Беър Грилс
Призрачен полет (79)

78.

Първият пристигнал за вечерната среща бе архиварят.

Йегер бе прекарал по-голямата част от деня на седалката на мотоциклета си. Отскочи крадешком до апартамента в Уордор Касъл, откъдето взе копието на Ръкописа на Войнич, завещан му от дядо Тед в сандъка.

Беше положил с известно благоговение дебелия том на бюрото, докато очакваше Саймън Дженкинсън.

Архиварят пристигна половин час по-рано и определено не приличаше на спяща зимен сън мечка, както при последната им среща. По молба на Йегер и с помощта на специализираната верига книжарници „Фойлс“ той бе успял да намери превод на Ръкописа на Войнич и сега го носеше под мишница.

Йегер едва успя да му предложи чаша чай — Дженкинсън веднага седна пред ръкописа и папката от Биоко, като постави до тях книгата с превода. И това беше — надянал дебелите си очила на носа, той се захвана с произволните на пръв поглед числа от списъка на „Дукесата“.

Двайсет минути по-късно Дженкинсън вдигна глава. Очите му горяха от възбуда.

— Пипнах го! — възкликна той. — Направих няколко опита, само да се убедя, че първият не е подвеждащ. И така… номер едно: Адолф Айхман.

— Чувал съм името — каза Йегер. — Но все пак ми припомнете детайлите.

Дженкинсън вече се беше навел отново над книгите и листата.

— Наистина голяма гадина. Един от основните архитекти на холокоста. Избягал от Германия в края на войната, но бил открит в Аржентина през шейсетте. Следващият е Лудолф фон Алвенслебен — оповести Дженкинсън.

Йегер поклати глава. Името не му твореше нищо.

— Групенфюрер от СС, чиста проба масов убиец. Ръководил Долината на смъртта в Северна Полша, масов гроб за хиляди. Изчезнал след края на войната — също в Аржентина, където доживял до дълбоки старини.

Третият е Ариберт Хайм — продължи архиварят. — Трябва да сте чували за него. Главен герой на може би най-продължителния лов на хора на всички времена. По време на войната бил известен като „доктор Смърт“. Спечелил си прякора в концлагерите заради експериментите със затворниците. — Дженкинсън потръпна. — Смята се, че също се скрил в Аржентина.

— Май се очертава обща схема — отбеляза Йегер. — Латиноамериканска тема.

Дженкинсън се усмихна.

— Така е.

Преди да разкрие още имена, групата пристигна. Раф въведе Ирина Нарова и Майк Дейл, които изглеждаха уморени от пътя, но и в доста по-добро състояние, позагладили косъма от последния път, когато ги бе видял.

Йегер ги поздрави и им представи Дженкинсън. Раф, Нарова и Дейл бяха долетели в Лондон от база „Качимбо“ през Рио. Бяха пътували близо осемнайсет часа, а сега по всичко личеше, че ги очаква дълга нощ.

Йегер свари силно кафе и им каза добрата новина — кодът на книгата като че ли работеше, поне за документите от Биоко.

Петимата се събраха около Ръкописа на Войнич и превода и Нарова извади чантата с документи, открити в пилотската кабина на JU-390. Атмосферата бе наелектризирана от възбуда и очакване. Дали седемдесетгодишните тайни и мрачната история най-сетне ще оживеят?

Нарова извади първия наръч документи и се зарови в тях.

Дейл измъкна камерата си и махна с нея към Йегер.

— Нещо против да снимам тук?

— Ти да не си се повредил? — подразни го Йегер. — Не беше ли „първо снимай, после питай“?

— Това е домът ти — сви рамене Дейл. — Не е същото като да те снимам насред дивата джунгла.

Йегер долавяше промяна, някаква зрялост и истинска загриженост у оператора, сякаш изпитанията и премеждията от последните няколко седмици някак го бяха доизградили.

— Давай насърчи го Йегер. Най-добре да документираме. Всичко.

Нарова извади документа Aktion Feuerland, Дейл нагласи камерата си, а Раф и Йегер застанаха като неформална охрана. Не след дълго Дженкинсън пъхна под носа на Йегер списък — напълно разшифрованата седма страница от манифеста на „Дукесата“, и започна да посочва някои от най-прословутите имена в него.

— Густав Вагнер, известен като Звяра. Създател на програмата Т-4 за избиване на непригодните, след това поставен начело на един от най-големите лагери на смъртта. Избягал в Южна Америка, където доживял до дълбока старост.

Архиварят мушна с пръст друго име.

