Дейвид Елис
Доживотна присъда (60)

59

Съдия Никол Бриджес приема двете страни в кабинета си. Аз влизам с новия си адвокат, Пол Райли — един от елитните адвокати в града. Ерика Джохансен, прокурорът, идва сама.

Съдия Бриджес е без тогата си, облякла си е виненочервена блуза. Косата й е сплетена. Събрала е ръце върху бюрото.

— Първо, исках да се срещнем тук неофициално. Приемете го като представяне. Нищо, което да бъде прието като доказателство. Вие знаете рутината.

— Разбира се, госпожо съдия — казва Пол Райли. Прошарената му коса е гладко сресана както винаги. Вратовръзката му струва повече от костюма ми.

— Щатът приема да прекрати делото с предубеждение — започва Джохансен.

Съдията кимва.

— Тогава говорете. Първо вие, госпожо Джохансен.

— Госпожо съдия, спомняте си изслушването в края на процеса за убийството през хиляда деветстотин седемдесет и девета година.

Съдията се разсмива и в отговор ние всички леко се усмихваме.

— Да, мисля, че си спомням, госпожо прокурор.

Джохансен раздвижва ръцете си.

— Ние знаем, че адвокатът на господин Солидей — Уилям Бенет Кеъри, е отраснал с младата жена, станала жертва — Джина Мейсън. След като родителите на господин Кеъри загинали при автомобилна катастрофа, когато той бил двегодишен, господин Кеъри отишъл да живее при леля си, майката на Джина Мейсън. Джина му се е падала братовчедка.

— И е променил името си? — пита съдията.

— Всъщност, не — прокурор Джохансен изразява изненада. — Просто използвал презимето си, когато станал адвокат. Фамилното му име винаги е било Кеъри. Той изобщо не е бил осиновен официално. По време на разследването на убийството, той бил споменат само с името Били Мейсън. Джина винаги го е наричала свой брат. А той нея — своя сестра. И двамата са наричали госпожа Мейсън „мамо“. Изобщо не е имало причина полицията да приеме друго, предполагам. А и защо?

— Добре. Продължавайте.

— Ние вярваме, че господин Кеъри е съставил план, който в основата си е имал за цел да отмъсти на хората, които са били замесени в престъплението. Брайън О’Шей е бил първата жертва. Научихме, че господин Кеъри се е свързал с О’Шей и го е наел да влезе с взлом в къща. Не му е казал чия е къщата, или, ако е казал, е излъгал. Но, разбира се, ставало е дума за къщата на господин Кеъри.

Сериозното лице на съдията се разведрява. За момент си помислям, че тя ще се усмихне. Бенет се оказа голям хитрец.

— Господин Кеъри е наел човек да влезе с взлом в собствения му дом?

— Да, Ваша чест. Научихме от приятел на господин О’Шей, че господин Кеъри е платил на господин О’Шей пет хиляди долара, за да проникне в къщата и да открадне някои ценности от спалнята. Описал му някаква наследствена вещ, античен часовник. Именно това е тръгнал да търси О’Шей, когато е влязъл в спалнята.

— Както разбирам — казва съдията, — О’Шей не е очаквал да има някой в къщата.

— Точно така, Ваша чест. Господин Кеъри изненадал нашественика.

— И е изглеждало обяснимо да постъпи така — съдията кима междувременно. — Никой няма да каже на човек, че не може да стреля в нашественик, влязъл в спалнята му.

— Планът му е бил да убие О’Шей в спалнята си — вмятам аз. Прокурор Джохансен ме поглежда, но тъй като сега сме неофициално тук, не се извинявам за прекъсването. — Така изглежда най-малко подозрително. Когато мъжът е оцелял и е побягнал надолу по стълбите, Бенет е трябвало да го последва. Не е могъл да го остави жив.

Тези пет минути трябва да са били най-странните в живота на Брайън О’Шей. Прониква в къщата и заварва човека, който го е наел, да насочва пистолет в него. Тъкмо затова детективът непрекъснато питаше Бен дали е чул някакви викове. Съседите трябва да са чули. О’Шей вероятно е крещял на Бен: „Какво правиш, по дяволите, по мен ли стреляш?“.

