Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Life Sentence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2022 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
nedtod (2022 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Елис

Заглавие: Доживотна присъда

Преводач: Мария Неделева

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004 (не е указана)

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Печатница: Симолини

Редактор: Ангелина Михайлова

ISBN: 954-761-134-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17887

История

  1. — Добавяне

39

Помощник окръжният адвокат Даниел Морфю влиза в съдебната зала заедно с една жена. Съдебната секретарка, която седи зад бюрото си малко встрани под съдийското място, вдига поглед и пита:

— Тук ли са всички ли по делото „Солидей“?

Бенет и аз ставаме. Морфю тръгва към нас и ни представя на жената.

— Бенет Кеъри, Джон Солидей — и посочва жената. — Ерика Джохансен.

Всички се ръкуваме. Жената се ръкува с мен точно както и с Бенет. Тя е висока почти колкото мене — близо метър и осемдесет — с къса, сива коса, решително лице и бадемови очи.

— Ерика ще води делото — казва Морфю. — Оказа се, че аз не мога да се освободя.

Бенет кима делово. Незнайно защо ме изпълва облекчение. Морфю е важна клечка и макар напоследък рядко да се появяваше в съдебна зала, това говори, че повече няма да се занимава с това дело. Не че знам нещо за Ерика Джохансен.

Днес е петък, 29 септември. Процесът срещу мен започва след три дни. Ние сме тук, за да обсъдим техническите въпроси, списъците на свидетелите и неща от този род.

— Съдията ви чака в кабинета си — казва секретарката, дребна женица с рижа коса, която гледа над очила, подпрени върху основата на носа.

Тръгваме към кабинета на съдия Бърджес. Тя ни очаква в черна тога.

— Госпожо прокурор — казва тя.

Даниел Морфю й представя госпожа Джохансен.

— Радвам се да ви видя отново, госпожо прокурор.

Явно, че се познават, може би са бивши колежки от окръжния съд. Може би това е причината за смяната на прокурорите.

— Прочетох предварителните адвокатски досиета — казва съдия Бриджес. — Някакви промени?

— Поне ние не знаем за такива — отговаря Джохансен.

Съдията чете книжата пред себе си.

— Ще призовете съдебния лекар, охранителя, детектива, госпожа Джоан Сутър и госпожа Шийла Пол.

Джоан Сутър е жената, чиято чанта беше открадната и чийто клетъчен телефон беше използван, за да ме върне в кабинета. Шийла Пол е секретарката на Дейл. Нейните показания ще включват предимно, че е видяла Гарисън жив, когато си е тръгнала от кантората в пет часа и фактът, че именно аз, а не Дейл, съм променил часа и мястото на срещата.

Съдия Бриджес поглежда към прокурора.

— Това ли е всичко, госпожо Джохансен?

— Да, Ваша чест.

— В такъв случай няма да е нужно много време за главното дело, нали?

— Точно така.

— Добре — съдията се обръща към Бенет. — Господин адвокат? — и поглежда към документите. — Защитата е вписала като свидетели самия подсъдим, както и сенатор Тъли, Гейбриъл Алусино…

Гейб Алусино работи в института по здравна и медицинска помощ, който е щял да покрие разноските на Дейл Гарисън за лечението му на рак на белите дробове. Казвам „щял“, защото Гарисън не е лекувал рака си след първоначалната диагноза и една неуспешна операция.

— … Доктор Роуман Торп…

Онколог, лекувал първоначално Дейл от рака.

— … и главния прокурор Лангдън Тротър.

— Точно така, Ваша чест — потвърждава Бен.

Съдията поглежда към двамата адвокати. И двамата кандидати за губернатор са включени в списъка на свидетелите.

— Ние, разбира се, бихме искали да бъдем изслушани в подходящо време — казва Ерика Джохансен. Тя говори принципно за включването в нашия списък на главния прокурор Тротър. Съдията няма да изслуша аргумент дали свидетелските му показания са допустими на този етап, защото ние още не сме го призовали да свидетелства. Единственото, което направихме, е, че си запазихме правото да го призовем и затова го включихме в списъка като свидетел. А може и да не го направим. Както ми обясни Бен, повечето съдии не карат защитата да потвърди свидетелите си на този ранен етап, за да не ги принуждава да си разкриват картите. Съдиите искат да уважат правото на защитата да държи картите си в тайна засега. Сред другите причини, това подбужда уреждането на казусите.

— Разбирам — казва съдия Бриджес. — И ще наредя този свидетелски списък да остане поверителен засега. Господин Кеъри, за вас представлява ли проблем да задържите евентуалните си свидетели за себе си?

— Не, съвсем не — отговаря Бен.

— Нещо друго? — пита съдията.

Бен прочиства гърлото си.

— Госпожо съдия, възможно ли е да внесем компютъра на господин Гарисън в съдебната зала?

Съдията поглежда към прокурора.

Ерика Джохансен свива рамене и отговаря:

— Разбира се. — Тя не издава никакви външни признаци на истерия. Нямам представа откога юздите са в нейните ръце, но съм готов да се обзаложа, че не е от много отдавна. Така поне ми се иска да вярвам, разбира се.

— Това ли е всичко?

— О, госпожо съдия — Джохансен поглежда в бележките си. — Щях да забравя, извинете ме. Защитата е внесла предложение в съда да изключим писмото, което намерихме в кабинета на подсъдимия.

— Изнудваческото писмо ли?

— Точно то.

— Госпожо прокурор, ще изслушам доводите за вашите искове до съда в понеделник сутринта.

