Беър Грилс
Призрачен полет (60)

59.

— Добре, моля за внимание — извика Йегер и даде знак на всички да приближат.

Събраха се под прикритието на последните няколко метра жива гора. Намираха се на по-висока земя и по всичко личеше, че при наводнения, водата не стига дотук.

— Първо, никой да не продължава напред без защитна екипировка. Трябва да идентифицираме заплахата, да разберем с какво си имаме работа. След като научим каква е отровата, ще можем да разработим режим, за да се предпазим по-добре от нея.

На първо място — продължи той, — трябва да вземем проби от водата, въздуха и каквото друго намерим тук. Имаме три пълни защитни комплекта. Щом разберем каква е заплахата, можем да се сменяме според необходимостта. Но трябва да сведем опасността от замърсяване до минимум.

Ще разположим лагера си тук. Ще опънем хамаците си далеч от мъртвата зона. И да сме наясно — положението е сериозно. Според Пурувехуа разполагаме с двайсет и четири часа преди лошите да ни дойдат на гости. Индианците би трябвало да ни предупредят предварително, но въпреки това искам охранителен кордон около обекта. Алонзо, най-добре ти да се заемеш с това.

— Дадено — кимна Алонзо и посочи към самолета в далечината. — Човече, тръпки ме побиват от онова нещо. Нямам нищо против да съм последният, който ще го види.

— Можеш ли да стоиш на пост? — обърна се Йегер към Летисия Сантос. — Или искаш да ти опънем навеса и хамака? Имаше сериозно преживяване с онази змия.

— Готова съм да пазя, стига да стоя по-далеч от водата — храбро отвърна Сантос, после хвърли поглед към Нарова. — И стига лудата казачка да държи пушката си обърната в друга посока, а не към мен.

Вниманието на Нарова обаче беше насочено другаде. Изглеждаше като хипнотизирана, не можеше да откъсне поглед от далечния силует на самолета.

Йегер се обърна към Дейл.

— Предполагам, че искаш да заснемеш това — и да сме наясно, аз искам да го направиш. Първото отваряне на самолета след седем десетилетия. Просто трябва да бъде заснето. Получаваш втория защитен костюм, така че да можеш да ме последваш.

Младежът сви рамене.

— Колко лошо може да бъде? Едва ли е по-зле, отколкото да цопнеш насред пирани или чаталът ти да е целият в пиявици.

Йегер очакваше подобен отговор. Дейл изобщо не криеше страха си, но това нямаше да го спре да направи необходимото.

Йегер погледна Нарова.

— Имам чувството, че знаеш повече за онзи самолет от всички останали, така че третият костюм е за теб. Можеш да ни помогнеш да се ориентираме в онова, което намерим вътре.

Нарова кимна, без да откъсва очи от самолета.

— Пурувехуа, разположи хората си навътре в гората, за да ни предупредят в случай на неприятности. Останалите — на пост с Алонзо. И не забравяйте, никакво използване на средства за комуникации и джипиеси. Не бива да изпращаме сигнал на онези, които наблюдават.

След като даде нарежданията, Йегер разопакова защитната екипировка. Тъй като бяха принудени да носят цялото си оборудване на гръб, можаха да вземат само три пълни комплекта.

Заплахата от токсичното вещество, изтичащо от самолета, беше двойна — първо, можеше да бъде вдишано и второ, да бъде поето през живата пореста мембрана на кожата.

Носеха със себе си олекотени защитни костюми, произведени от британската компания „Ейвън“. Те бяха предназначени да защитават тялото от капки или изпарения във въздуха. Противогазът пък трябваше да предпазва лицето и очите и да не позволява да вдишват отровни вещества.

С костюма вървеше и маска „Ейвън C50“, която прилепваше плътно към лицето и осигуряваше отлична защита. С екипировката щяха да бъдат напълно предпазени от всякаква химическа, биологична или радиоактивна заплаха, както и от токсични химикали — иначе казано, от всякакви мислими опасности, които можеха да се спотайват във военния самолет.

