Беър Грилс
Призрачен полет (74)

73.

Йегер се намести в седалката си за краткия вътрешен полет до Биоко.

Полетът от Лондон до Нигерия беше такъв, какъвто очакваше — бърз, директен и комфортен, макар че този път бюджетът не му позволи да се настани в първа класа. В Лагос се прехвърли на някакъв очукан местен самолет за краткото прекосяване на Гвинейския залив до островната столица на Екваториална Гвинея.

Обаждането от Питер Бурке беше колкото неочаквано, толкова и интригуващо. Около две седмици след като скочи от онзи обречен самолет от времето на Втората световна война, който се носеше към джунглата, Йегер се бе добрал до относително безопасната военновъздушна база „Качимбо“. И именно там го намери Бурке.

— Имам документите — съобщи той. — Седмата страница от манифеста. Манифестът на „Дукесата“, точно както ме помоли.

На Йегер сърце не му даваше да каже на Бурке, че точно сега изобщо не го вълнува някакъв малко известен кораб, хвърлил котва в пристанището на Биоко в края на Втората световна война. Помоли южноафриканския лидер на преврата да сканира документите и да му ги прати по имейла. Ала отговорът го изненада.

— Не, човече, няма да стане — каза му Бурке. — Трябва да дойдеш и да ги видиш лично. Защото, приятелю, това не са само документи. Има и нещо материално. Нещо, което не мога да пратя по имейла. Повярвай ми, трябва да го видиш с очите си.

— Няма ли поне да намекнете? — попита Йегер. — Полетът до Биоко е дълъг. Особено след последните няколко седмици…

— Да го кажем така — прекъсна го Бурке. — Не съм нацист. Всъщност, мразя проклетите нацисти. Не съм и внук на нацист. Но ако бях, щях да направя всичко, щях да стигна до края на света и сигурно щях да убия много хора, за да съм сигурен, че това никога няма да види светлината на деня. Това е всичко, което ще кажа. Повярвай, Йегер, трябва да дойдеш.

Йегер обмисли възможностите. Предполагаше, че Луис Алонзо, Хиро Камиши и Джо Джеймс са още живи и че Пурувехуа ги води към място, откъдето да се върнат във външния свят. Беше сигурен, че Гуайхутига е мъртъв, хвърлен от хеликоптера заедно Със Стефан Крал, предполагаемия оператор предател.

Колкото до Летисия Сантос, тя още липсваше и съдбата й бе неизвестна. Полковник Евандро бе обещал да направи всичко възможно да я издири и Йегер предполагаше, че той и екипите му от БСО ще преобърнат всеки камък, за да я открият.

Номерът на Йегер с освобождаването на самолета несъмнено бе спасил живота на екипажа на дирижабъла, включително и на Раф. Хеликоптерът беше принуден да продължи след JU-390, когато той се понесе надолу, оставяйки дирижабъла да се добере криво-ляво до „Качимбо“.

Дейл беше успял да се нарани, когато парашутът му достигнал короните на дърветата, а Нарова бе пострадала от шрапнел в ръката, когато Тъмната сила си бе пробила път в пилотската кабина. Но Йегер намери и двамата на земята и им помогна — макар че далеч не беше сигурно дали ще успеят да излязат от джунглата.

Както и беше очаквал, Дейл и Нарова възразиха, че раните им били само „повърхностни“ и са напълно способни да издържат предстоящия преход. Йегер обаче се тревожеше, че в горещата и влажна джунгла, без възможност за почивка, без храна и лекарства раните им могат да се инфектират.

Въпреки това си даваше сметка, че нито Нарова, нито Дейл ще се вслушат в тревогите му — пък и почти нямаше как да им помогне. Трябваше или да излязат от джунглата със свои сили, или да умрат.

Йегер бе успял да намери малък поток. Следваха го в продължение на два дни, като се движеха толкова бързо, колкото позволяваше състоянието им. Накрая потокът ги отведе до приток, а той до по-голяма река, която се оказа плавателна. Йегер извади късмет да спре някаква баржа, натоварена с дърва за дъскорезниците надолу по течението.

Последва тридневно плаване, по време на което най-голямата опасност като че ли бе едно счепкване между Нарова и пияния капитан. Но до по-сериозни неприятности не се стигна.

След като Нарова и Дейл се качиха на кораба, опасенията на Йегер се оправдаха раните им се инфектираха, при това лошо. Когато епичното им пътуване приключи в базата „Качимбо“ и модерната болница, до която стигнаха с такси, двамата имаха ужасна треска.

Сложиха им диагноза септицемия — забралите рани бяха инфектирали цялата им кръвоносна система. При Дейл положението бе по-лошо, защото състоянието му се изостряше от почти пълното изтощение. Трябваше да вкарат и двамата в интензивното, за да ги стабилизират, и сега ги лекуваха под зоркото око и охраната на полковник Евандро.

След като беше сторил всичко, за да помогне на другите и без възможност да направи нещо за Летисия Сантос. — Йегер реши, че може да рискува да отскочи до Биоко. Заръча на полковника да го държи в течение през цялото време.

Обеща, че ще се върне навреме да прибере Дейл и Нарова у дома, след като се възстановят достатъчно, за да могат да пътуват. Освен това постави Раф на постоянна стража пред вратата им, просто за всеки случай.