— Да, добре. — Съдията разперва ръце. — Защо обаче той просто не е убил О’Шей по същия начин, както е убил господин Гарисън и другия мъж… Косгроув?

Джохансен ме поглежда. Оставям я тя да импровизира отговора.

— Говорихме с хора, близки на господин О’Шей — пояснява тя. — На О’Шей му е било казано, че работи за някакъв много влиятелен човек, негов стар приятел.

— Сенатор Тъли — вмята съдията.

— Това е искал Бен да си мислим ние — пояснявам аз. — На Бен престъплението му се размина. Беше заведено и прекратено дело за самозащита. Но ако не му се беше разминало, щеше да има разследване. И рано или късно — по-вероятно рано — полицията щеше да говори с приятелите му и да се насочи към сенатор Тъли.

— Ние имахме друга теория — обажда се Джохансен. — Полицията е останала с впечатлението, че Брайън О’Шей се е опитал да убие господин Кеъри, задето е завел дело срещу брат му, когато господин Кеъри е бил окръжен прокурор тук. Шон О’Шей е бил обвинен в умишлено разпространение на хероин. Той заявил, че господин Кеъри и другите са скалъпили това срещу него. Подхвърлили били фалшиви улики. Последната му жалба е била отхвърлена точно преди Брайън О’Шей да проникне с взлом в дома на господин Кеъри.

— Значи смятате, че е било акт на отмъщение… влизането му с взлом — съдия Бриджес си поема дълбоко въздух. Изумена е от чутото дотук. А тя, несъмнено, е виждала много — както ужасяващи, така и брилянтни неща. — И според вас, имайки предвид възможността, че сега, когато знаем каквото знаем, може би самият господин Кеъри е подхвърлил въпросните фалшиви улики?

— Проучихме това — отговаря тя. — Не смятаме, че е било нагласена работа. Тогава е щяло да има нужда от фалшиви улики. Били са открити най-различни предмети, говорещи за притежание на наркотици: везни, пейджъри, торбички за пласиране, остриета. Полицията търсила Шон О’Шей месеци наред. Той е бил истинският пласьор.

— Значи е било просто съвпадение?

— Ами… сигурна съм, че господин Кеъри е бил повече от доволен да стане част от екипа, търсещ брата на Брайън О’Шей. Но не мисля, че го е подмамил. Госпожо съдия, аз лично проверих това дело. Разговарях с всеки, включително със защитника на господин О’Шей. Искам да съм сигурна не по-малко от вас.

Това съм склонен да повярвам. Мисля, че дамата се държи добре. Ерика Джохансен не беше част от тази тъмна страна на обвинението. Тя не е знаела, че изнудваческата бележка може да се обърне срещу Ланг Тротър. Не е знаела за проблема на Тротър със заявлението му за кандидатиране. След като предишният обвинител по това дело — Дан Морфю — се оттегли, тя е била определена на неговото място почти без подготовка и с връчени й инструкции.

— Бенет не би натопил брата на О’Шей — добавям аз. — Не е в стила му. Той е ограничил отмъщението си до хората, които са го заслужавали.

Съдията поклаща глава и подканва прокурор Джохансен да продължи.

— След като О’Шей вече е убит, следващият в списъка се явява адвокатът на Косгроув — господин Гарисън. И той поставя капан на господин Солидей.

Съдията повдига пръст.

— Това разбирам, но как… кой се е обадил на господин Солидей да се върне в кабинета?

— Бенет — отговарям и изваждам лентата, която Бенет ми даде, преди да си тръгне онзи ден от съда. — Имате ли диктофон, Ваша чест?

— Да.

— Прослушайте това, ако обичате.

Съдия Бриджес слага лентата.

— Ние имаме и писмен запис на лентата — вмята Джохансен и подава копия на съдията. — Някои от думите са неясни. Направихме каквото можахме.

Съдията пуска устройството и го поставя, с включен високоговорител, на съдийската маса. Чете заедно с магнетофонния запис.

— Дейл Гарисън.

(пауза за 4 сек.)

— Ще се качиш ли за минута?

(пауза за 5 сек.)