— Не това имах предвид, госпожо съдия. Уведомявам ви, че ние го изтегляме като доказателство засега.

— Няма да го използвате?

— Откровено казано, не бяхме в състояние да го свържем с това убийство. Докато не го свържем, няма да имаме голяма полза от него.

— При положение че го разреша.

— Да. Разбира се. Ние продължаваме да разследваме. Ако не намерим връзка, ще поискаме възможност за предлагане на довод. Просто не ми се ще някой да ме обвини в нечестна изненада. Ако свържем писмото с убийството, ще обсъдим неговата приложимост. Дотогава нямаме намерение да го използваме.

Съдията поглежда към Бенет.

— Адвокат Кеъри? — Добрият съдия никога не иска да издава оспорвано решение, ако може да накара и двете страни да постигнат съгласие. Така решението няма да бъде отменено от апелативен съд.

— Добре — отговаря Бен, после добавя: — Стига и на защитата да й се даде същата възможност.

Ерика Джохансен го поглежда с изненада; обмисля в момента. Бен иска да каже, че той може да поиска да представи изнудваческото писмо, което противоречи на внесения му иск преди делото да го изключи.

— Да, добре — отговаря тя накрая.

Бенет и аз бяхме обмислили този вариант. Във всеки случай очаквахме да имаме неуспех с аргумента относно допустимостта на това писмо. Бенет искаше да го включи като доказателство, а после да изненада Лайл Косгроув, когато защитата изложи доводите си.

— Е, това е, тогава — казва съдията. — Страните се съгласиха да приведат доводи относно допустимостта на изнудваческото писмо, ако и когато то бъде представено. Ще се видим в понеделник.

Споменаването на деня кара стомаха ми да се свива. Една малка част от мозъка ми иска съдията да реши по някаква причина да измести датата на процеса, само за да отдалечи вероятността от присъда. Но колкото повече време измине, докато обвинението разкрие случилото се през 1979 година, толкова по-добре за казуса им срещу мен. Възможно е те никога да не разберат за него. Тогава не само че не бях арестуван, ами дори не бях изправен пред съд. Просто бях разследван, и то извън този щат. И каква е вероятността те да се върнат назад до 1979 година, за да намерят дела, върху които е работил Дейл?

Кал още не е открил момчето „Рик“ от 1979 година. Мисля, че този човек е сериозен наркопласьор, който стои в сянка, може би дори използва фалшиво име. Вероятно вече е прибран на сигурно място в затворническа килия или живее в Южна Америка. Но тогава той беше приятел на Лайл Косгроув, така че нищо чудно двамата все още да поддържат връзка. Може би той също е замесен в този случай.

Всички ние влизаме в главната съдебна зала. Бенет написва съдийската заповед — в щатския съд адвокатите пишат заповедите и ги представят на съдиите да ги подпишат. Докато прави това, Ерика Джохансен поглежда през рамото му. Не казвам нищо. Даниел Морфю мести тежестта си от крак на крак — изглежда закъснява за някаква среща.

После пак всички заедно се отправяме към асансьора. Джохансен слиза преди нас и отива на следващото си явяване пред съда. Ние оставаме с Морфю. Бен се обръща към него и му подава ръка.

— Чаках това с нетърпение.

Морфю задържа за миг поглед в ръката му, сякаш не знае какво да прави. Поема я с неохота. Някои прокурори се държат така със защитниците.

— От сега нататък говори с Ерика — казва той. — Аз си измих ръцете от случая. — Обръща се към мене, когато асансьорът спира на петия етаж. — Желая ви късмет.

— Странна работа — отбелязва Бен, след като вратите на кабината се затварят. После кима мрачно и добавя: — Каквато е и цялата тази работа.

Докато вървим по площада пред Съдебната палата, се улавям, че крача по-бързо от обикновено, за да не изоставам от Бен Кеъри. Площадът прилича на циркова арена — хората се любуват на проточилото се лято. Един мъж стои в югоизточния край и жонглира с бейзболни топки, пред него има шапка за подаяния. Имам малко монети и ги хвърлям в нея.

Отървавам се от сериозно нараняване, като прескачам една дъска за скейтборд, която се изпречва на пътя ми.

— Кое според теб е странното в цялата работа? — питам.

Бенет поклаща глава разсеяно.

— Казах ти: всичко. Те възнамеряват да предлагат довод. Това е много добре.

— Те искаха присъда. Независимо как ще я получат и за какъв срок. Това е по-добре от загуба. Особено за Тротър.

— Предполагам. — Бен тръгва да пресича улицата почти с превключването на сигнала „Не преминавай“. Хващам го и той излиза от унеса си. — Морфю се оттегли. И го каза така, сякаш е отвратен. „Измих си ръцете от това“. И се въздържат от изнудваческото писмо като от горещ картоф. Една дума не казаха за него. Цялата работа е много странна.

— Добре, Бен. Странна е, може би. Но е за добро, нали? Те предлагат довод, казусът им едва ли ще е толкова убедителен. Важната клечка се оттегля, може би скача от „Титаник“. — Хващам го за ръката, за да наблегна на думите си. — По дяволите, кажи ми, че това е за добро.

Бенет се спира за миг. Вдига ръка, която се свива в юмрук. Обезпокоен е.

— Един съдебен адвокат не обича изненадите — казва той. — А може да има сто такива, които дебнат зад ъгъла.

Светофарът променя светлината си и Бенет тръгва, оставяйки ме зад себе си.