Дейвид Елис
Доживотна присъда (4)

3

Намирам се в колата си и карам в западна посока. Останах при Бен, след като полицаите си тръгнаха. Той дори не се опита да поспи, само се взираше безцелно над чашата с димящо кафе, притисната между дланите му. След като се съмна, двамата отидохме с такси до дома ми, откъдето взех колата си и го закарах до гимнастическия му салон. Не знам дали Бенет изпитваше желание да поспортува, но там поне би могъл да си вземе душ и да се преоблече.

Днес щатският сенатор Грант Тъли ще произнася реч в една профсъюзна зала в западната част на града. Ще говори пред афроамериканска публика, която вероятно е най-мощната политическа коалиция на малцинства в щата.

Грант Тъли е син на бившия сенатор Саймън Тъли, който като че ли беше останал завинаги на този пост, но преди десет години предаде щафетата на сина си. Грант беше на зрялата възраст от двайсет и девет години, когато го избраха за първия му мандат. Беше преизбиран два пъти — на трийсет и три и на трийсет и седем години, а сега беше преполовил третия си четиригодишен мандат. Областта, която той представлява, в общи линии е самият град — или по-скоро, неговата южна половина, населена предимно от демократи. Това означава, че сенаторът можеше да остане на този пост до края на живота си, без страха от предизвикателството на първичните избори и без допустимия риск да бъде победен от републиканец.

Но сега сенаторът е кандидат за губернатор. Той спечели в едни оспорвани първични избори, като получи почти седемдесет процента от гласовете. Противникът му в общите избори — кандидатът на републиканците — е щатският главен прокурор Лангдън Тротър. Пред Тротър нямаше никаква заплаха, тъй като спазваше правилото на републиканците да се отстраняват протестиращите и избягваше да влиза във вътрешнопартийни пререкания.

Понастоящем Грант Тъли е лидер на мнозинството в щатския сенат. Това означава, че той на практика ръководи сената. Демократите имат осемнайсет от общо двайсет и седем места. Което пък означава, че ако искате да прокарате някой закон в сената, то трябва да получите одобрението на сенатор Тъли.

Моята длъжност е главен юридически съветник на лидера на мнозинството или казано другояче, аз съм адвокат на сенатор Тъли. Давам съвети на сенатора за поставените за разглеждане законопроекти — обяснявам му действието на закона, кого засяга — и го превеждам през правните препятствия, които съпътстват поста му. Бенет Кеъри е мой заместник, единственият друг адвокат от личния състав на пълен работен ден.

Това са ролите ни като държавни служители. В допълнение Грант Тъли е председател на щатската Демократическа партия. Той държи касата и той решава къде, колко и на кого да даде, когато се стигне до кампании. Така че, аз се явявам също и съветник на щатската Демократическа партия. В тази си роля превеждам сенатора, както и останалите демократи на изборни длъжности, през лабиринта от закони за участие в избори, в самите избори, в набирането на средства за кампанията и други подобни. В тази политическа работа Бенет Кеъри също е мой заместник.

Или казано накратко, Грант Тъли е най-влиятелният демократ в щата. Той ръководи сената — щатската камара на представителите е републиканска — и щатската Демократическа партия. Нито един що-годе умен демократ не предприема стъпка без одобрението му и всеки стои настрани, ако той поиска да се кандидатира за губернатор.

По това време на годината сенатът не е в сесия, така че почти цялото си работно време отделям за изборите. Засега най-важното е надпреварата за губернаторския пост. Това е най-големият приоритет, не само защото шефът ми е единият от кандидатите, но най-вече защото губернаторът назначава на платени постове хиляди хора. Всъщност, това е ключът към политиката — видовете работа. Хората, които назначаваш, се превръщат също така в извънщатни сътрудници, твоята армия, която продава билети за набиране на средства, агитира съседите и провежда телефонни разговори в извънслужебното си време. Тези хора се трудят усърдно, защото в действителност тяхната работа зависи от твоето преизбиране. Колкото по-голяма е армията ти, толкова по-успешна е кампанията ти и по-лесно можеш да дадеш „под наем“ служителите си за други кампании, а после, когато имаш нужда, да поискаш услуга.