— Нека поговорим за това.

(КРАЙ НА ЗАПИСА)

Съдията ме поглежда.

— Значи обаждането по клетъчния телефон ви е върнало в кабинета на господин Гарисън.

— Точно така.

— Това обаждане записано ли е? Защото чух само един глас.

— Да, гласът на Дейл. Записан. Не знам как Бенет е получил тази лента, но едва ли му е било трудно. Вероятно я е отрязал от няколко други разговора — усмихвам се едва-едва. — Говорил съм на магнетофон, госпожо съдия.

— Господин Кеъри ли ви е позвънил?

— Да. Той се е криел в някоя от канторите на Гарисън. Когато съм си тръгнал, е влязъл в кабинета на Дейл, удушил го е и ми е позвънил. По клетъчния ми телефон ми се стори, че връзката е лоша. И Бенет си е дал известно време. Изчакал е да се отдалеча малко.

Съдията повдига вежди. Затваря за миг очи.

— На Бенет не му е отнело много време. Дейл беше болен. Беше възрастен. А вие сте виждали господин Кеъри. Той има телосложение на командос. Бързо го е извършил. После е излязъл през страничния вход.

— Да, но това изглежда невероятно рисковано — казва съдия Бриджес. — И не съвсем правдоподобно.

— Ами, както каза Бенет, докато ме защитаваше — почти се усмихвам на иронията, — това е била целта. Да изглежда неправдоподобно. Моята версия звучеше като изсмукана от пръстите. Всичко сочеше, че съм виновен.

— Разбирам това, господин Солидей. Мисълта ми е, че е било рисковано да се предположи, че няма да го засечете.

Кимам.

— Съгласен съм. Но мисля, че Бенет е бил готов на такава случайност. — Виждам, че съдията ме наблюдава. Устните й се разтварят, когато схваща обяснението ми. Потръпва, когато произнасям следващите думи: — Да, тогава е щял да убие и мен. Двама мъртви адвокати, свързани със сенатор Тъли, единствените, които знаят злепоставящата тайна за неговото минало. Щяло е да бъде лесно следите да отведат до Грант Тъли.

— О! — възкликва тя.

Подхващам отново.

— Не това е искал Бенет. Той не е искал да ме убие. Искал е да ида на бесилото. После е искал всички улики да сочат към Грант Тъли. Искал е да види какво ще направя аз… ако нападна човека, когото съм наричал най-добрия си приятел.

— Разбирам.

— През всичките тези години след смъртта на сестра му… така де, на братовчедка му, Бенет е смятал, че аз прикривам участието на Грант Тъли. Мислил е, че съм признал, че единствено аз съм влизал в дома на Джина от лоялност към Грант. Но истината е, че аз вярвах, че съм бил единственият. Не си спомнях нищо. И Грант го е знаел. Затова е накарал всички тия хора да приемат, че единствено аз съм бил там и никой от тях не е възразил.

— Значи в даден момент — вмята съдия Бриджес — господин Кеъри е научил, че вие сте бил преметнат, тъй да се каже.

— Точно така. — И моментът у дома, когато изплюх камъчето пред адвоката си за случилото се през 1979 година, сега изкристализира. Колко се беше разстроил тогава Бенет, чак изпадна в транс — не поради вероятното изнасилване или убийство, не поради наркотиците, не и поради лъжесвидетелстването. Той се разстрои, когато разбра, че аз не си спомням нищо, след като съм си тръгнал от дома на Джина. Беше ме накарал да се закълна неколкократно. Точно тогава му е станало ясно, че аз съм бил залог, един балама, когото Грант и другите са натопили.

— Това — продължавам — и фактът, че му бях симпатичен, са причините днес да съм жив. — Наблюдавам израженията на съдията и прокурора. — Но през всичките тези години Бенет е мислил, че аз съм част от сделката и съм проявил лоялност към Грант. Затова ме е натопил за убийството на Гарисън, оставил е уликите да стигнат до сенатора и ме е гледал какво ще направя. Даде ми последен шанс да замеся Грант Тъли.

— Господин Кеъри ли е откраднал клетъчния телефон?

Прокурор Джохансен кима.

