Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Life Sentence, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мария Неделева, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дейвид Елис
Заглавие: Доживотна присъда
Преводач: Мария Неделева
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004 (не е указана)
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска (не е указано)
Печатница: Симолини
Редактор: Ангелина Михайлова
ISBN: 954-761-134-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17887
История
- — Добавяне
44
— Утре е ред на охранителя — казва Бен. — И на секретарката. А може да стигнем дори до детектива.
Седя на стол. С Бен сме в заседателната зала на „Сийтън, Хърш“ и тази вечер работим след първия ден от процеса. „Оперативният ни пункт“ прилича повече на склад за банкови кутии за документи и папки.
— Утре вечер е дебатът — казвам аз, имайки предвид първия от трите телевизионни дебата между Грант Тъли и Лангдън Тротър. — Искам да отида.
— Ако остане време. Охранителят може да ни забави.
— Имаш ли нещо сигурно?
— Всъщност, не. Във всеки случай не знам дали трябва да го нападам.
Телефонът в ъгъла на залата иззвънява. Бен отива до него и вдига слушалката.
— Нека се качи — казва той и се обръща към мен. — Кал Рийди е.
Бен седи в очакване на нашия частен следовател, барабанейки с пръсти по масата.
— Да или не? — питам. — Съдията ще приеме ли нашата версия за причината за смъртта?
— Не — отвръща Бен. — Обзалагам се.
— Аз също. — По някаква причина се свивам, като чувам от адвоката си официалното предвиждане.
За момент седим смълчани.
— Какво иска Кал?
— Не знам, Джон.
Кал Рийди нахълтва в залата. Облечен е в жълта тениска и мръсни джинси, темето му е покрито с износена бейзболна шапка.
— Страхотни новини.
Двамата с Бенет седим в очакване.
— Лайл Косгроув — започва той. — Косгроув не се е явил на работа последните две смени. Мъжът, който държи аптеката, е трябвало да каже на надзорника му, ако той отсъства дори и един ден. Но човекът сигурно е с милостиво сърце и му отпуснал още един ден. След което се обадил. Надзорникът се обадил в жилището му, но никой не отговорил…
— Кал, за Бога — прекъсвам го аз.
— Мъртъв е — казва Кал. — Намерили го мъртъв в жилището му. Удушен.
Отначало и тримата седим, без да помръдваме. Очите ми отскачат към Бенет Кеъри, който среща погледа ми.
— Смятат, че е бил убит преди няколко дена. Някъде в края на септември.
Бен прошепва нещо, което не долавям.
Облягам се на стола и се опитвам да овладея нервите си.
— Намерили са и малко дрога — продължава Кал. Той избърсва потта от челото си и добавя, като вижда реакцията ни. — Все още имам приятели в полицията.
— Но не си питал от наше име — казва Бен.
— Не, не, бе, как! Бях просто любопитната сврака.
— Кажи ми, какво са намерили — настоявам аз.
Кал се обръща към мен.
— Намерили са запечатан плик, съдържащ чифт дамски гащички.
Челюстта ми увисва. Кал е свършил доста работа по този случай и вероятно е наясно какво си мислим. Гащичките на Джина Мейсън и всички улики, които вървят към тях. Това ми говори и още нещо. Говори ми, че Лайл е бил готов да подкрепи изнудването си с нещо повече от думи. Имал е и веществено доказателство. ДНК, сперма, косми и от сорта. Работата е там, че си бях признал, че съм правил секс с Джина онази нощ.
— Намериха също и ключ за банков сейф — продължава Кал. Той се беше настанил на стола между мен и Бен. — Ще отидат в банката, където се намира, за да го претърсят.
Затварям за момент очи. После се чува гласът на Бен.
— Правят ли някаква връзка между Косгроув и Дейл Гарисън?
— Не — гласът на Кал. — Не и засега, доколкото знам. Смятат, че вероятно става дума за провалена сделка с наркотици, или отмъщение за нещо, което Косгроув е извършил преди дванайсет години, преди да отиде в пандиза. Той е вечна затворническа птица. Едва ли ще си губят много времето с него.
Отново отварям очи.
— Ще продължиш да следиш как се развиват нещата, нали, Кал? Ще разбереш какво ще изскочи от банковия сейф?
Той потропва по масата.
— И още как, партньоре.
— Благодаря ти, Кал.
Детективът става и напуска заседателната зала, а аз оставам с Бенет Кеъри, който се пита, дали насреща му не седи убиец.
— Е — подхваща той, — предполагам, че останахме с празен стол, нали, Джон?
Извръщам очи и не си правя труда да отричам. Дори не поглеждам към адвоката си.
— Има ли нещо, което искаш да ми кажеш? — пита Бен.
— Да. Обясни ми как това ще промени стратегията ни.
— Аха, искаш да знаеш как това ще промени стратегията ни ли? Добре. — Бенет е разтревожен и го чувам как се размърдва на стола си. — Ето какво. Окръжният съд открива връзка между Лайл и Дейл. Това е повече от сигурно. Те ще проведат рутинна повторна проверка. Ще разберат, че Лайл е бил първоначалният заподозрян за смъртта на Дейл и ще съберат две и две. Рано или късно ще те хвърлят в тази бъркотия. А после ще погледнат задълбочено на предположението, че ти си убил Косгроув.
Бавно потривам длани и поглъщам тази реалност.
— Трябва да знам — настоява Бен.
— Единственото, което трябва да направиш, е да получиш оправдание за мен. Провери онзи тип Рик от седемдесет и девета.
— Рик? Смяташ, че и той е замесен в това ли?
— Може би. — Стискам зъби, усещайки как мракът отново ме изпълва. — А може би смъртта на Косгроув няма никаква връзка с делото. Той е бивш затворник. Живее сред бивши затворници. Може да е било разчистване на стари затворнически сметки.
— Трябва да знам — повтаря Бен.
Ставам от стола и се отправям към вратата, все още без да поглеждам към адвоката си.
— Просто спечели проклетото дело — казвам му аз на излизане от залата.