Беър Грилс
Призрачен полет (29)

28.

Светлорусата коса на Нарова беше прибрана назад с небесносиня лента. Очите й бяха затворени, сякаш беше заспала или изгубила съзнание, а дишането й бе плитко. За момент Йегер си помисли колко поразително красива изглежда — и колко уязвима.

Внезапно очите й се отвориха.

За момент се взираха в него — широко отворени, пусти, невиждащи — ледено синьо небе с буреносни облаци. И после с видимо усилие тя успя да се върне обратно в мъчителното настояще.

— Наистина ме боли тихо процеди през зъби. Никъде няма да стигна. Разполагаш с четиресет и осем часа да намериш останалите. В раницата имам всичко необходимо — вода, храна, оръжие, нож. Тръгвай.

Йегер поклати глава.

— Няма да се получи. — Той замълча за момент. — Отегчавам се в собствената си компания.

— Значи наистина си проклет Schwachkopf. — Малоумния. В очите й проблесна намек за усмивка. За първи път я виждаше да показва някаква емоция, различна от едва прикритата враждебност, и това изненада Йегер. — Но едва ли е чудно, че се отегчаваш в собствената си компания — немощно продължи тя. — Ти си отегчителен. Красив, вярно. Но и много отегчителен…

Намекът за смях в очите й бе задушен от пристъп на конвулсии.

Йегер положи главата й в скута си. Знаеше какво се опитва да направи тя. Мъчеше се да го провокира, да го вбеси, за да я изостави, точно както му бе предложила. Но имаше едно нещо, което Нарова още не знаеше за него — той не изоставяше приятелите си.

Никога. Дори лудите си приятели.

— Ето какво ще направим заяви Йегер. Ще оставим тук всичко, освен най-необходимото, и отегчителният ще носи жалкия ти задник. И преди да си възразила — правя го, защото имам нужда от теб. Аз съм единственият, който знае координатите на падналия самолет. Ако с мен стане нещо, мисията приключва. Сега ще ти дам координатите. Така ти ще можеш да продължиш, ако аз отпадна. Ясно?

Нарова сви рамене.

— Ама че героизъм. Но нищо няма да постигнеш. Само ще ме лишиш от раницата ми, а без вода и храна ще умра. Излиза, че си не само отегчителен, но и тъп.

Йегер се разсмя. Почти се изкушаваше да размисли и да я остави. Но вместо това стана и домъкна раниците, за да избере най-необходимите неща — медицинския пакет, храна за двамата за четиресет и осем часа, пончо, под което да спят, муниции за пушката, карта и компас.

Взе и две пълни бутилки вода, както и лекия филтър „Катадин“, с който бързо можеха да си осигурят питейна вода.

Взе раницата си и сложи на дъното няколко чувала за кану, върху които прибра леките неща. По-тежките — храна, вода, нож, мачете и патрони — постави отгоре, така че по-гол ямата част от тежестта да пада на раменете му.

Останалата екипировка щеше да си остане тук и джунглата бързо щеше да я погълне.

След като подреди багажа, Йегер нарами раницата и метна пушката на гърдите си. Нагласи оръжието на Нарова до своето. Накрая сложи трите най-важни неща — двете бутилки вода, компаса и картата — в джобовете на военния си колан.

Беше готов за път.

Джипиесът му работеше на принципа на телефона — приемаше сигнал от сателитите, така че бе почти безполезен под плътния балдахин на гората. Трябваше да измине близо трийсет километра през джунглата, като разчита на броене на крачки и ориентиране — метод, стар като света.

За щастие, в тази епоха на модерни технологии САС продължаваше да разчита на този метод и Йегер го владееше майсторски.

Преди да вземе Нарова, той й съобщи координатите на падналия самолет, като я накара да ги повтори няколко пъти, за да е сигурен, че ги е запомнила. Знаеше, че ще й бъде от полза, ако й напомня, че има нужда от нея.

Част от него обаче се питаше дали наистина ще успее; подобен преход през такъв терен и с такъв товар можеше да убие всекиго и Йегер много добре го знаеше.

Наведе се, пое Нарова и я вдигна, метна я на рамо. Коремът и гърдите й легнаха върху раницата и тя пое по-голямата част от тежестта й, точно както го беше замислил. Йегер стегна колана и ремъците на гърдите, така че товарът да се разпредели по цялото му тяло, включително по ханша и краката.

Накрая се ориентира с компаса. Избра си едно характерно дърво на трийсет метра пред него, което щеше да е първата му цел.

— Добре — измърмори той. — Не трябваше да се случва по този начин, но това е положението.

— Без майтап? — Нарова се намръщи от болка. — Както казах, отегчителен и тъп.

Йегер не й обърна внимание.

Тръгна с равномерно темпо, като броеше всяка крачка.