— Ние смятаме, че е той. Сложил си е рижа перука, износено джинсово яке и ето ви го Лайл Косгроув.

— И той е изпратил чантата и останалите вещи в нея обратно на жената — добавям аз. — Това имах предвид… той не е искал да навреди на никого другиго. Вероятно е съжалявал, че е трябвало да открадне телефона й. Готов съм да се обзаложа на каквото и да е, че, когато е върнал чантата й, е пъхнал вътре известна сума в брой, която да покрие разноските за телефона.

— Това е цяла поредица от приоритети — отбелязва съдията. Моята реакция беше същата. Тя поставя ръце върху масата. — Добре. И тъй, господин Кеъри владее положението. Убил е Дейл Гарисън и представлява обвиняемия. После, както разбирам, е убил Лайл Косгроув.

— Да — отговаряме едновременно двамата с Ерика Джохансен.

— И — добавям аз — е оставил онзи плик с бельото на Джина в квартирата на Лайл.

Онова, което не споменавам, е за незаконното ми влизане в квартирата на Лайл, където бях открил уличаващото писмо от Гарисън до Лайл, в което той моли Лайл да не разравя миналото. Това писмо, разбира се, е било писано от Бенет и вмъкнато тайно в дома на Лайл, за да го намеря аз — след като Бен хитро наби в главата ми лесен начин да вляза в дома на Лайл. „Кажи им, че си от Службата за поправителни мерки, беше ме посъветвал той, и те ще ти дадат ключа му“.

— Значи той е упражнил натиск — казва съдията. — За да вмъкне нови доказателства във версията.

— Точно така — потвърждавам.

— И все пак, доста е рисковано. Влезе ли веднъж Лайл Косгроув в играта, всеки би могъл да разкрие случая от седемдесет и девета. И те ще започнат да гледат на показанията оттогава насам и не след дълго са щели да открият, че малкото момче е Бен Кеъри. Особено след като той не си е направил труда да скрие името си.

Всички кимаме мълчаливо.

— Било е рисковано — съгласявам се аз. — Но първостепенната цел на Бенет е била да изкара истината за седемдесет и девета на бял свят. Втората му цел е била да наложи наказание. Той убива двама души и техния защитник, проваля шансовете на сенатор Тъли да стане губернатор и… — той млъква за миг — и със сигурност кара мен да се изпотявам. — Обхващам с ръка залата. — Мисля, че онова, което трябва да се разбере, е, че Бенет Кеъри не се е интересувал от подробностите. Не го е било грижа как истината ще излезе наяве. Много неща биха могли да станат по един или друг начин. Може би дори самият Бенет е щял да бъде заловен. Но всичко това е било на втори план пред разкриването на истината, както и да бъде разкрита тя.

— Ние щяхме да открием информацията за седемдесет и девета година вероятно след ден-два — казва Ерика Джохансен. — Съвсем наскоро научихме за смъртта на Лайл Косгроув. Спомняте си, че аз поисках отсрочка на делото.

Добре казано. Беше загубила, но ще бъде запомнена.

— Вероятно щеше да отнеме повече от ден да се открие връзката на Бенет с това — обръщам се към нея. — И дори да я откриехте и хванехте Бенет, не мисля, че него щеше да го е грижа. Той получи каквото искаше.

— Като стана дума — намесва се съдията, — знаете ли къде е господин Кеъри?

— Не — отговаря прокурор Джохансен. — Той напусна съдебната зала същия ден и повече никой не го е виждал. Открихме колата му, взета под наем, в един оазис близо до Северната граница. Не знаем дали е взел някакъв самолет, но истината е, че той има преднина пред нас.

Когато Бенет излезе с мен от съдебната зала, аз можех да го проследя. Можех да уведомя съдията и да намеря пристав или съдебен полицай да го задържи. Но не го направих. И когато съдията ме запита на другата сутрин къде е адвокатът ми, аз се направих на тапа. Казах, че нямам представа. Накрая съдия Бърджес беше принудена да закрие заседанието за деня със заканата да привика Бенет Кеъри в съда за поведение, квалифицирано като неуважение към съда.

