Дейвид Елис
Доживотна присъда (55)

54

Първа точка в дневния ред днес е искът на защитата за издаване на ръководно решение на съдията за произнасяне на оправдателна присъда в полза на обвиняемия. Бен иска от съдията да определи доказателствата за толкова недостатъчни, че процесът да се прекрати. Съдия Бриджес оставя Бенет Кеъри да говори малко повече от десет минути за недостатъците в казуса на обвинението. Тя не го прекъсва, лицето й е почти безизразно, но не е трудно да се забележи отношението й. Особено, когато казва на обвинението да не оспорва изявлението.

— Съществуват основателни доказателства за убийство — започва тя. — Смърт чрез удушаване. На този етап има неопровержими доказателства, че господин Солидей е единственият, който вероятно е могъл да извърши удушаването. Никое от тях не е безспорно. Не чух никакво доказателство от страна на защитата. Но искът до съда се отхвърля. Господин Кеъри, ако решите да представите защита, можете да пристъпите към встъпителното ви изявление.

Сърцето ми се свива — не от изненада от постановлението, а от думите, изречени от единственото лице, установяващо фактите по това дело. Съдия Бриджес е моят съд. Тя е открила убедителни доказателства за удушаване и вярва, че единствено аз съм бил там. Каквото и да кажем, никога няма да можем да вкараме в кабинета Лайл Косгроув и Лангдън Тротър заедно с Дейл Гарисън и мен. Не и докато Кал Рийди не открие нещо основателно.

— Благодаря ви, госпожо съдия, наистина бих искал да направя това встъпително изявление. — Бенет става и закопчава сакото си.

Аз пък повече от всичко искам да затворя очи и да пропъдя онова, което ще последва. Но това е нашата защита и колкото и да ми е неудобно, трябва да гледам съдия Никол Бриджес право в очите.

— Ще ви разкажа две истории — започва Бен. — Отначало ще ви се стори, че те нямат нищо общо помежду си. Но доказателствата ще покажат точно обратното — че те са свързани.

Бен застава в средата на залата.

— Нека ви върна в лятото на хиляда деветстотин седемдесет и девета година. Джон Солидей и най-добрият му приятел, Грант Тъли, са на седемнайсет години. Току-що завършили гимназия. Те отиват с кола до Съмит Каунти оттатък щатската граница. Чули, че там ще има купон и тръгват. Там се срещат с един господин, когото нито Джон, нито Грант са виждали преди. Името на този човек е Лайл. Знаем, че цялото му име е Лайл Косгроув.

Съдията накланя глава на една страна. Име, което съвсем наскоро е чула. На мъж, който е бил убит. Чувам звук от дращене на писалка по лист хартия от масата на обвинението. Не мисля, че Ерика Джохансен знае за този случай. Може би Ланг Тротър е решил все още да не казва за това на прокурора. Или може би тя е изненадана, че ние повдигаме този въпрос.

— Лайл имал приятелка на име Джина. Джина Мейсън. Там бил и още един младеж. Името му било Рик. Бил известен с прякора си „Рикошет“ — Бен свива рамене. — И така имаме: Джон Солидей, Грант Тъли, Лайл, Рик и Джина. И те правили онова, което младите хора на тяхната възраст правят — организирали си купон. Пили бира. Някои от тях — не всички — употребили наркотици.

Бен прави крачка настрани.

— Вечерта върви към края си и младежите се пръсват в различни посоки. Младата жена — Джина — си тръгва сама. Рик изпраща с колата си Грант до тях. Остават Лайл Косгроув и Джон Солидей.

Стаявам дъх. Току-що съм свързан с мъжа, наскоро намерен убит. Историята наистина трябва да почне така, заради хронологията, но първото впечатление на съдията няма да е благоприятно.

— Лайл и Джон, както се оказва, отишли в дома на Джина. Джон Солидей бил дрогиран. По-дрогиран от всякога. Дотогава той почти не пиел бира и не употребявал наркотици. Така че не знаел доколко е бил дрогиран. Но когато Лайл Косгроув спрял колата пред дома на Джина и казал на Джон да влезе вътре, Джон го послушал. И влязъл.

