Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Life Sentence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2022 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
nedtod (2022 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Елис

Заглавие: Доживотна присъда

Преводач: Мария Неделева

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004 (не е указана)

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Печатница: Симолини

Редактор: Ангелина Михайлова

ISBN: 954-761-134-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17887

История

  1. — Добавяне

44

— Утре е ред на охранителя — казва Бен. — И на секретарката. А може да стигнем дори до детектива.

Седя на стол. С Бен сме в заседателната зала на „Сийтън, Хърш“ и тази вечер работим след първия ден от процеса. „Оперативният ни пункт“ прилича повече на склад за банкови кутии за документи и папки.

— Утре вечер е дебатът — казвам аз, имайки предвид първия от трите телевизионни дебата между Грант Тъли и Лангдън Тротър. — Искам да отида.

— Ако остане време. Охранителят може да ни забави.

— Имаш ли нещо сигурно?

— Всъщност, не. Във всеки случай не знам дали трябва да го нападам.

Телефонът в ъгъла на залата иззвънява. Бен отива до него и вдига слушалката.

— Нека се качи — казва той и се обръща към мен. — Кал Рийди е.

Бен седи в очакване на нашия частен следовател, барабанейки с пръсти по масата.

— Да или не? — питам. — Съдията ще приеме ли нашата версия за причината за смъртта?

— Не — отвръща Бен. — Обзалагам се.

— Аз също. — По някаква причина се свивам, като чувам от адвоката си официалното предвиждане.

За момент седим смълчани.

— Какво иска Кал?

— Не знам, Джон.

Кал Рийди нахълтва в залата. Облечен е в жълта тениска и мръсни джинси, темето му е покрито с износена бейзболна шапка.

— Страхотни новини.

Двамата с Бенет седим в очакване.

— Лайл Косгроув — започва той. — Косгроув не се е явил на работа последните две смени. Мъжът, който държи аптеката, е трябвало да каже на надзорника му, ако той отсъства дори и един ден. Но човекът сигурно е с милостиво сърце и му отпуснал още един ден. След което се обадил. Надзорникът се обадил в жилището му, но никой не отговорил…

— Кал, за Бога — прекъсвам го аз.

— Мъртъв е — казва Кал. — Намерили го мъртъв в жилището му. Удушен.

Отначало и тримата седим, без да помръдваме. Очите ми отскачат към Бенет Кеъри, който среща погледа ми.

— Смятат, че е бил убит преди няколко дена. Някъде в края на септември.

Бен прошепва нещо, което не долавям.

Облягам се на стола и се опитвам да овладея нервите си.

— Намерили са и малко дрога — продължава Кал. Той избърсва потта от челото си и добавя, като вижда реакцията ни. — Все още имам приятели в полицията.

— Но не си питал от наше име — казва Бен.

— Не, не, бе, как! Бях просто любопитната сврака.

— Кажи ми, какво са намерили — настоявам аз.

Кал се обръща към мен.

— Намерили са запечатан плик, съдържащ чифт дамски гащички.

Челюстта ми увисва. Кал е свършил доста работа по този случай и вероятно е наясно какво си мислим. Гащичките на Джина Мейсън и всички улики, които вървят към тях. Това ми говори и още нещо. Говори ми, че Лайл е бил готов да подкрепи изнудването си с нещо повече от думи. Имал е и веществено доказателство. ДНК, сперма, косми и от сорта. Работата е там, че си бях признал, че съм правил секс с Джина онази нощ.

— Намериха също и ключ за банков сейф — продължава Кал. Той се беше настанил на стола между мен и Бен. — Ще отидат в банката, където се намира, за да го претърсят.

Затварям за момент очи. После се чува гласът на Бен.

— Правят ли някаква връзка между Косгроув и Дейл Гарисън?

— Не — гласът на Кал. — Не и засега, доколкото знам. Смятат, че вероятно става дума за провалена сделка с наркотици, или отмъщение за нещо, което Косгроув е извършил преди дванайсет години, преди да отиде в пандиза. Той е вечна затворническа птица. Едва ли ще си губят много времето с него.

Отново отварям очи.

— Ще продължиш да следиш как се развиват нещата, нали, Кал? Ще разбереш какво ще изскочи от банковия сейф?

Той потропва по масата.

— И още как, партньоре.

— Благодаря ти, Кал.

Детективът става и напуска заседателната зала, а аз оставам с Бенет Кеъри, който се пита, дали насреща му не седи убиец.

— Е — подхваща той, — предполагам, че останахме с празен стол, нали, Джон?

Извръщам очи и не си правя труда да отричам. Дори не поглеждам към адвоката си.

— Има ли нещо, което искаш да ми кажеш? — пита Бен.

— Да. Обясни ми как това ще промени стратегията ни.

— Аха, искаш да знаеш как това ще промени стратегията ни ли? Добре. — Бенет е разтревожен и го чувам как се размърдва на стола си. — Ето какво. Окръжният съд открива връзка между Лайл и Дейл. Това е повече от сигурно. Те ще проведат рутинна повторна проверка. Ще разберат, че Лайл е бил първоначалният заподозрян за смъртта на Дейл и ще съберат две и две. Рано или късно ще те хвърлят в тази бъркотия. А после ще погледнат задълбочено на предположението, че ти си убил Косгроув.

Бавно потривам длани и поглъщам тази реалност.

— Трябва да знам — настоява Бен.

— Единственото, което трябва да направиш, е да получиш оправдание за мен. Провери онзи тип Рик от седемдесет и девета.

— Рик? Смяташ, че и той е замесен в това ли?

— Може би. — Стискам зъби, усещайки как мракът отново ме изпълва. — А може би смъртта на Косгроув няма никаква връзка с делото. Той е бивш затворник. Живее сред бивши затворници. Може да е било разчистване на стари затворнически сметки.

— Трябва да знам — повтаря Бен.

Ставам от стола и се отправям към вратата, все още без да поглеждам към адвоката си.

— Просто спечели проклетото дело — казвам му аз на излизане от залата.