Дейвид Елис
Доживотна присъда (44)

43

— Джонатан Солидей е обвинен в предумишлено убийство — заявява Ерика Джохансен. — Той беше заварен с жертвата — Дейл Гарисън — в офиса на жертвата. Беше заварен при мъртвия господин Гарисън. И когато го заварили там, той постъпил така, както би постъпил всеки убиец в подобно положение — опитал да се измъкне. Опитал да заблуди приближилия се охранител, че Дейл Гарисън просто е заспал. Извел пазача от офиса, преди последният да разбере истината — че Дейл Гарисън е бил убит.

Сега е следобед. Тъй като това е дело без участие на съдебни заседатели, съдия Бриджес прие да бъдат изяснени някои други въпроси, преди началото на делото. И така го откарахме чак до обяд.

Ерика Джохансен стои зад масата си в съдебната зала, облечена е в сако рибена кост и дълга черна пола. Описва събитията на прост език и сухо. Вероятно защото няма съдебни заседатели или пък просто тя си е такава. И в двата случая това е в нейна полза. Когато прокурорът говори толкова спокойно и трезво, ще бъде още по-трудно да се твърди, че това е опит за политическо опетняване.

— Ще ви покажем, че подсъдимият е уговорил среща с жертвата, която първоначално е била за обяд в четвъртък, но после я е променил за петък вечерта след работното време, когато никой освен жертвата няма да е там. Ще ви представим доказателства, че Дейл Гарисън е бил умъртвен чрез удушаване. Ще ви представим доказателства, че охранител на име Ленард Хорновски е заварил подсъдимия в кабинета на Дейл Гарисън и че подсъдимият е излъгал господин Хорновски за случилото се. Известен ни е и един последен факт. Известно ни е, че подсъдимият е бил единственият човек в офисите на господин Гарисън в промеждутъка от време, когато той е бил жив, до момента, когато е бил удушен.

Прокурор Джохансен се отдалечава от масата и пристъпва към средата на залата. Все още съм озадачен от нещо, което тя каза почти в началото — че аз съм определил срещата за след работно време. Това не е вярно. Ние смятахме да се видим за обяд в четвъртък, но от кабинета на Гарисън ми се обадиха и промениха уговорката за петък, в седем часа вечерта. Според версията им излиза, че съм искал да няма никой, за да извърша убийството. Но не беше така.

След кратко обобщение Ерика Джохансен сяда на мястото си, цялото й встъпително изявление беше съвсем просто. От тяхна гледна точка това е съвсем ясен случай. Бил съм единственият човек там и когато са ме заловили, съм разказал някаква глупава история.

Днес, преди да започнем, Бенет уведоми съдията, че иска да запази встъпителното си изявление до момента, когато защитата изгради казуса си. Ето защо прокурорът призовава първия си свидетел.

— Д-р Митра Агаруол.

Митра Агаруол е висока, кокалеста жена, със ситно къдрава прошарена коса, която просто пада свободно до раменете й. Видът й е на жена, професионалист в научната или академична област, която не се интересува от това как изглежда. Облечена е в жълта блуза с брошка на яката. Кожата й е светлокафява, с лунички и дълбоки бръчки на челото. Очилата й са смъкнати до средата на носа й.

Ерика Джохансен разпитва лекарката за поста й и препоръките й. Тя е главен помощник съдебен лекар в окръжната следствена служба по съдебна медицина. Има практика над двайсет години. И много дипломи.

Доктор Агаруол дава показания в рамките на случая — как получила тялото на Дейл Гарисън в моргата, извършила аутопсия, изпратила следовател на местопрестъплението, който да се консултира и с полицията. Описва прецизните анатомични разрези, които е направила, органите, които е изследвала и претеглила. Съдия Бриджес, която без съмнение е възлагала медицински експертизи по време на работата си като прокурор, изглежда знаеше, че тази информация може да бъде по-кратка. Дори и аз губя интерес. Бенет не прави възражение, когато прокурорът изисква лекарката да бъде призната като експерт.

— Доктор Агаруол, по време на аутопсията стигнахте ли до заключение за причината на смъртта?