Чувствам как бавно ме облива гореща вълна. Репортерите в галерията са смълчани, но снарядите бълват един след друг. Грант Тъли. Наркотици. Още зло предстои. Казват, че в политиката кариерата ти никога няма да свърши, докато не те сварят с живо момче или мъртво момиче. Е, ето ти мъртво момиче.

— Джон е посрещнат от Джина в дома й. Двамата са се харесали. И те направили онова, което някои младежи на тяхната възраст правят — стигнали до интимност. Правили секс в нейната стая.

Това е златна мина от гледна точка на клюката. Драскането на писалки върху хартия — зад мен и откъм масата на обвинението — поражда оживление зад мен, когато адвокатът ми продължава:

— Когато Джон излиза от къщата, мъжът, с когото дошъл — тогава те всъщност били още момчета — Лайл Косгроув, слязъл от колата си и тръгнал към къщата, за да каже на Джон, че е време да си вървят. Джон така и така вече си тръгвал. И двамата си отишли. Два дни по-късно, на мястото, където Джон Солидей се бил хванал на работа за през лятото, идват да го търсят заместник-шерифи. От тях за първи път той научава, че младата жена Джина Мейсън била умряла същата онази вечер. Смърт — добавя Бен бързо, — която по-късно била определена от съдебния лекар, като причинена от свръхдоза.

Зад мен се надига вълнение, толкова силно, че съдия Бриджес удря с чукчето си за въдворяване на тишина. Разказан на всеослушание, случаят става по-реален. Каква гнусна работа и какъв трагичен завършек!

— Води се разследване — продължава Бен. — Полицията и прокуратурата в Съмит Каунти разследват. Те разследват вероятността за убийство, за изнасилване. Говорят с Лайл Косгроув. Говорят с Джон Солидей. Правят повторен преглед на лекарската експертиза. И заключават, че младата жена е починала от свръхдоза. Няма убийство. Няма изнасилване. Много злополучна ситуация, но не и престъпна.

Омаловажаването на събитията от онази година — това е нещо, което не убягва от вниманието на съдия Бриджес. Тя ми хвърля гневен поглед. Сърцето се блъска в гърдите ми. Нещата не вървят на добре. Тя ще ме намрази, преди да е чула нещо, което ще е в моя полза.

— Между другото, по време на това разследване Лайл Косгроув си наема адвокат. Това е същият адвокат, който ще води делото му през осемдесет и осма година по обвинение в насилствени престъпления. Същият адвокат, който му е помогнал да получи условна присъда тази година. Адвокатът, чието име е Дейл Гарисън.

В първия момент съдия Бриджес е изненадана от големия шум в съдебната зала. По същата причина поглежда и към прокурор Джохансен. Аз също. Ерика Джохансен помахва на някого — на съдебен секретар или помощник-прокурор — да дойде при нея. Започва да шепне припряно. Най-накрая съдията призовава за тишина в съдебната зала.

Бен млъква за момент, приближава се до масата на защитата и отпива глътка вода. Хвърля поглед през мен, избърсва капки пот от челото си и се връща в средата на залата.

— Новината не става публично достояние, тъй като момчетата се непълнолетни — продължава той. — Но не е зле да повярвате, че сред правозащитните органи това е пикантна клюка. Синът на лидера на мнозинството в сената свързан, макар и косвено, със скандал? Това е новина номер едно в списъка на клюките. Споменал ли е адвокатът на обвинението в Съмит Каунти за това пред някого от по-близките си колеги? И още как. Кой е бил сред хората, които са разбрали за това? Окръжният адвокат на Ранкин Каунти по онова време — Лангдън Тротър.

Запазвам равномерното си дишане. Очите ми започват да сълзят, но оставам спокоен. По лицето на съдията се изписва ужас и крайно любопитство. Тя се навежда напред и подпира брадичката си с ръце. Репортерите зад мен вероятно трескаво пишат. Сега ние вкарваме тук и Лангдън Тротър. Но никога няма да можем да докажем, че Лангдън Тротър е научил за случилото се през 1979 година. Може да изкажем предположение, но то никога няма да бъде факт. И това е гвоздеят на саморазправата в нашата теория. Ако Ланг Тротър не е знаел за случилото се през 1979-та, той е нямало да си науми да използва Рик и Лайл, така че няма логика Тротър да стои зад тези убийства. Което пък сочи към мене.

