеме поста, предлагам аз?

Трябва ли да казва на пет милиона зрители, че ще увеличи техния данък общ доход? Вярно, според мен планът е обоснован. Мисля, че е чудесен начин да изравниш образователната непропорционалност, като подобриш състоянието на бедните райони, без всъщност да засегнеш заможните части. Но колкото до кампанийния лозунг, той звучи точно така: „Дайте да удавим възрастните хора!“.

— Следващата тема е престъпността — казва водещият. — Моля, обяснете гледните си точки относно антинаказателното законодателство и смъртното наказание.

Затварям очи. Този път пръв започва Грант. По-строги закони за сексуалните престъпници и наркопласьорите. Бързо споменаване за премахване на смъртното наказание, но поддържане на задължителни доживотни присъди. Фокусира повече върху реабилитацията. Обобщено, това може да се сведе до следното: Грант Тъли се противопоставя на смъртното наказание.

— Аз пък съм за смъртното наказание — заявява Ланг Тротър. — Защото вярвам, че то предотвратява престъпленията. Като окръжен адвокат в Ранкин Каунти, в продължение на шестнайсет години съм водил дела за насилствени престъпления и знам какво значи да изискваш крайното наказание.

Той е добър. Ще спечели. Ще ми се някой да му зададе въпроса: „Господин главен прокурор, вярно ли е, че вашите документи по номинацията ви са невалидни? И че сте дисквалифициран от кандидатстване?“. Но времето за оспорване на документите му изтече. Ланг Тротър няма представа колко близо беше до момента, когато губернаторските му мечти щяха да се изпарят по технически причини.

Или пък има представа?

Мисълта ми първо идва като гъдел в мозъка ми, после като безумно умствено упражнение за подбор на подробностите. Ставам от мястото си в дневната и се отправям към задната врата да глътна малко свеж въздух. Кучетата тръгват след мен, излизат на двора и се пръсват. Крача напред-назад, докато умът ми работи. Вечерните температури са ниски, но кръвта ми кипи.

Оставям кучетата навън и се връщам триумфално в дневната, където Бен като че ли изобщо не е забелязал отсъствието ми.

— Добре, че си седнал — казвам му.

Бен е съсредоточен върху дебата.

— Къде отиваш?

— Остави дебата. Готов ли си да чуеш встъпителната си реч, когато защитата изложи казуса си?

Вниманието му се изостря.

— Разбира се.

— Ще ти разкажа една версия, приятел. — Заставам пред телевизора и събирам ръце като рамка. — Намирам нередност в документите за номинацията на Тротър, така ли?

— Да.

— Казвам на Дейл.

— Да.

— Ние обаче решаваме, че не е най-разумното да използваме информацията, за да извадим Тротър от бюлетината. Ще изглеждаме подли, а пък републиканците ще издигнат на негово място друг, по-умерен кандидат.

— Ъхъ.

— Така че, публичното използване на „коза“ не става. Тогава изниква идеята да действаме по частен път. Да уведомим под секрет Тротър за това и да го накараме сам да се оттегли от изборите.

— Да.

— Дейл знае, че мен ме е шубе да го направя. Знае, че това не ми харесва. Знае също, че Грант вероятно ще направи каквото му кажа.

— Разбира се. Добре.

— И така, „козът“ е на линия, нали? Дейл знае, че кампанията на Тъли няма да го използва. Но проблемът си стои, нали така?

— Така.

— Затова Дейл решава да го използва.

Най-накрая нова информация за Бенет. Той изправя гръб.

— Дейл да го използва? Как?

— Един момент. — Втурвам се в кухнята и се връщам с папката с делото ми. Изваждам изнудваческата бележка и я подавам на Бен.

Предполагам, че аз съм единственият останал, посветен в тайната, която никой друг не знае. Мисля, че 250 000 долара ще я потулят. Един месец ще е достатъчно време. Няма да правя предположения за твоя източник на доходи, но ми се струва, че ако някой може да намери начин да бръкне във фонда за кампанията, без никой да забележи, то това си ти. В противен случай винаги мога да говоря със сенатора. Това ли искаш? Един месец. Не се опитвай да се свързваш с мен. Аз ще те търся.

Бен като че ли чете бележката за първи, а не за стотен път.

— Дейл е изпратил тази бележка на Ланг Тротър — продължавам, без да съм способен да сдържа вълнението си. — Той заявява на Тротър: „Дай ми четвърт милион, иначе ще кажа на сенатор Тъли“.