Републиканците бяха контролирали кабинета на губернатора цели шестнайсет години. Което означава, че едно цяло поколение служители в щатската управа се бяха устроили в столицата на щата. Това се превръща в затворен кръг — очевидно превъзходство на републиканците от гледна точка на работната ръка. Но сегашният губернатор се оттегля и сенатор Грант Тъли се надява да премахне тази републиканска пречка, спъваща развитието.

Моментът на произшествието с Бенет — в разгара на общите избори — е повече от неблагоприятен. Сенатор Тъли предпочита да научи лошите новини без забавяне. За целта отивам лично при него.

Стигам до профсъюзната зала по време, когато сенаторът трябва вече да приключва с бележките си. Докато прекосявам фоайето, чувам аплодисментите.

Сенатор Грант Тъли е застанал прав зад катедра, поставена на сцена; зад него са седнали на столове трима афроамерикански водачи, до тях седи Джейсън Тауър, шефът на щаба на сенатора, също афроамериканец. На плаката върху завесата, с червени и сини букви е изписано „Тъли 2000“.

Публиката е от „Коалиция за расов напредък“, политически активна групировка, която набра значителна мощ през последните десет години. Тя успя да увеличи регистрирането на гласоподаватели от афроамериканската общност с близо двайсет процента, но по-важното беше, че увеличи гласувалите избиратели с трийсет процента.

— Ще назнача представители на малцинствата в моя екип — казва сенаторът сред аплодисменти. — Ще назнача представители на малцинствата на най-високи постове в щата.

Промъквам се зад публиката, където ще остана. По моя преценка в залата има над триста души.

— В този много специален ден, дами и господа, аз ви обещавам, че ще увелича участието на афроамериканците в политическата система до непознати досега мащаби!

Сенаторът може да се измъкне с подобни реторики по-добре от всеки друг бял мъж в града. Причината е, че той вярва в това, което казва. Западната част на града влиза в избирателния район на сенатора и обхваща най-бедното население на щата. Едно време се говореше — в южната част — че тук ще те убият за двайсет долара. В западната част изобщо не са виждали банкнота от двайсет долара. Но сенатор Тъли счита за важно да поощри с данъчни облекчения бизнеса в тази част и да прояви личен интерес в подобряване условията в училищата. Той е запретнал ръкави да оправи западната част и хората тук го знаят.

— Да възстановим безплатните лекарски прегледи за нашите деца — продължава той. — Безплатни очни прегледи. Безплатни ушни прегледи. — Тълпата се взривява, това е тема, повдигана и преди. — Защото дете, което не може да вижда, ще се превърне в дете, което не може да чете. А дете, което не може да чете — гласът на сенатора се извисява с нарастване на аплодисментите и накрая той почти крещи, — е дете, което не може да съперничи на останалите. Да не обръщаме гръб на невинните деца!

Сенатор Тъли оглежда с уверен поглед публиката си. Разпознава доста от лицата. Прекарва не малка част от времето си в тези квартали. Най-силната му проява е да свири на пиано в църквите, всяка неделя в различна. Мисля, че преди да дойде тук днес, се е отбил в две църкви. Това е негова лична инициатива. От законодателна гледна точка той е и добър лидер. Никога не пропуска възможността да го напомни на хората.

— Обърнах се към лидерите в камарата на представителите да приемат моя закон за ограничаване на грабителските наеми! Нека помогнем на най-бедните и слаби членове на нашето общество да не попадат под тежестта на безбожните лихвени проценти! Тук не става въпрос за бели и черни — става въпрос за това кое е редно и кое не е!

Със сигурност сенаторът беше успял да напипа слабото място на слушателите си. През този последен мандат той подкрепи закон за регулиране дейността на финансови фирми, които принуждават възрастни и бедни хора, най-често от малцинствата, да ипотекират неизгодно жилищата си, като ги впримчват в дългосрочни сделки с високи лихви, високи първоначални вноски и глоби, които, естествено, приключват с изземване на имота. Коалицията, пред която говори сенаторът, играе голяма роля в тези усилия, и те знаят, че могат да разчитат на Грант Тъли.

— Нека не връщаме назад стрелките на часовника! Нека не пречим на положителните промени! Нека не орязваме помощите за местните програми и училища! Нека не спираме това, което е започнато! Нека вървим към следващото ниво!