— Тротър не може да прави нищо с тази информация — пояснява Бен. — Това е запечатано дело на непълнолетни закононарушители. Той наблюдава зорко играчите — Лайл и Рик. Чака удобен момент, когато информацията ще се окаже полезна — Бен разперва ръце. — Това е първата версия. Ето и втората.

Добре. Сега поне сме в настъпление. Държим прав курс.

— Тази година — продължава Бен — е надпреварата за губернатор. Главният прокурор Лангдън Тротър спечелва победа в първичните избори на републиканците без усилие. Никой не се кандидатира срещу него. Никой не преглежда документите му за номиниране. Но когато сенатор Грант Тъли печели първичните избори на демократите, неговият адвокат — Джон Солидей — преглежда тези документи. И какво открива? Открива нередност. Важна нередност. Фатална нередност. Лангдън Тротър не е представил оригиналното заявление за кандидатстване пред избирателната комисия. Представил е фотокопие.

Ерика Джохансен вероятно дори не разбира казаното. За разлика от съдия Бриджес. Тя е трябвало да подаде такова заявление, когато се е кандидатирала за съдийски пост. Но тя може и да не разбира правния смисъл, нередността в документите.

— Тъй като не е внесено оригиналното заявление за кандидатстване, заявлението става невалидно — казва Бен. — А няма ли заявление за кандидатстване, не може и да се кандидатства.

Съдията кима.

— И това заключение не е направено само от Джон Солидей, който вероятно е най-изтъкнатият специалист по избирателно право в този щат. Същото е било заключението и на друг адвокат, с когото се е съветвал сенатор Тъли…

Съдията би могла да изговори името заедно с Бен.

— Дейл Гарисън.

Бен идва до масата и изважда копие от писмената справка на Дейл относно „коза“.

— Защитата представя Номер две за разпознаване — казва той. — Ние ще представим писмена справка, изготвена от Дейл Гарисън точно по този въпрос. Документът е в компютъра на господин Гарисън. Обвинението го притежава, въпреки че, а това трябва да се отбележи, те изобщо не споменаха за него — той се обръща и поглежда право към Ерика Джохансен. Тя е навела глава, пишейки нещо, но вдига поглед, когато чува името си и изглежда несигурна какво да отговори.

— И така, сенатор Тъли има информацията в ръцете си. Той знае, че е в състояние да отстрани опонента си от изборите. Какво обаче прави Грант Тъли с тази информация? Съветва се с Джон Солидей и двамата идват до заключение. Решават да не правят нищо. Нищо. Решават, че ще е нередно да отстранят един кандидат за губернатор заради техническа нередност. А биха могли. Нищо не би могло да ги спре. Но те не го правят. И казват това на Дейл Гарисън. Казват му, че информацията отива в кошчето за боклук.

Това е повече от преувеличение, но е относително безвредно.

— Историята обаче не свършва дотук, Ваша чест. Защото Дейл Гарисън все още има тази информация. И какво прави той? — Бен се връща отново до масата и взима изнудваческото писмо. — Той потърсва републиканския кандидат за губернатор, Лангдън Тротър. Мъжа, чиито документи за номинация са нередовни. — Бен разперва ръце. — И казва на Лангдън Тротър, че той, и само той знае, че са нередовни. И че за хубавата сума от четвърт милион долара „тайната, която никой друг не знае“, ще си остане тайна. В противен случай той винаги може да каже на сенатора, на сенатор Тъли.

Съдията разлиства документите пред себе си и чете изнудваческото писмо.

— Дейл Гарисън е изнудвал главния прокурор. Дай ми двеста и петдесет хиляди долара, иначе ще кажа на сенатор Тъли за нередовното заявление за кандидатстване. Но парите никога не запушват нечия уста, нали? Възможно е да има още искания за пари. Единственият начин да се запуши наистина устата на изнудвача е да бъде убит.

Шумът зад мене не е толкова шепот, колкото едно общо ахване. Съдия Бриджес не се помръдва. По време на процеса, а и преди това тя беше предупредила и двете страни да не се нападат взаимно. Фактът, че сега не се намесва, означава, че нещата имат смисъл за нея. И друго: ако това е, което искаме да докажем, как може тя да ни попречи да го оспорваме?