Бен кима и пак започва да чете.

— Дейл действа така, сякаш той е открил „коза“.

— Именно! Сякаш той е единственият, който знае за това. И ще остане така, ако Тротър му даде парите от изнудването — посочвам писмото. — „Фондът за кампанията“ е фонд на Тротър, не на Грант.

Бенет обмисля теорията, гласът на разума.

— Може и да мине, Джон, до известна степен. Приемам, че това дава на Тротър мотив да убие Гарисън. Приемам, че Тротър вероятно дори иска да го направи.

— По дяволите, да!

— Добре, добре, но почакай. — Бенет е предпазлив тук. Ентусиазмът ми е съвсем явен. Той иска моето перчене да бъде по-умерено. — Как ще обясниш, че ти си получил копие от изнудваческото писмо?

— Ето как, Бенет Кеъри — посочвам го. — Тротър беше избран за главен прокурор през деветдесет и втора.

— Май тогава беше, да.

— А преди това е бил четири мандата окръжен прокурор в Ранкин Каунти.

— Да.

— Значи през седемдесет и шеста е бил окръжен адвокат.

— Ъхъ.

— Което пък значи, че през седемдесет и девета също е бил окръжен адвокат.

Бен се обръща и ме поглежда. Споменаването на съответната година грабва вниманието му.

— Да, и?

— Тия прокурори… те са един малък затворен кръг, нали?

Бенет свива рамене.

— Отде да знам. Какво имаш предвид?

— Може би случилото се през седемдесет и девета да се е разчуло. Може би прокурорът в Съмит Каунти се е разприказвал. В смисъл че Саймън Тъли действа задкулисно, за да спаси приятелчето на сина си, а? Това трябва да е било доста голяма клюка тогава.

— А нямаше ли да излезе наяве по-рано, ако прокурорът в Съмит Каунти се беше разприказвал?

— Не непременно, Бен. Става дума за непълнолетен, нали? Не е като просто изтичане на информация. Никой репортер не е могъл да го отпечата.

Бен свива устни.

— А прокурорът в Съмит Каунти, той ли е говорил с Тротър?

— Разбира се — вълнението ми вече прелива. — Тамошният прокурор сега играе голф с Джими Будзински. Съмит Каунти е непосредствено оттатък границата. А областта на Тротър, Ранкин, е в източната част на щата, право на юг от нас. Никак не е далече.

Бен събира длани.

— Значи мислиш, че Тротър е разбрал какво се е случило тогава… Разбрал е за теб и Грант.

— Да, може би.

— И какво е направил? Сега те изнудва ли?

— Не, съвсем не. Просто е съхранил тази информация, в случай че му потрябва. Той от дълго време е хвърлял око на поста главен прокурор. Знаел е, че Саймън Тъли има планове за Грант — всеки го е знаел. Вероятно си е мислил, че някой ден неговият път и пътят на Грант може да се пресекат. Затова е съхранил информацията от онази година. Изчаквайки удобен момент.

— Но през всичките тези години Грант Тъли не е означавал абсолютно нищо за Тротър. Тъли е бил в Сената. Не е представлявал заплаха.

— Но ето че сега представлява.

— Хм! — Бен се оглежда за бележник; той обича да записва мислите си.

— Нищо чудно Тротър да я изтърси месец, месец и нещо преди изборите — продължавам аз. — Грант няма да има време да предяви иск за нанесени морални щети. — Вдигам пръст, процедурен въпрос. — Но после пейзажът се променя. Дейл Гарисън го изнудва за „коза“. На Тротър му се налага да убие Дейл. Той е умен човек, подрежда нещата както трябва. Изпраща копие от изнудваческото писмо до мене, после убива Гарисън и натопява мен. И версията ще бъде: Джон Солидей пази тайна от седемдесет и девета година, която Дейл Гарисън е щял да разкрие, затова той го убива. Така с един куршум убива два заека, Бен. „Козът“ ще изчезне като облак дим със смъртта на Дейл Гарисън, а най-приближеният на Грант ще бъде осъден за убийство.

— А Лайл Косгроув?

— Лайл Косгроув… Тротър знае и за него, Бен. Може би има целия проклет архив на делото от седемдесет и девета, мръсникът му с мръсник — щраквам с пръсти. — Именно Тротър е прокурорът, който е издал заповед за „запазване“ на делото.

Бен, дори в ролята си на адвокат на дявола, признава тази възможност.

