Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Life Sentence, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мария Неделева, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дейвид Елис
Заглавие: Доживотна присъда
Преводач: Мария Неделева
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004 (не е указана)
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска (не е указано)
Печатница: Симолини
Редактор: Ангелина Михайлова
ISBN: 954-761-134-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17887
История
- — Добавяне
18
Кабинетът на адвоката на обвинението в Съмит Каунти се намира в нова, триетажна лъскава сграда, която изпъква на един булевард от иначе унили постройки. Символът на справедливостта сред безлична общност.
Изкачвам дванайсетте стъпала почти ръка за ръка с Грант. От двете ни страни са бащата на Грант, сенаторът, и господин Ъруин, адвокатът ни. Колоните пред портала, големите знамена на щата и окръга, покритите с плочки коридори доста успешно всяват страх в мен.
Сега ние седим в приемната на просторния кабинет. Възрастни хора по ризи и вратовръзки влизат и излизат с кожени куфарчета и папки. Те държат нещо повече от книжа. Те държат съдби на хора в ръцете си. Опитвам се да успокоя сърцебиенето си, като си играя с вратовръзката. Грант и аз сме с ризи и вратовръзки по изискване на господин Ъруин. Адвокатът ни е в подходящи адвокатски одежди — тъмен раиран костюм и яркочервена вратовръзка. Сенатор Тъли е с карирана риза и памучни панталони с цвят каки.
Грант седи прилично, напрегнато. Той и баща му не си общуват. Саймън Тъли е преметнал крак връз крак, ръцете му са отпуснати удобно в скута му. Нямам представа какъв разговор е имало между баща и син във връзка с инцидента. Мисля си, че сенатор Тъли има много мисли в главата си, включващи неблагоприятната гласност за него и сина, който един ден ще заеме неговото място в щатския законодателен орган. Не си представям, че изпитва кой знае колко топли чувства към мене.
Един мъж излиза и поглежда всеки от нас четиримата.
— Господин Ъруин?
Адвокатът ни става.
— Джеръмая Ъруин. Адвокат съм на господин Тъли и господин Солидей.
Прокурорът е висок и жилав, с прошарена тъмна коса, едра брадичка и уморени очи.
— Гари Дегнън — представя се той. В сравнение с нас изглежда небрежно облечен — памучна риза, смъкнат възел на вратовръзката и разкопчана яка. Това до известна степен ме изпълва с облекчение.
— Първо господин Тъли — казва той.
Грант стиска за миг ръката ми и става. Джеръмая Ъруин пропуска Грант пред себе си и излиза от приемната след него и прокурора. Грант е свидетел, защото е бил с мене на купона. Той не може да каже нищо за изнасилването и убийството, но може да им каже какво е било преди компанията да се раздели. В основни линии това означава, че ще им каже, че Джина Мейсън е била силно дрогирана и ми е давала големи аванси.
Сега сме само сенатор Саймън Тъли и аз, всеки отправил поглед напред. От случилото се не сме говорили насаме. Мълчанието му, пълното му пренебрегване на присъствието ми означава, че ме порицава заслужено. Той не е от хората, които гълчат. Не кипва лесно, но случи ли се, не повишава тон, не ръкомаха, а гледа с патентования си кръвнишки поглед. Дори когато се успокои, когато е извън светлината на прожектора, той е сдържан. Чувството му за хумор е сухо — остра забележка със сериозно лице, рядко с усмивка. Като че ли винаги пресмята всяка своя крачка напред. В ежедневието му всеки се държи раболепно с него, всеки го нарича господин „сенатор“. Дори Грант се обръща към него по-често със „сър“, отколкото с „татко“.
Да се наблюдават Грант и баща му заедно винаги поражда известно странно чувство, особено след като по-големият брат на Грант загина при автомобилна катастрофа. Грант вече не е някогашният непокорен по-малък брат, който накрая щеше да се вземе в ръце и да тръгне по стъпките на по-големия си брат. Сега той е наследникът на „трона“ и след благоприличния период на траур заради смъртта на Клейтън сенатор Тъли започна да изисква повече от Грант. Грант стана по-обвързан с политиката, включваше се в кампании, вършейки всичко — от разнасяне на листовки по къщите до организиране на групи работници, които да се обаждат по телефона. Няма значение какво е социалното положение на човек, нито откъде идва, стига само да е демократ. Грант може да спомене между другото имената на шефа на полицейския район или на окръжния комисар по-бързо, отколкото аз мога да назова всеки в стартовото подреждане на нашия професионален баскетболен отбор.
Поглеждам часовника в приемната и го сверявам с моя. Вече двайсет минути, откакто Грант е вътре.
— Родителите ти са добри хора — нарушава мълчанието сенатор Тъли и аз се обръщам към него. Той продължава да гледа пред себе си, люлеейки преметнатия си крак. — Те заслужават много повече.
— Да, сър. — Снощи не издържах и разказах на родителите си цялата история. Не можех да ги отбягвам с повече лъжи. Седнах във всекидневната, където те ме гледаха очаквателно, след като им бях съобщил, че имам да им казвам нещо. Планът ми беше да задържа в себе си някои неща, да огранича случилото се само до дрогиране и алкохол. Никой родител няма да се изненада, че детето му е опитвало дрога. Но аз им казах всичко, само дето изключих Грант от частта с кокаина. Разказах историята по хронологичен ред; едва когато дадох воля на чувствата си, добих куража да яхна лавината — че съм заподозрян в смъртта на Джина Мейсън.