— Ето къде може да се използва информацията от седемдесет и девета година — продължава Бен. — Лайл Косгроув е освободен наскоро от затвора. Той има престъпно минало. И е безпаричен. Работи за минимална надница в една аптека. Главният прокурор Тротър отива при него и му предлага пари, за да убие един възрастен човек, който не е способен да се отбранява. Онзи приема. Няма представа защо именно той е избран. Има толкова други бивши затворници. Лайл Косгроув знае само, че е прекарал години и години в затвора и не иска да се връща там и щом главният правозащитник на щата му възлага да направи нещо, той ще го направи. Особено за десет хиляди долара.

Последните думи изострят вниманието на съдия Бриджес. Останалото би могло да изглежда теоретично, но споменаването на конкретна сума говори на съдията, че ние имаме доказателство.

Бенет кима със задоволство.

— Лангдън Тротър съвсем съзнателно е избрал Лайл Косгроув за убиеца. Защото ако следата стигне до Лайл Косгроув, то тя ще стигне и до седемдесет и девета година и ще навреди на съперника му за поста губернатор. — Бен показва два пръста — С един куршум два заека. Изнудвачът е премахнат от пътя, а опонентът му в изборите е опетнен.

Бенет плясва с ръце.

— Лесно му е било да нагласи работата. Първо, той прави копие на изнудваческото писмо и го изпраща на Джон. Така Джон ще го има по-отдавна. После започва да осъществява плана си. Главният прокурор не е без възможности. Той научава, че Дейл Гарисън е определил среща на Джон Гарисън за един четвъртък по обяд. Главният прокурор променя срещата за петък, осемнайсети август, в седем вечерта. Как го прави ли? Много просто. Обажда се на секретарката на Гарисън, Шийла Пол, уж че се обажда от кабинета на Джон, и прави промяната. После се обажда на секретарката на Джон и прави същото. Нито Дейл Гарисън, нито Джон Солидей е променял срещата. Всеки мисли, че промяната е дошла от другия.

Съдията свива устни. Може и да спечелим известно доверие тук.

— В деня на смъртта на Дейл Гарисън — петък, осемнайсети август — Лайл Косгроув, по напътствието на главния прокурор, открадва клетъчен телефон от жена на име Джоан Сутър. Трябва му непроследяем телефон. Въпросната вечер, някъде между часовете след пет и преди седем часа, Косгроув се скрива в кантората на Дейл Гарисън. Както Шийла Пол, секретарката на господин Гарисън, свидетелства, някой би могъл лесно да влезе в адвокатската фирма, без Дейл Гарисън да го види.

Поглеждам съдията — най-важният човек в съдебната зала. Тя не е доволна. Не мисля, че е от неверие — поне така се надявам. Това дело става все по-сериозно и по-сериозно. И двамата кандидати за най-високия пост в щата са замесени до известна степен в него; единият от тях е обвинен в убийство. Това означава повече заглавия на първите страници. Повече внимание. Никол Бриджес е относително нов съдебен съдия, на която, като на повечето съдии в щата, и се иска някой ден да работи в апелативния съд, дори да получи назначение за федерален съдия. Това дело с нищо не може да й помогне. Ако се справи перфектно със съдебните постановления и води безпогрешно този процес, тя ще получи няколко похвали. От друга страна, ако нещо дори малко се обърка, вината ще се стовари изцяло върху нея. Особено, ако се създаде впечатлението, че нещата излизат извън контрол. Това е най-лошото, което може да се каже за един съдия. И ето че сега ние изричаме остри обвинения, които може и да не бъдат доказани. Тя не е в състояние да направи много. Ние имаме право да предвидим доказателствата. Но колкото повече чува тя, толкова повече отговорността и се увеличава.

Което ме навежда на друга мисъл. Ако тя ме оправдае, преразглеждане на процеса от висшестояща инстанция няма да има. Тя ще обяви „невинен“ и съдопроизводството ще бъде веднага преустановено. Ако ме обвини, апелативният съд може да я разкритикува и тогава ще последват и приказки по този повод. За нея ще е по-лесно, ако ме оправдае. Питам се дали същата мисъл е влязла и в нейната глава.

