Беър Грилс
Призрачен полет (27)

26.

Изминаха едва три-четири метра, когато внезапно спряха. Откъсната ивица от костюма на Нарова беше влязла в рапела и го бе заклещила.

Йегер изруга.

Грабна парчето със свободната си ръка и се опита да го махне. В същото време усети нещо меко да каца на главата му с ядосано съскане.

Острие като бръснач профуча на милиметри от скалпа му.

Върхът на ножа се заби в паяка — гадината изгуби опора и полетя от главата му във въздуха. Ножът на Нарова продължи да се мята в сенките и да сече паяците, докато Йегер се мъчеше да ги освободи.

Накрая успя да издърпа здравия плат и отново се спуснаха надолу.

— Не се отказват лесно — мрачно изсумтя Йегер, след като въжето отново засъска през рапела.

— Така е — съгласи се Нарова.

Държеше едната си ръка пред лицето му. Йегер не пропусна да забележи, че е левичарка. Върху опакото на дланта й се бе появило ужасно червеникавочерно петно и той видя ясно двете следи от ухапване.

Погледите им се срещнаха. Очите на Нарова бяха изпълнени с болка.

— Убиеш ли един, всички нападат — напомни му тя. — Жертвите описват болката от ухапването като огън, плъзнал по вените. Много точно описание.

Йегер изгуби дар слово.

Нарова беше ухапана от силно отровен паяк, а дори не беше извикала. И още нещо — нима щеше да изгуби член от експедицията си, още преди да е започнала?

— Имам противоотрова. — Йегер погледна надолу. — Само че е в раницата ми. Ще трябва да слезем колкото се може по-бързо.

Изпъна дясната си ръка максимално нагоре. Въжето засъска още по-ожесточено през рапела и двамата се понесоха с пълна скорост към земята. Мислено благодари, че е с ръкавици — макар и двойно, въжето си оставаше много тънко и щеше да пререже кожата му.

Погрижи се краката му да достигнат първи земята и да поемат удара. При други обстоятелства щеше да забави скоростта с рапела, но сега се надбягваха с паяците и времето им изтичаше — трябваше веднага да се добере до противоотровата.

Приземиха се в приглушения полумрак.

Много малка част от слънчевата светлина в джунглата достигаше до земята. Около деветдесет процента от нея се поглъщаше от листата горе — и долу цареше постоянен здрач.

Докато очите му не свикнеха със слабата светлина, щеше да му е трудно да забелязва опасности — като паяци.

Беше сигурен, че никоя фонеутрия няма да ги последва чак до земята, но — парен каша духа. Погледна нагоре. На отделните слънчеви лъчи, проникващи през гъстите листа, успя да различи десетки копринени нишки, които проблясваха зловещо и спускаха надолу телца, пълни с отровна смърт.

Колкото и невероятно да изглеждаше, паяците продължаваха да приближават, а по всичко изглеждаше, че Нарова не беше в състояние да се движи сама.

Докато гадините се спускаха, Йегер издърпа Нарова на няколко метра от въжето. После освободи пушката от ремъците, насочи я най-общо към паяците и откри огън. Ехото от бързата серия гърмежи бе оглушително.

Пушката му беше тип помпа със седем патрона, всеки пълен с 9 милиметрови сачми. Убийствена вълна оловни топчета се понесе към паяците.

Бум! Бум! Бум!

Последните изстрели проехтяха, докато ордата висеше буквално пред дулото на Йегер и сачмите я превърнаха в паешко пюре. Точно затова Йегер обичаше пушката си просто я насочваш най-общо към целта и стреляш — макар че никога не му беше минавало през ума, че ще я използва срещу паяци.

Последното гръмовно ехо отекна около тях, върнато от масивните стволове от двете им страни. Йегер чу уплашените писъци на група маймуни някъде високо горе. Маймуните много бързо се изпариха, разбягаха се в противоположни посоки.

Гърмежите бяха оглушителни и странно зловещи.

Нямаше съмнение — Йегер току-що бе оповестил пристигането им на всичко и всеки, който би могъл да слуша… Но какво пък — нуждаеше се от истинска огнева мощ срещу паяците, а бойната пушка определено бе създадена за целта.

Метна пушката на гръб и освободи Нарова от въжето, след което я помъкна настрани, кубинките й се влачеха по мъртвите листа и тънката песъчлива почва. Накрая я подпря на корени, пълзящи около масивно дърво.

Джунглата беше замък, построен върху пясък — почвата под нея бе тънка като вафла. При тази висока влажност и температура мъртвата растителност гниеше бързо и отделените хранителни вещества тутакси се усвояваха от растения и животни. В резултат на това повечето горски великани стояха на серия от подпори — кореновата им система проникваше само на сантиметри в слабата почва.

След като настани Нарова, Йегер изтича обратно за раницата. Беше квалифициран медик — едно от уменията, усвоени в армията — и бе запознат с действието на подобни невротоксини. Те убиваха, като атакуваха нервната система. Нервните окончания се активираха постоянно, което бе и причината за ужасните гърчове и конвулсии, които започваше да проявява Нарова.

Смъртта обикновено идваше от неспособността на мускулите, свързани с дишането, да функционират нормално. Тялото буквално се задушаваше само до смърт.

При такива поражения имаше нужда от противоотрова. Комбопен, три бързи последователни инжекции. Това щеше да премахне симптомите на отравянето, но Нарова имаше нужда и от пралидоксим и авизафон, за да могат дихателните мускули да заработят отново.

Йегер грабна медицинската чанта и опипа спринцовките и ампулите. За щастие, чантата беше добре подплатена и съдържанието й бе оцеляло при падането. Приготви първата доза комбопен, вдигна спринцовката над главата си и заби дебелата игла.

Тя прониза обемистия защитен костюм и дрехите на Нарова и Йегер вкара съдържанието на спринцовката в тялото й.