Дейвид Елис
Доживотна присъда (53)

52

За първи път днес, към седем вечерта, чета „Дейли Уоч“. Заглавието отразява снощния дебат между Тротър и Тъли. На най-горния ред пише: „КАНДИДАТИ ЗАЕМАТ ОТБРАНИТЕЛНА ПОЗИЦИЯ“, има и снимки на всеки от кандидатите в действие. По-долу статията е разделена на две, предавайки поотделно позицията на всеки от двамата. Тази на Тротър е озаглавена: „КОНСЕРВАТИВЕН ПОГЛЕД“. А на Грант Тъли — „ТЪЛИ ЗАЩИТАВА ПЛАН ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ДАНЪЦИТЕ“. Това ми говори напълно достатъчно, преди да прочета продължението на вътрешната страница. То включва проследяването на общественото мнение от предишната вечер, което сега поставя Грант Тъли твърдо с двайсет и един пункта след главния прокурор. Загубил е четири пункта след дебата. Здравата е разкритикуван заради изречената истина.

— Ако можем, утре ще съберем сенатора и тебе, ще ви призоваваме с прекъсване и двамата в един ден. — Бен седи на стола си в заседателната зала в адвокатската фирма и говори с уста, пълна с пуканки. — Съдията ни предостави целия утрешен ден. Ние ще хвърлим всичко в ръцете на обвинението в един ден и ще им оставим малко време да си направят заключение. После може би ще си почиваме, а те да му мислят.

— Това ми се струва нечестно — възразявам. — Спрямо обвинението. Не че се оплаквам.

— О, Ерика ще надигне вой до небето. Но не е нужно да я уведомяваме за този ход. То не е като да докараш нов свидетел или да установиш алиби. Тогава е необходимо предварително уведомление. Освен това те ме чуха днес да говоря за Лангдън Тротър. Знаят, че гледаме към него.

Отварям уста — нервна прозявка. Протягам се, за да се отърся от треперенето.

— Не мога да повярвам, че наистина ще го направим. Грант ще претърпи поражение.

— Няколко пъти преглеждах свидетелските му показания — отговаря Бен. — Той е готов. Ние се справихме много добре. Ланг Тротър също ще претърпи поражение — добавя той. — Стига да действаме правилно.

Клетъчният телефон на Бен иззвънява.

— Здрасти, Кал — казва той, после слуша за момент, разширявайки очи, преди да покрие с ръка мембраната. — Намерили са десет хиляди в брой в сейфа на Лайл. Купил сейфа седмица преди убийството.

— Тротър му е платил — казвам. — Скрил е парите, като ги е сложил там вместо в банкова сметка. Трябва да вземем съдебна заповед за проверка на банковите извлечения на Тротър, на парите за кампанията му, всичко.

Бен кима и продължава да слуша.

— Добре, добре. Продължавай да опитваш. Наеми който ти трябва. Колкото хора искаш. На нас ни е нужно всичко, което имаш, и то ни трябва „за вчера“ — той отново покрива мембраната и ми казва: — Засега нямаме късмет да свържем Тротър с Гарисън — после отново заговаря в слушалката. — Това ли е всичко, Кал? Добре, какво каза, че е най-доброто? Ти… направил си го… и?

— Десет хиляди, необложени с данък, е голяма сума за закоравял престъпник с минимална надница за работа в аптека — говоря на Бен, въпреки че вниманието му е насочено към информацията, която получава по телефона.

— Не — казва Бен в слушалката. — Кал, аз нямам никакво… — Лицето му пламва. Той затваря очи, устата му се разтваря. Издава звук, нещо като хриптене. Има вид, сякаш някой му е изкарал въздуха.

— Какво има? — питам и го побутвам леко.

— Сигурен ли си? — пита Бен. — Сто процента си сигурен? — Нова пауза. Бен не казва нито дума повече. Просто сгъва клетъчния си телефон и го поставя внимателно върху купчина документи пред себе си.

— Казвай — настоявам аз. — Хайде, Бен какво е стана…

— Рик.

Сърцето ми подскочи.

— Кал е открил Рик?

— Нещо подобно — Бен поставя ръка върху масата, за да се съвземе.

— Нещо подобно ли? Какво значи… — виждам как Бен вдига ръце към лицето си. — Той е мъртъв, нали?

Погледът на Бен се плъзва над ръцете, скриващи изражението на лицето му. Той кима.

— Господи, и него ли! — удрям ръка в масата. — Тротър просто заличава цялата група. Този човек не се спира пред нищо. Той…

— Не го е убил Тротър. — Бенет изправя отново гръб и ме поглежда в очите. — Аз го убих.

Нужна ми е минута, цяла минута, за да се уверя, че съм чул правилно приятеля си и още една минута, за да си спомня името на мъжа, проникнал с взлом в дома му седмица преди убийството на Дейл Гарисън.

— Брайън О’Шей — казвам. — Брайън О’Шей е Рик… Я почакай — свалям ръце върху масата. — О, за Бога… Схващаш ли, Бен? Брайън О’Шей е Рик О’Шей — Рикошета.

— Брайън „Рик“ О’Шей — казва Бен.

— Това е прякор, даден му от група тъпи дечурлига. Е, добре, този Брайън или Рик, или който и да е той… защо е проникнал точно в твоя дом, Бен?

Бен вдига ръце в знак на гняв.

— Тротър е използвал О’Шей точно както е използвал Косгроув — продължавам аз. — Използва момчетата от седемдесет и девета, за да извършат тия убийства, така че всичко да сочи към мен и да подлее вода на сенатора. О’Шей е смятал да те убие.

— Вероятно. Да ме убие или нарани.

— Тротър е изпратил съобщение на Гарисън за изнудването. Избрал е някой близък до Гарисън, близък до нас. Така трябва да е било. Насилие. Болка. Смърт. Но после нещата са се обърнали. Ти си убил О’Шей, а не обратното. Затова съобщението не е било изпратено. Затова Тротър е трябвало да премахне Гарисън. Друг начин да се увери, че „козът“ никога няма да стане публично достояние, не е имало.

— Но защо точно аз? — прошепва той.

— Много ясно защо — отговарям. — Не трябва да съм аз, защото той може да ме използва по-късно… Аз съм човекът, когото той натопява за убийството на Дейл. А ти живееш сам, ти си част от адвокатския екип. Дейл те познава. Логично е, Бен.

Трудно е да се разгадае изражението на Бен. Той сериозно се е замислил, но не ми се вярва да се опитва да изясни всичко по случая. Не ми се вярва, че изобщо ме слуша. Според мен той едва сега, за първи път, осъзнава, че мъжът, нахлул с взлом в дома му, може наистина да е бил убиец. Бен беше оправдан, че е стрелял в него. И то не само според закона, а и в неговото съзнание.

И аз съм доволен от това, но ме безпокоят други непосредствени въпроси.

— Бен, чуй ме — подхващам. — Знам, че разравянето на цялата тази работа… на онази нощ с нахлуването в дома ти — няма да я понесеш леко. Но истината е, че ти си ми нужен точно в този момент.

Бен премигва и излиза от унеса, поглежда ме и махва с ръка.

— Добре съм. — Лицето му е пламнало, очите му са червени почти като на заек. Сега като че ли още по-силно желае да смачка фасона на Ланг Тротър.

— Искам две неща от теб утре — добавям. — Искам да убедиш съдията в моята невинност.

— Второто?

— Да направиш така, че сенаторът да се справи добре. Той и без това вече си има достатъчно неприятности.