— Клаус Барби, по-известен като Лионския касапин. Масов убиец, измъчвал и избивал хиляди французи. След войната…

Дженкинсън млъкна, когато през отворената врата на баржата се вмъкна енергична фигура. Красива по един кльощав, хипарски начин — трийсет и няколко годишна жена, опитваща се да си остане момиче.

— Това е Ани от една съседна баржа — представи я Йегер. — Добър приятел.

— Не са ли всички такива? — изстреля наведената над документа Нарова, преди Ани да успее да отвори уста. — Жените май са привлечени към Уил Йегер като нощни пеперуди към пламъка на свещ. Така ли се казваше на английски?

— Всеки, който може да прави морковен кейк като Ани, със сигурност ще спечели сърцето ми — заяви Йегер, за да излезе от неловката ситуация.

Усетила, че той и приятелите му са заети и напрегнати, Ани връчи на Йегер кейка и забърза навън.

— И не се преработвайте — извика тя и махна с ръка.

Нарова отново потъна в работата си. Йегер бе раздразнен от постъпката й. От къде на къде се държеше така грубо с приятелите му?

— Благодаря, че помагаш да поддържам добросъседски отношения — саркастично подхвърли той.

— Та както казвах, Клаус Барби — поде отново Дженкинсън. — Лионския касапин. След войната бил защитен от британското и американското разузнаване. Бил пратен в Аржентина като агент на ЦРУ с кодово име Adler.

Йегер повдигна вежда.

— Тоест орел?

— Орел — потвърди Дженкинсън. — Лионския касапин станал доживотен агент на ЦРУ под кодово име Орел. — Пръстът му се плъзна надолу по списъка. — И този тук. Хайнрих Мюлер, бившият шеф на Гестапо. Един от най-високопоставените нацисти, чиято съдба си остава пълна загадка. Повечето смятат, че е избягал… ами, можете да познаете — в Аржентина.

След него е Валтер Рауф, един от висшите офицери на СС. Изобретателят на мобилните газови камери. Избягал в Южна Америка. Доживял до дълбока старост и се говори, че погребението му се превърнало в честване на всичко нацистко.

И накрая — продължи Дженкинсън, — самият ангел на смъртта, Йозеф Менгеле. Провеждал ужасни експерименти с хиляди човешки същества в Аушвиц. След войната избягал — трябва ли да го казвам? — в Аржентина, където се говори, че продължил опитите си върху хора. Истинско чудовище, което не може да се нарече човек.

О, но да не забравяме, че Борман също е в списъка. Мартин Борман, дясната ръка на Хитлер…

— Банкерът на Хитлер — вметна Йегер.

— Именно — кимна Дженкинсън. — С две думи, това е нацисткият разбойнически кораб, ако е имало такова нещо. Странното е, че липсва най-главният разбойник — чичо Адолф. Твърдят, че умрял в бункера си в Берлин. Аз лично никога не съм вярвал в това.

Той сви рамене.

— Прекарах по-голямата част от зрелия си живот в архивите, проучвайки Втората световна война. Ще се изумите каква индустрия се е появила около нея. Но съм попадал на много малко неща, които може да се сравняват с всичко това.

Дженкинсън махна с ръка към купчината листа на масата.

— През целия си живот не съм попадал на нещо, което поне малко да се доближава до тези документи. И държа да кажа, че за мен е истинско удоволствие. Нещо против да разчета още нещо?

— Давайте — насърчи го Йегер. — И без това документите са твърде много, за да може Нарова да се справи с тях за една нощ. Имам обаче един въпрос. Какво стана с досието на Ханс Камлер, което открихте в Националния архив? Онова, от което ми пратихте две страници по имейла?

Дженкинсън трепна и в очите му се появи тревога.

— Няма го. Изчезна. Капут. Дори когато проверих системата за съхраняване онлайн, не открих нито страница. Сякаш това досие никога не го е имало.

— Някой е положил сериозни усилия то да изчезне — отбеляза Йегер.

— Определено — с безпокойство потвърди Дженкинсън.

— И още нещо — добави Йегер. — Защо е трябвало да се използва нещо толкова примитивно като код на книгата? Все пак нацистите са имали свръхмодерни машини за шифроване като „Енигма“, нали така?

Дженкинсън кимна.

— Имали са. Но благодарение на учените от „Блечли Парк“ ние разбихме „Енигма“. Към края на войната нацисткото ръководство е знаело това. — Архиварят се усмихна. — Кодът на книгата може и да е прост, но същевременно е абсолютно сигурен, стига да нямаш абсолютно същата книга — или в този случай книги, върху които се основава шифърът.

И с тези думи Дженкинсън се присъедини към Нарова в разчитането на поредния документ.