Преди да тръгне, Йегер прекара няколко минути с Нарова, която тъкмо излезе от интензивното. Беше разгледал документите, които бе взела от самолета. Почти не разбираше немски, а и голяма част от документа за Aktion Feuerland — операция „Огнена земя“ — се оказа поредица от на пръв поглед случайни числа. Според Нарова това беше някакъв шифър.

Без разбиването му обаче нито Нарова, нито Йегер можеха да научат нещо от документа.

В един момент Нарова го помоли да изкара количката й в болничната градина, за да усети слънцето по лицето си и да подиша чист въздух. След като си намериха едно сравнително усамотено място, тя се зае да обяснява какво всъщност се бе случило през последните няколко дни. Както можеше да се очаква, за целта трябваше да започне от Втората световна война.

— Видя какви технологии имаше в онзи самолет — поде със слаб глас. — В края на четиресет и пета, нацистите провели изпитания на междуконтинентални балистични ракети. Имали бойни глави със зарин, а също с чума и ботулинов токсин. Само няколко подобни ракети — по една в Лондон, Ню Йорк, Вашингтон, Торонто и Москва — биха могли да обърнат коренно хода на войната.

Срещу това ние сме имали атомната бомба, но тя още не е била усъвършенствана. И не забравяй, че атомната бомба е можело да се хвърли само от тромав бомбардировач, а не от управляема ракета, летяща многократно по-бързо от звука. Нямали сме никаква защита срещу ракетите им. Не забравяй също, че атомната бомба още не е била готова; американците още правели трескави опити да завършат проекта „Манхатън“.

Нацистите държали най-силните козове и предложили на съюзниците сделка, която да позволи на Райха да се премести на някое безопасно място заедно с високотехнологичните си оръжия. Но съюзниците направили контрапредложение. Казали: „Добре, преместете се. Вземете си всичките ваши Wunderwaffe. Но при едно условие — да участвате в предстоящата глобална битка с комунизма“.

Съюзниците приели да спонсорират най-секретните премествания. Разбира се, не можели да допуснат високопоставените нацисти да се появят във Великобритания или Съединените щати. Обществеността не би го приела. Затова ги преместили в собствените си задни дворове — американците в Южна Америка, а британците в колониите си Индия, Австралия и Южна Африка, — все места, където лесно биха могли да се скрият.

Така бил сключен нов пакт. Отвратителен пакт. Между съюзниците и нацистите. — Нарова замълча, събирайки сили да продължи. — Aktion Adlerflug, „Орлов полет“, е кодовото име на плана на Хитлер за преместване на технологиите и оръжията така гласяха и онези надписи по контейнерите и сандъците в самолета. Action Feuerland, операция „Огнена земя“, е кодовото име на преместването на най-високопоставените им хора.

В очите й се четеше огорчение.

— Никога не сме имали списък на тези хора. Никога, въпреки всичките години на търсене. Надявам се, че документите от самолета ще съдържат нещо. Както и сведения къде точно са се озовали технологиите и индивидите.

Йегер се изкушаваше да попита какво значение има всичко това. Станало е преди седемдесет години. Минало. Нарова сякаш прочете мислите му.

— Има една стара поговорка. — Тя му направи знак да приближи, защото гласът и отслабваше от умората. — Малкото на змията си остава змия. Съюзниците сключили договор с дявола. Колкото повече го държали в тайна, толкова по-могъщ и влиятелен ставал той, докато не станал почти недосегаем. Смятаме, че продължава да съществува и сега на всички нива във военните и финансовите кръгове, в правителствата по света.

Явно видя съмнението в очите на Йегер.

— Мислиш си, че е изсмукано от пръстите ли? — прошепна решително тя. — Запитай се, колко време е оцеляло наследството на тамплиерите? Нацизмът е на по-малко от сто години. Наследството на тамплиерите е оцеляло седемстотин години и още е с нас. Да не мислиш, че нацистите просто са изчезнали за една нощ? Да не мислиш, че намерилите убежище биха позволили Райхът да умре? Да не мислиш, че децата им биха изоставили онова, което смятат за свое по право?

Смятаме, че онзи Reichsadler със странния кръгъл символ отдолу е техният символ, техният печат продължи почти шепнешком Нарова. — И както много добре знаеш, той е започнал отново да надига глава.

За момент Йегер си помисли, че няма да каже нищо повече, че изтощението я е накарало да млъкне. Но тя намери отнякъде сили за още няколко думи.

— Уилям Едуард Майкъл Йегер, ако още имаш някакви съмнения, ето ти едно доказателство. Помисли за онези, които се опитаха да ни спрат. Те убиха трима от хората ти. И много повече индианци. Имат самолети „Предатор“, хеликоптери „Блек Хоук“ и бог знае какво още. Всичко около тях е свръхсекретно. Представи си кой би могъл да притежава подобна власт и да действа така безнаказано.

Синовете на змиите са във възход. Изградили са глобална мрежа и силата им расте. И както те имат мрежа, съществува и друга, чиято цел с да ги спре. — Нарова млъкна за момент, пребледняла от изтощение. — Преди смъртта си дядо ти беше нашият водач. Поканените да влязат в редиците ни получаваха нож, символ на съпротивата, подобен на онзи, който нося аз.

Но кой иска да приеме тази отровна чаша? Кой? Силата на врага е във възход, а нашата отслабва. Wir sind die Zukunft. Чувал си мотото им — ние сме бъдещето.

Очите й се обърнаха изтощено към Йегер.

— Онези, които ги преследваме, обикновено не живеем дълго.