— Да — отговоря лекарката. Тя има лек индийски акцент, говори спокойно и предпазливо. — Причината за смъртта беше асфиксия чрез удушаване с ръце.

Ерика Джохансен се отдръпва от адвокатската банка, където лежат бележките й.

— На какво се основава диагнозата ви?

Лекарката примигва бързо, побутва очилата си до основата на носа и преглежда набързо записките си, преди да вдигне глава.

— Наличието на външни белези от охлузване и натъртвания по кожата на шията. Вътрешни кръвоизливи, като се започне със стерноклеидомастоида, омохиоида, стернотироида и тироглоса… — тя се усеща и спира. — Говоря за така наречените „лентовидни мускули“ на шията.

— Значи, охлузване на външната кожа на шията и вътрешни кръвоизливи на шията.

— Точно така.

— Продължете, докторе.

— На клепачите имаше петехии. С други думи — кръвоизливи.

— И всички тези наблюдения са свързани с диагнозата ви?

— Да. Това е най-логичната диагноза.

Джохансен се приближава към свидетелката със снимки на Дейл Гарисън в моргата. Някои от тях са снимки на цялото тяло, други са в близък план, които преобръщат стомаха ти. Снимки на очите, на шията, на лицето. Доктор Агаруол потвърждава външните белези на кръвоизливите.

— Добре. — Джохансен се връща при адвокатската банка. — Определихте ли времето на смъртта?

— Според мен смъртта е настъпила по някое време в петък вечерта на осемнайсети август.

— И на какво се основавате?

Лекарката отново примигва бързо и присвива очи.

— Основавам се на ливор мортис, ригор мортис и алгор мортис. С други думи, на спрялото циркулиране на кръвта, вкочаняването на мускулите и изстиването на кръвта. Човек не може да определи съвсем точно часа на смъртта. А в случай на раково заболяване, както при починалия, е още по-трудно.

— Починалият е имал рак?

— Да. Имал е рак на белия дроб и лимфните жлези. Това ще повлияе на вкочаняването на трупа, тъй като при раково болните пациенти вкочаняването не се изразява много ясно. Алгор мортис — изстиването на кръвта — също помага по-малко от обикновено, понеже по правило тялото изстива с 1,5 градуса на час, но ако има предположение, че началната температура е била нормална, което невинаги е така при болните от рак. И така, когато ние… — лекарката млъква, когато забелязва, че Бенет се изправя.

Бенет вдига ръце.

— Наистина нямах намерение да прекъсвам свидетелката — казва той. — Но, за да спестим както нейното, така и времето на съда, ние сме съгласни да признаем, че границите на времето на смъртта включват седем часа вечерта на осемнайсети август.

В общи линии това не е от голямо значение. Няма съмнение, че Дейл беше мъртъв около седем часа, тъй като охранителят може да го потвърди. Но ако аз не свидетелствам, което съвсем не е сигурно, те ще бъдат принудени да поставят по-ранен час на смъртта му.

Прокурор Джохансен се обръща към лекарката, която кима и казва:

— Разбира се.

— Ще признаем — допълва и Ерика Джохансен. — Тогава, само още един последен въпрос. Доктор Агаруол, каква е степента на убедеността ви… о, ще го кажа по-просто. Доколко сте сигурна в диагнозата си за причината на смъртта.

— Напълно съм сигурна. Не може да има друга причина.

Ерика Джохансен благодари на свидетелката и се връща на мястото си. Забелязвам леко облекчение по лицето й.

Бенет драска в бележника си, който съдържа записки от разговора му със съдебния лекар от университета в южната част на щата.

— Имало кръвоизливи на клепачите — заговаря той, без да вдига поглед.

— Да, имаше.

— Също и вътрешни кръвоизливи на лентовидните мускули на шията.

— Да.

— А какво ще кажете за мозъка, доктор Агаруол? Мозъкът е бил значително увеличен, нали?

— Да, имаше мозъчен оток — отговаря д-р Агаруол.

— Изсипване на мозъчния ствол?

— И това също.

— И следователно асфиксия.

— Вярно.