Завършвайки последното изречение, сенаторът удря по катедрата.

Тълпата се изправя на крака. Речта е приключила. Тръгвам по пътеката и намирам Доналд Грир, говорителя на сенатора, застанал в първата редица на аплодиращите. Той ме поглежда така, сякаш го заговарям, както е под душа. Накланя се към мене.

— Какво става с онази работа?

Килвам глава.

— Не тук, в колата — казвам аз.

Минават още двайсет минути в ръкостискане и прегръдки. Междувременно подхвърлих ключовете от колата си на един от двамата помощници, придружаващи сенатора и Дон Грир. Той ще прибере колата ми. Аз трябва да разговарям със сенатора.

— И тъй, Джон?

Гласът на сенатора извън сцената, е тих, почти момчешки. Сенаторът се намира на задната седалка на луксозна лимузина заедно с мен и Дон. Едно от предимствата да си лидер на мнозинството е кола с шофьор. Джейсън Тауър беше останал да разговаря с членовете на коалицията, преди да отиде на следващото събрание днес.

Грант Тъли има вид на сенатор. На трийсет и осем години, той е висок малко под метър и осемдесет, с пясъчноруса коса и бебешко лице. Първите сиви ивици в бакенбардите и новообразувалите се бръчици около очите му са достатъчни, за да компенсират иначе прекалено младежкия му външен вид. Той изглежда млад, хубав и изпълнен с достойнство.

— Разкажи ми за Бенет — казва сенаторът.

— Току-що го оставих в гимнастическия салон да разпусне малко и да вземе душ — отвръщам. — Добре се справя.

— Какво казват те? От полицията?

— Наричат го стрелба при самозащита. При самозащита, мисля, че така го наричат. Бен е чист.

— Много добре. — Седналият до вратата сенатор потропва с пръсти по стъклото.

— Бен смята, че човекът се е опитал да го убие — добавям. — Според полицаите е бил обикновен крадец.

— Ммм-хм. — Сенаторът кима разсеяно. Подробностите не го интересуват много. Мисли за последствията. Новинарски версии, отражение върху кампанията.

Дон Грир, сместен между двама ни, се обръща към мен.

— А ти какво мислиш?

Въздъхвам.

— Не знам. Мъжът имаше железен лост за разбиване на врата и торба за крадените вещи. Не ми изглеждаше да е планирал да посяга на живота му.

— И в двата случая — заявява Дон, — това е човек, проникнал с взлом в дома му.

— Има спорно тълкуване — казвам аз. — Стреляне по човек в гръб.

— Кажи нещо за мъжа, проникнал в къщата — намесва се сенаторът, сякаш пренебрегвайки забележката ми.

Поклащам глава.

— Все още не е разпознат.

Мълчание. Понякога разговорите с Грант могат да са мъчителни. Той не изпитва необходимост да запълва паузите и никога не бърза да говори.

— Бял или чернокож? — пита Дон.

— Бял.

Сенаторът мълчи. Дон Грир хапе устната си.

— Подходящ момент, обаче — отбелязвам. — Когато подготвят утрешното издание, вече няма да е новина.

— Няма да е същата новина — казва Грант.

Така е. Ще има завъртане до времето за утрешните новини, вече няма да са само плашещите факти, а по-вероятно някаква реакция. Дали ще има реакция?

— „Уоч“ вероятно ще го отрази онлайн — обажда се Дон. — Трябва да открием репортера.

— Ти говори с него, Джон — нарежда ми сенаторът. — Това не трябва да идва от Дон.

— Добре, но аз съм негов адвокат.

Сенатор Тъли ме поглежда.

— Щом като не го обвиняват, Бен няма нужда от адвокат. Ти си приятел, който е бил там, следователно имаш право да коментираш.

— Добре. Мисля, че Бенет иска да разговаря с теб, сенаторе. — Винаги наричам Грант „сенатор“ пред други хора.

— Разбира се. Добре.

Седим в мълчание. Поглеждам през прозореца. Минаваме покрай училище, което е празно — днес е неделя. Две чернокожи деца в кожени якета и с ярки носни кърпи около главите, са седнали на стъпалата и оглеждат подозрително колата ни.

— Това не е най-подходящият момент — казвам.

— Станалото, станало — отвръща сенаторът. — Ще разрешим нещата.