— И така, Косгроув се скрива в кантората и чака — продължава Бен. — Чака Джон Солидей да дойде и да си тръгне. После убива Дейл Гарисън. Всяко нещо по реда си. Той удушава Дейл Гарисън. Не му е било особено трудно. Просто изпълнява каквото му е казал главният прокурор. Освен това Косгроув винаги е обвинявал господин Гарисън, че не е водил правилно защитата му, когато е бил изправен пред съда през осемдесет и осма година. Естествено, че би свършил тази работа с удоволствие.

Бенет размахва пръст.

— След убийството, което не му отнема повече от няколко минути, Косгроув използва откраднатия телефон и се обажда на Джон Солидей. Джон не се е отдалечил много. Само на две-три преки. И му казва да се върне в кабинета. За да продължат разговора. Джон ще ви каже, когато даде показания, че връзката е била лоша. Клетъчен телефон с клетъчен телефон. Не е чувал добре. И така, какво знае Джон? На този етап няма причина да се усъмни. Той си мисли, че Дейл Гарисън го вика и се връща в кабинета му.

Бенет прави няколко крачки. Той обича да прави паузи по време на изложенията си.

— Лайл Косгроув напуска сградата, преди Джон да се върне. И когато Джон влиза отново в кабинета, заварва Дейл на същото място, на което го е оставил. Зад бюрото му. Само че този път е захлупил глава върху бюрото. И какво си помисля Джон в първия момент, когато вижда господин Гарисън — в първите две-три секунди, когато го вижда? Помисля си, че един седемдесетгодишен мъж, страдащ от рак, след седем часа в края на дълга работна седмица, може да е заспал — Бенет свива рамене. — Точно това си помисля. Но почти веднага след като е влязъл отново в кабинета, охранителят, господин Хорновски, се задава от коридора. И след като двамата оглеждат господин Гарисън — около десетина секунди, както каза господин Хорновски — те осъзнават, че нещо не е наред. Тогава Джон — Бен изпъва ръка към мен, — Джон прави опит да свести колегата си. Опитва дишане уста в уста, всичко, за да помогне на Дейл Гарисън. За да спаси живота му. Не той го е убил.

Бенет се приближава към съдията.

— Но нещата наистина изглеждат зле, нали? Да си в един кабинет заедно с мъртъв човек? Точно затова Лангдън Тротър нагласява нещата по този начин. И постига целта си: сега най-добрият помощник на опонента му е съден за убийство. Главният прокурор убива изнудвача и помага на кампанията си — с един удар. Съвършено изпипано. Или трябва да кажа, почти съвършено. Има един човек, който все още може да развали този план. Това е Лайл Косгроув. Който сега много удобно се оказа мъртъв.

Бенет събира ръце като за молитва. Аналогията може да бъде уместна.

— Ваша чест, Джон Солидей не е убил Дейл Гарисън.

Бен сяда на мястото си и взима отново чашата си с вода. Става Ерика Джохансен.

— Ваша чест… толкова много… Господин Кеъри изрече толкова много недоказани твърдения. Всички те са нови. Най-почтително настоявам за отсрочване на делото.

Бен вмята от стола си:

— Не съм казал нищо, което да изисква предупреждение към другата страна, Ваша чест. Няма алиби. Няма нови свидетели. Лангдън Тротър е в нашия списък. И честно казано, намирам този израз на изненада за малко неискрен. Обвинението е разполагало с въпросната писмена справка за документите за номинация на главния прокурор. Ако са предпочели да не я разследват, в най-добрия случай не са й обърнали внимание. В най-лошия, е нещо друго.

— Господин Кеъри… — започва съдията.

— Няма никаква изненада, Ваша чест. Нищо нечестно. От нас не се иска да разкрием теорията си по този казус.

— Ще прекъснем за половин час — обявява съдията. — В това време, господин Кеъри, можете да призовете първия си свидетел.

— Благодаря ви, Ваша чест.

— И друго, господин Кеъри — добавя съдията. — Нищо от онова, което казахте във встъпителното си изявление, не е доказателство.

— Разбира се, госпожо съдия. — Бен ме поглежда; всеки от нас се пита дали ще можем да доведем нещата докрай.