— Благодаря ви. — Бенет си записва нещо. Съдебната лекарка изчаква малко и се надига от стола. Бен я поглежда с усмивка. — Още не съм свършил. — Тя сяда обратно, кръстосва крака и се усмихва притеснено.

— Обяснете на съда, ако обичате, какво представлява горната куха вена.

Жената леко присвива очи. Смутена е.

— Главната куха вена е вената, която върви от главата към сърцето.

— Така кръвта се придвижва от главата към сърцето.

— Правилно.

— Добре. А нямаше ли открит раков тумор близо до горната куха вена?

За момент свидетелката задържа погледа си върху Бенет, след което намества нагоре очилата си и преглежда бележките си. Докато тя чете резултатите от аутопсията, Бен върти писалката в ръката си. Ерика Джохансен също прехвърля своите записки.

— Да, имаше — казва д-р Агаруол. — Един тумор, с диаметър приблизително седем сантиметра в медиастинума — гръдната кухина — близо до главната куха вена.

— Благодаря ви. Бихте ли описали, моля, какво представлява синдромът на горна куха вена. — Бенет пуска писалката си. — На разбираем език, ако може.

Д-р Агаруол вирва глава. Отваря уста, но застива така, обмисляйки за момент въпроса; лицето й не издава опит за самоотбрана, по-скоро академичен интерес.

— Синдромът на горна куха вена представлява запушване на кухата вена.

— Запушване от злокачествен тумор.

— Точно така.

— Кръвта не може да преминава.

— Или е частично възпрепятствана.

— Добре — съгласява се Бен. — Но напълно възпрепятствана е при случаи с фатален край.

— Да, обикновено е така.

— И, СГКВ — така го наричате съкратено, нали?

— Може и така да го назовете, разбира се.

— СГКВ най-често се появява при пациенти, страдащи от рак на белия дроб или лимфните жлези, вярно ли е?

— Вярно е. — Лекарката като че ли хвърли отново поглед в бележките си.

— Същите ракови образувания, каквито е имал Дейл Гарисън.

— Да, така е.

— Ако го кажем с прости думи — раков тумор се образува в горната куха вена и възпрепятства частично или напълно потока на кръвта от главата.

— Правилно.

— И — Бен вдига бележника, четейки дословно — при смърт, причинена от СГКВ, се наблюдава прилив на кръв в главата и врата, с петехии.

— Точно така.

— Какъвто е имал Дейл Гарисън.

— Да.

— А туморът, запушващ горната куха вена, може да бъде и доста малък, нали? — Бен отново чете от бележника си. — Не по-голям от гроздово зърно, така ли е?

Лекарката отговаря с премрежен поглед.

— Да, така е.

— Добре. И тъй — Бенет плясва леко с длани. — СГКВ е придружен от кръвоизливи в шията.

— Да.

— А също и в клепачите?

— Би могло, от повишеното венозно налягане, да.

— И отичане на мозъка — церебрал едема.

— Да.

— Което води до изсипване на мозъчния ствол.

— Точно така.

— Което води до асфиксия.

— Да.

— И всички тези характеристики, които назовах току-що: кръвоизливи в клепачите и шията, отичане на мозъка, изсипване на мозъчния ствол, наличието на раков тумор в горната куха вена — всички тези неща са били част от откритията ви при аутопсията в този случай.

— Да, сър. Което не означава, че вярвам СГКВ да е причината за смъртта. Но да, вие сте прав.

Бенет скръства ръце върху масата и задържа погледа си върху лекарката. Очевидно не е доволен от отговора й.

— Не можете да изключите асфиксия в резултат от синдром на горната куха вена като причина за смъртта, нали?

— Намирам теорията за несъстоятелна — отговаря рязко тя. — Жертвата е починала в резултат на удушаване с ръце.

— Но положително не казвате, че напълно я изключвате?

— Бих казала, че е малко вероятно, но е възможно.

— Казвате, че намирате смъртта, причинена от синдром на горната куха вена за несъстоятелна. — Бен обляга гърба си на стола. — Колко пъти сте поставяли диагноза СГКВ?