За такива неща строго определена реакция няма. Отначало родителите ми отвърнаха с гняв, докато не видяха сълзите ми и тогава ме заслушаха в отчаяно очакване, като се питаха защо споделям това с тях. Баща ми накрая рухна, майка ми се втурна към мен и ме прегърна силно. Разговаряхме още един час, след което баща ми се обади на бащата на Грант. Отначало гласът му беше гневен — несъмнено беше ядосан от съучастничеството на сенатор Тъли в скриването на станалото от тях — но после тонът му се смекчи, когато сенатор Тъли му изложи многото „какво“ и „как“ на онова, което щеше да последва. Накрая, сигурен съм, баща ми се почувства благодарен, че имаме такъв влиятелен съюзник.
— Хубаво ли си поговори с Джеръми? — попита ме сенаторът. Той имаше предвид господин Ъруин, предполагам. Ние прехвърляхме историята с часове. Или почти толкова. Говорихме в общи линии, след като стигнахме до частта, включваща какво се беше случило в дома на Джина. Мисля, че на господин Ъруин му е било намекнато, че имам бели петна в паметта си за този период от време и това като че ли го разтревожи. Затова се въртяхме около този момент и говорехме хипотетично. После каза, че можем „да попълним подробностите“ по-късно.
— Да, сър — отговорих на сенатора.
Бащата на Грант си пое бавно въздух.
— Всичко ли разбра?
— Да, сър.
— Той е добър адвокат. Ще се погрижи за тебе.
— Благодаря, сър.
— Обещах на баща ти да помогна и ще го направя.
— Нямате представа колко съм ви признателен.
Сенатор Тъли кимна подчертано. Край на разговора.
— Господин сенатор?
— Да, Джон?
— Много съжалявам.
Той размишлява над думите ми. Навлажнява устни и след малко казва:
— Не се извинявай на мене, Джон. Би трябвало да се извиниш на майка си и на баща си. И не трябва да си остане на думи — той се обръща към мене за първи път. — Направи така, че родителите ти да се гордеят с теб. Работи усърдно в колежа и гледай никога повече да не бъдеш въвличан в подобни неща. Разбра ли?
Очите ми се пълнят със сълзи. Поглеждам настрани, за да прикрия вълнението си.
— Да, сър.
Чувствам, че погледът му е все още върху мен. Но той не проговаря повече.
Грант се връща с господин Ъруин. Лицето му е пепеляво, но той върви с вирната глава. Избягва да срещне погледа ми и сяда до мене и до баща си.
Джеръмая Ъруин ми прави знак с ръка.
— Джон.
Ние вървим през коридор с бели стени и плочки, стерилно обкръжение. Като насън ми е. Една нощ рискувам да опитам някаква дрога, запознавам се с прелестна жена и следващото, което знам, е, че животът ми се е свел до вървене по коридор с адвокат. Една нощ — и една млада жена е мъртва.
— Днес нищо няма да говориш — казва господин Ъруин. — Няма да си отваряш устата.
— Добре. — Подминаваме двама мъже в костюми, които вървят целенасочено. — Грант разговаря ли с тях?
— Грант изпълни дълга си. Но твоето положение е различно. С теб ще направим изявление по-късно. Сега просто ме остави аз да говоря.
Спряхме пред заседателна зала, където прокурорът, господин Дегнън, седи с отворен жълт бележник. Той ни кима, като ни вижда да влизаме.
— Седнете — поканва ни той и ми подава ръка. — Името ми е Гари Дегнън, господин Солидей.
Поемам ръката му с думите:
— Приятно ми е да се запознаем, сър.
— Аз съм следовател от отдела за насилствени и сексуални престъпления към прокуратурата в Съмит Каунти. Разбирате ли това?
Поглеждам към господин Ъруин, който ми кима.
— Да, сър — отговарям.
— Ние разследваме изнасилването и убийството на млада жена на име Джина Мейсън. Разбираш ли това?
— Да, сър.
Господин Ъруин вдига ръка.
— Клиентът ми разбира естеството на разследването. Той няма да отговаря на никакви въпроси в този момент.
Дегнън прави гримаса. Очите му бавно се отместват от мене към адвоката ми.
— Някой ще отърве кожата — казва той. — И това ще сте или вие, или господин Косгроув.
Той има предвид Лайл. На купона така и не чух фамилното му име.
Господин Ъруин казва след малко:
— Говорих с адвоката на господин Косгроув. Аз не виждам основание за дело тук. Срещу нито едно от момчетата.
— Предполагам, че в такъв случай ще поемете риска.
— Сигурно искате да вземете някои проби — казва господин Ъруин.
Дегнън не променя киселото си изражение, но въздъхва. Обръща се към мене.
— Сега ще ви вземем проби от кръвта, косата, кожата и урината. Адвокатът ви уведоми ли ви за това?
— Да, сър.
— Чудесно — Дегнън затваря папката си и става. — Веднага ще дойде човек. — Той се запътва към вратата, но се обръща. — Нека дам на вас и вашия адвокат един съвет, господин Солидей. Не бъдете последният, който ще сключи сделка. Последният винаги губи — и изчаква за миг отговор, но никой от нас двамата не проговаря.