— И така, той използва Лайл Косгроув да убие Гарисън — продължавам аз с треперещ от вълнение глас. — Брилянтна идея. Използва човек от онова време, за да го извърши. После убива Косгроув. Това още повече влошава положението ми. Умно измислено. Господи, наистина е адски умно измислено.

— Той сигурен ли е, че Косгроув ще го извърши?

— Естествено, че е сигурен. Лангдън Тротър е главен прокурор. Лайл Косгроув доскоро е излежал една трета от живота си в затвора. Ако Тротър каже: „Скачай“, Косгроув ще попита само: „Колко високо?“.

Бенет щраква с пръсти.

— Ами документът в компютъра на Дейл? За „коза“. Онзи, за който обвинителите още не са чули нито дума?

Повдигам ръка до челото си.

— Не съм мислил за това.

— Всичко звучи разумно — казва Бен и скача на краката си. — Тротър мисли, че Дейл и само Дейл е знаел за „коза“, нали? Това е бил смисълът за изнудването от страна на Дейл. Тротър си мисли: той убива Дейл, „козът“ вече не съществува и всичко сочи към тебе. Всеки мисли, че Дейл те е изнудвал за случая през седемдесет и девета.

— Но тогава обвинителите откриват онази писмена справка в компютъра. Елиът Рейкрофт, какъвто е лоялен слуга, я показва на Ланг Тротър.

Посочвам Бен.

— И тъй, сега Тротър знае, че аз също знам за нея и че сенаторът знае. „Козът“ не умира заедно с Дейл Гарисън.

— По този начин… — Бен ръкомаха — По този начин най-доброто нещо, което може да се случи за Тротър, е нещата бързо да отшумят. Така той ще накара Елиът Рейкрофт да ти предложи една сладка сделка за признаване за виновен. Възможно най-добрата сделка, която може да ти предложи.

— И аз я отхвърлям.

— И ти я отхвърляш. Значи ще има процес, Тротър нищо не може да направи по въпроса. Затова той казва на Рейкрофт да не споменава нищо за изнудваческото писмо. Изведнъж обвинителите оттеглят писмото като доказателство.

— Ето защо било — смънквам аз.

— Да, ето защо. И ето защо Дан Морфю се оттегли от делото, бас ловя. В знак на протест. Човекът е доста точен стрелец. Той не обича да му казват как да води делото си. Те довеждат нов човек — Ерика Джохансен, и вероятно я държат в неведение за повечето от всички тези неща.

— И тъй, те няма да споменават за изнудването. Те искат чиста версия без мотив — единствено аз съм бил там, излъгал съм охранителя, кой друг може да е бил?

— А Лайл Косгроув? — пита Бен. Той смята, че знае отговора, но чувства колко ми е приятно да разплитам кълбото.

— Лайл Косгроув придава особено значение на седемдесет и девета година — отговарям. — Сега той е убит и обвинителите ще започнат да задават точните въпроси. Те ще свържат нас тримата — Лайл, Дейл и мен — за случая през седемдесет и девета. Те имат своя версия.

— Значи след всичко това, ако се опиташ да замесиш Ланг Тротър, това ще бъде постъпка на отчаян мъж, който вече е убил двама души, за да погребе страшна тайна.

— Тротър е убил Дейл и Косгроув — изричам думите повече на себе си, отколкото на Бен.

Сега Бен се разхожда напред-назад.

— Подозирам, че ще чуем промяна на тона от обвинителите утре или вдругиден. Изведнъж те ще поискат да представим изнудваческото писмо. И ще говорят за седемдесет и девета година. Тротър те накисва още повече и представя сензационна история за опонента си месец преди изборите.

Чувствам товар да се смъква, но не мога да обясня защо. Винаги съм знаел, че съм невинен за убийството на Дейл, не е това. По-скоро е фактът, че ние разгадахме загадката. Изпълва ме внезапно чувство за спасение.

Бен ме поглежда.

— Затова ли искаше да отидем в залата тази вечер?

Свивам рамене.

— Предполагам. Още не съм подредил нещата в ума си, но нещо ме гложди. Исках да видя дали той ще ме погледне в очите — поклащам глава. — Не ме погледна. Правеше всичко възможно, за да ме очарова, но не пожела да има нищо общо с мен.

— Нищо чудно — Бен хвърля поглед към екрана на телевизора. — Знаеш ли, ние няма да можем да го докажем. Може да всеем основателно съмнение, но…

— Ще го докажем — заявявам, докато наблюдавам главния прокурор Лангдън Тротър да се усмихва искрено в камерата.