— Нито веднъж. — Лекарката събира вежди. — Не правя аутопсия на всеки, който умре, сър.

— Вие извършвате аутопсия при смърт със съмнителен, насилствен произход, прав ли съм?

— И практически на всички деца под дванайсет години — добавя лекарката.

— Значи никога не сте поставяли диагноза СГКВ?

— Не, сър, не съм.

— А поне някога виждали ли сте такъв синдром?

Д-р Агаруол навлажнява устни и се замисля.

— Веднъж, в академична постановка. Беше някъде преди десет години.

— О! — възкликва леко снизходително Бен и се усмихва с крайчеца на устната си. — А колко пъти сте поставяли диагноза асфиксия чрез удушаване с ръце?

— Ооо… много пъти — Гласът й прозвучава авторитетно.

— Десетки ли, докторе Агаруол?

— Поне над трийсет случая, дори по-скоро към петдесет.

— От трийсет до петдесет случая. — Бенет кима с разбиране, като едновременно с това се обръща към Ерика Джохансен. — И нито един случай на СГКВ в тази група.

— Такива случаи не са често срещани — казва свидетелката. — Особено с фатален край. Хората не умират често от СГКВ. Той се поддава на лечение.

Бенет изправя гръб.

— Доктор Агаруол, знаехте ли, че починалият не е лекувал рака си на белия дроб?

— Възразявам. — По примера на Бенет Ерика Джохансен остава седнала на стола си. — Няма основание за тези показания.

— Ще задам въпроса другояче, Ваша чест. — Бенет забива поглед в свидетелката. — Доктор Агаруол, открихте ли някаква улика, че господин Гарисън е бил лекуван с химиотерапия или облъчване?

— Не, не съм.

— Или някакво друго лечение на рак?

— Не забелязах нищо, което да показва, че жертвата е лекувала раковото си заболяване.

— Тогава, доктор Агаруол, след като починалият е избрал по някаква причина да не лекува рака, за вас ще бъде ли изненада, ако научите, че той не е лекувал и своя СГКВ?

— Възразявам — казва Джохансен. — Предполагане на факти.

Съдия Бриджес обмисля възражението, но преди да отсъди, Бенет перифразира въпроса си.

— Доктор Агаруол, независимо дали смятате, че това е било причината за смъртта, няма ли да се принудите да се съгласите с мен, че починалият е страдал от синдрома на горна куха вена?

Лекарката свива устни и не отговаря веднага на въпроса.

— Със сигурност имаше тумор около горната куха вена. Дали е причинил запушване на ГКВ, е друг въпрос.

— Добре, но не можете да го изключите, нали?

— Не, не мога да го изключа като състояние, от което починалият е страдал. Абсолютно не съм съгласна, че това е причината за смъртта.

— Точно както никога не сте го откривали в другите случаи на смърт чрез удушаване, които сте диагнозирали?

— Така е.

— И ще се съгласите с мен, нали, че СГКВ може да бъде с фатален край, ако не се лекува?

— Както всяка болест, която, ако не се лекува, става опасна.

Бен млъква, взема писалката си и я прекарва по страницата.

— Благодаря ви, доктор Агаруол.

Ерика Джохансен скача гневно от стола си. Не мисля, че е имала и най-малка представа, че ще оспорим диагнозата. Бенет не беше посочил съдебен лекар като свидетел на защитата, отчасти заради елемента изненада по време на кръстосания разпит на д-р Агаруол, отчасти, защото всички съдебни лекари, с които се консултирахме, смятаха, че най-вероятно причината за смъртта е удушаване.

— Доктор Агаруол — започва Джохансен, повишавайки глас, — смятате ли, че е правдоподобно починалият да е умрял вследствие на синдрома на горната куха вена?

— Не смятам, че е правдоподобно, не.

— Моля, обяснете на съда защо мислите така.

Лекарката обръща глава към съдията.