Изчаках до другата сутрин, за да информирам Ерика Джохансен. Казах й, че смятам, че Бенет е родственик на Джина Мейсън и че може да е офейкал.

С други думи, дадох на Бенет преднина.

Ние говорихме със съдия Бърджес и тя се съгласи да отложи нещата за по-нататък. Един ден беше достатъчен за Джохансен да получи потвърждение за самоличността на Бен и, комбинирано с факта, че Бенет изглежда беше избягал от наказателна отговорност, имаше основателна причина да се подозира, че тя беше съдила човек неправомерно. Делото беше водено при висящо разследване. Преди два дни Ерика Джохансен ми се обади с новината, че те са свалили обвиненията.

— Добре — съдия Бриджес поглежда към Ерика Джохансен. — Приемам, че изнудваческото писмо е било фалшиво.

— Да — отговаря тя. — Ние вярваме, че господин Кеъри го е изпратил по пощата до господин Солидей.

— И също, че Бенет е променил срещата с Дейл от четвъртък за петък вечерта — вмятам аз.

— Добре — казва съдия Бриджес. — Добре. И сте сигурна за всичко това.

— Ние сме удовлетворени — казва Джохансен. — Знаем, че господин Кеъри е бил братовчед… или брат на Джина. Вярваме, че е влязъл ненадейно по време на изнасилването, което е довело до убийство.

— Ако приемем, че е било изнасилване и убийство — обажда се Пол Райли. — Доказателствата са неубедителни.

— Неубедителни — прокурор Джохансен извърта очи нагоре. Пол е отскоро мой адвокат, но въпреки това, е съвсем наясно със случая. Склонен съм да вярвам, че нещо лошо се е случило в онази стая с Лайл, Рик, Грант и Джина. Но трима от тях са мъртви, а Грант никога няма да си признае каквото и да е, понеже е обществена фигура и не може. Това е иронията на действията на Бенет. Смисълът беше да изрови истината, но самата истина ние никога няма да научим. Няма да имаме нищо освен видяното от едно осемгодишно момче, което вероятно не е разбирало какво вижда. И дори да можехме да попитаме Лайл или Рик какво смятат, че се е случило в действителност, не съм много сигурен, че те биха го видели по същия начин, по който го е видяла Джина. Всеки от тях — момчетата и Джина — бяха толкова дрогирани, че нещата са щели да бъдат неясни и за безпристрастния страничен наблюдател. Мисля, че онова, в което е вярвал Бенет, е вероятно истина, но не знам.

Прекарвам пръст по гърдите си.

— Когато Бенет… или Били… е бил дете, след като сестра му — или братовчедка му… — тук въздъхвам. — Нали разбирате какво имам предвид. Когато е бил дете, след случилото се той си направил сам прорезни рани с кухненски нож. По ръцете и гърдите. Видях един от тези белези, когато влязох в дома на Бенет, след като той беше застрелял О’Шей. Тогава той ми каза, че белегът бил двайсетгодишен.

— След всичко казано — обажда се прокурорът, — ние сме уверени, че остават основателни съмнения. Не вярваме, че господин Солидей е виновен за някакво престъпление тук.

Тези думи трябва да крият в себе си много по-дълбок смисъл.

— Много добре — казва съдията. — Господин Солидей…

— Аз излъгах.

— Моля?

— През седемдесет и девета излъгах под клетва. Нямах никакъв спомен за онова, което казах тогава. Аз лъжесвидетелствах.

— В такъв случай — съдията задържа поглед в мен, после поглежда другите адвокати — не знам какво да кажа — и отмества поглед към прокурора.

— Това не е под наша юрисдикция — казва Джохансен, — но аз бих приела, че срокът за давност е изтекъл.

— Така е — потвърждава Пол. Той не искаше аз да казвам нито дума за това.

— Предполагам, че това е нещо, с което вие ще трябва да се справите — обръща се съдия Бриджес към мене. — Смятам, че е нещо, което никога няма да ви напусне.

Няма. Дотолкова мога да обещая. Ставам заедно с другите адвокати, за да вляза в съдебната зала и да направя необходимите уговорки, преди прокурор Джохансен официално да ме оправдае.