Като бонус всяка маска имаше вграден предавател и приемник, което означаваше, че можеха да разговарят помежду си по радиото с къс обхват.

След като влезе в неудобния костюм, Йегер реши да включи сателитния телефон и да провери за съобщения. След слагането на маската и ръкавиците нямаше да му е лесно да борави с апарата.

Излезе на открито и на екрана се появи иконата за съобщение. Върна се под прикритието на джунглата, за да прочете новините от Раф.

08:00 Зулу — звъннах на всички сателитни телефони. +882 16 78654378 вдигна и моментално затвори. Даде позивна (?), звучеше като Бял вълк (?). Славянски акцент. Крал? Хайде — спешно потвърдете локстат.

Йегер прочете съобщението три пъти, докато го проумее. Раф явно се тревожеше за местоположението и състоянието им („локстат“ на военен жаргон), иначе не би рискувал да звъни на телефоните. Трябваше да му изпрати бързо текстово съобщение, за да го уведоми, че всички са налице и са стигнали до самолета.

По-скоро всички без един — Стефан Крал.

А съдейки по съобщението, май над отсъстващия словашки оператор се бе спуснал тъмен облак.

Прегледа номерата в списъка за бързо избиране. На теория имаха само три сателитни телефона — на Йегер, на Алонзо и на Дейл. Останалите бяха зарязани с багажа над Дяволския водопад.

И наистина, номер +882 16 78654378 беше на телефон, който би трябвало да е изоставен.

Помисли си за 08:00 Зулу сутринта. Тъкмо бяха прибрали лагера и продължиха прехода. Никой не беше в състояние да получи обаждането на Раф. Но ако Крал е скрил телефон в раницата си, спокойно би могъл да приеме обаждането на поляната в центъра на селото.

Да не говорим, че и самият той би могъл да звъни на някого.

Въпросът бе защо му с било на Крал да крие сателитен телефон? И какво беше онова кодово име Бял вълк — стига Раф да го е чул правилно? И защо веднага е прекъснал връзката, след като е разбрал, че го търси Раф от дирижабъла?

Обзе го ужасно подозрение. Като се имаше предвид, че не беше изключил джипиесите на камерите на Дейл, единственото заключение бе, че Стефан Крал е врагът сред тях. Ако словашкият оператор наистина бе предател, Йегер се чувстваше двойно предаден. Беше прекаран здравата от играта на Крал, представящ се за обичащ семейството си човек, на когото никак не му е леко.

Повика Пурувехуа и му обясни по възможно най-бързия начин какво е станало.

— Може ли някой от твоите да се върне в селото и да предупреди вожда? — попита го Йегер. — Да задържи Крал, докато не стигнем до него. Да го разпита. Не твърдя, че е виновен със сигурност, но всички улики сочат натам. И да му вземат всичко, освен основните вещи, за да не може да избяга.

Ще изпратя човек отвърна Пурувехуа. Някой, който може да се движи бързо. Щом той е твой враг, значи е враг и на моя народ.

Йегер благодари на индианеца. Изпрати бързо съобщение на Раф и се върна към непосредствената си задача.

Разтвори противогаза и го надяна, увери се, че гумата е прилепнала до кожата на врата. Стегна ремъците и усети как маската обхваща плътно лицето му.

Постави длан върху филтъра на дихателя и вдиша дълбоко, за да провери дали маската е напълно прилепнала. После пое няколко пъти дъх през филтъра и чу хриптенето на собственото си дишане.

Вдигна качулката на защитния костюм и ластикът обхвана краищата на маската. Надяна обемистите гумени ботуши върху кубинките си и ги върза здраво на глезените. Накрая сложи белите памучни ръкавици, над които тежките гумени.

Светът му се сведе до онова, което можеше да вижда през маската — също като водолаз. Двойният филтър се намираше отпред и отляво, за да не му пречи да вижда, но Йегер вече изпитваше клаустрофобия и усещаше как започва да му става горещо и крайниците му се сковават.

Екипирани, трите фигури излязоха от живата джунгла и навлязоха в пустошта.