— По две причини. Първо, нещо, което защитникът не спомена. Охлузванията и натъртванията по шията бяха твърде силни, за да са били причинени собственоръчно. Втората причина е, че смъртта от СГКВ е внезапна, а онова, което открих, не съвпада с внезапна смърт. Охлузванията по шията не биха могли да се причинени от еднократно, внезапно стискане на шията. Ръцете са се задържали около шията за по-дълго време. Имало е триене, причинило охлузването, което говори за движения между жертвата и убиеца — с други думи, имало е борба. Освен това яката и връзката на починалия не бяха на място. Яката беше разкопчана. Има твърде много несъответствия. Този човек е починал от асфиксия чрез удушаване с ръце.

— Благодаря ви, доктор Агаруол.

Съдийката и свидетелката се обръщат към Бенет в очакване на кръстосан разпит. Бенет вдига ръце към гърлото си.

— Искате ли да видите колко бързо мога да разкопчея яката си и да се хвана за гърлото? — пита той.

— Не съвсем — казва лекарката.

Съдията се усмихва. Някой в залата се разсмива. За първи път от началото на днешното заседание осъзнавам, че има зрители.

Бен отпуска ръце. Усмивката му изчезва.

— Изтъкнахте две причини защо моята теория куца. Едната — силата, приложена върху шията.

— Точно така.

— Не сте ли запозната със случаи, когато хора, страдащи от задушаване, се хващат за гърлото?

— Разбира се, че съм.

— И напълно отхвърляте възможността, че едно такова стискане — бързо, силно стискане за шията, може да предизвика охлузвания и натъртвания? Казвате, че няма начин това да се случи, така ли?

Доктор Агаруол въздъхва шумно.

— Човек може да остави следи върху собствената си шия. Вероятно съвсем слабо натъртване. Но не бих очаквала кожата да се ожули. Трябва също така да имаме предвид, че този мъж е бил слаб поради рака. Бил е възрастен. Правим твърде големи предположения, сър. Един слаб, болен, възрастен мъж, сполетян от внезапна смърт от асфиксия, причинена от СГКВ, просто не би могъл да остави такива следи по собствената си шия.

— И все пак… вие категорично ли отхвърляте това? Да или не?

— Освен това той не би имал време — продължава тя. — Време да разкопчее ризата си и да стисне шията си с такава сила. Би следвало да кажа, че при тези обстоятелства вероятността е толкова малка, че не си заслужава да бъде обсъждана.

Бенет не може да спре дотук, затова преминава към въпроса за времетраенето. Съдебната лекарка заявява, че смъртта, причинена от СГКВ, настъпва за времето от една до три секунди. Да, възможно е Дейл да е имал време да остави някакви белези по шията си за това време, но е малко вероятно, че би могъл да го направи при наличие на тромб. Твърде невероятно, добавя тя, преди Бен да продължи. Бен преминава към по-безопасната си теза — че доктор Агаруол не е била там, че не може да знае със сигурност какво е направил Дейл, в каква последователност, нито за какво време. Това е само фасада. Той просто не искаше да приключи с провал. Мога да го видя и по лицето на съдията — спокойно изражение, липса на съсредоточеност. Беше изгубила интерес. Съдебната лекарка беше права. Теорията на Бен е добра на академично ниво, става за сносен кръстосан разпит, но накрая никой не мисли, че Дейл Гарисън е починал от естествена смърт, не и при наличието на синини по шията му. Най-доброто, което Бенет може да направи в заключение, е да накара доктор Агаруол да признае, че смърт, причинена от СГКВ, е възможна.

— Благодаря ви, доктор Агаруол, това е всичко. — Бен се връща на мястото си и се захваща отново да пише в бележника си. Д-р Митра Агаруол събира листовете с бележките си и напуска свидетелското място. Не мога да потисна лекото си разочарование. Започвам мълчаливо да се навивам. Ние няма какво да губим от медицинската експертиза. Главната ни защита е истината — че дори Гарисън да е бил удушен, не е бил удушен от мен.

Бенет ме поглежда с безизразно лице, но кима леко. При никакви обстоятелства не би вдигнал палци за поздрав, дори и съдията да не беше тук, но вярвам, че оценката му съвпада с моята.

Докато съдията се оттегля, аз се навеждам и му прошепвам:

— Добре се справи.