Беър Грилс
Призрачен полет (67)

66.

В протежение на няколко секунди грамадният JU-390 остана увиснал в гнездо от изсъхнали клони.

Йегер чу как ревът на перките се промени и вдиганият от тях ураганен вятър премина в бриз. За момент се уплаши, че пилотът се отказва, принуден да признае, че мъртвата гора го е победила — и в този случай Йегер, Нарова и Дейл щяха много скоро да се изправят срещу противник, наброяващ шейсет или повече души.

Рискува да включи сателитния телефон и веднага получи съобщение от Раф.

Пилотът ще се опита да обърне перките и да даде напред, за да ви освободи. Бъдете готови.

Йегер изключи телефона.

Корпусът на дирижабъла осигуряваше почти половината от подемната тяга. С подобна маневра тягата можеше почти да се удвои.

Йегер извика на Нарова и Дейл да се държат здраво. В следващия миг настъпи рязка промяна в посоката на упражняваната върху самолета сила, когато дирижабълът пое напред с пълна мощност.

Атакуващите ръбове на крилете се забиха в мъртвата дървесина, острият конус на носа трошеше клони. Йегер и Дейл се скриха под панела, докато кабината си пробиваше път през оплетената стена от клони, побелели от тропическото слънце.

Секунди по-късно клоните видимо оредяха и слънчевата светлина изпълни кабината. С оглушителен трясък огромният самолет се освободи и се понесе във въздуха. Гнила дървесина и останки заваляха от крилете и фюзелажа надолу към гората.

След внезапното освобождаване самолетът се люшна тежко напред, после назад, докато не увисна непосредствено под гондолата на дирижабъла.

Веднага щом люлеенето стана поносимо, мощните хидравлични лебедки започнаха да вдигат самолета нагоре, докато той не се озова в сянката на дирижабъла. Крилете докоснаха долната част на огромните въздушни възглавници. Сега JU-390 беше на практика закрепен за гигантския „Еърлендър“.

Пилотът на дирижабъла вече можеше да даде пълен напред и започна дългото издигане до крайцерска височина. Насочиха се към летище „Качимбо“; оставаха им само седем часа полет до крайната цел.

Йегер триумфално взе седемдесетгодишния термос на втория пилот, напъхан в страничния джоб на седалката му, и помаха с него на спътниците си.

— Някой да желае кафе?

Дори Нарова не се сдържа и се усмихна.

— Сър, самолета просто го няма — повтори човекът с позивна Сив вълк шест.

Говореше по радиостанция от същата отдалечена безименна писта с редицата хеликоптери с клюмнали перки, които търпеливо очакваха заповеди.

Английският на мъжа бе достатъчно добър, но с ясно доловим акцент; от време на време се чуваха онези резки гърлени интонации, така характерни за източноевропейците.

— Как така го няма? — избухна гласът от другата страна.

— Сър, екипът се намира на посочените координати. В район е мъртва джунгла. Открили са следи от нещо тежко и изпотрошени сухи клони и дървета. Сър, впечатлението е, че нещо е вдигнало самолета от джунглата.

— Какво го е вдигнало? — недоумяващо попита Сив вълк.

— Сър, нямаме никаква представа.

— Разполагате с „Предатор“ в района. Имате хора на място. Как е възможно да пропуснете вдигането от джунглата на самолет колкото „Боинг 727“?

— Сър, безпилотният самолет кръжеше на север и очакваше визуален контакт с проследяващото устройство. Освен това има облачна покривка на височина до три хиляди метра. Не можем да видим нищо през нея. Вдигането е извършено при пълно комуникационно мълчание и под прикритието на облаците. — Пауза. — Сър, зная, че изглежда невероятно, но повярвайте, самолетът е изчезнал.

— Добре, ето какво ще направим. — Гласът на Сив вълк беше ледено спокоен. — Разполагате с „Блек Хоук“. Вдигнете ги във въздуха и претърсете въздушното пространство. Ще — повтарям, ще — намерите самолета. Ще вземете онова, което трябва да се вземе. И после ще унищожите самолета. Ясно ли е?

— Разбрано, сър.

— Да смятам ли, че това е работа на Йегер и хората му?

— Предполагам, че да, сър. Нанесохме ракетни удари при реката. Проследяващото устройство и телефонът замлъкнаха. Но…

— Йегер е — прекъсна го гласът. — Трябва да е той. Ликвидирайте всички. Не бива да остава нито един свидетел. Разбрахте ли? И заредете самолета с толкова експлозиви, че да не остане нито едно парче от него. Искам да изчезне. Напълно и завинаги. Този път никакви каши, kamerade. Разчистете. До последния човек. Избийте всички.

— Разбрано, сър.

— Добре, а сега вдигайте хеликоптерите. И още нещо — тръгвам към вас. Това е твърде важно, за да се остави на… аматьори. Ще взема един от самолетите на агенцията. Ще пристигна след по-малко от пет часа.

Владимир сви устни. „Аматьори“. Как само презираше американския си работодател. Все пак парите си ги биваше, както и вероятността за кръвопролития и хаос.

И през следващите часове той, Владимир Установ, ще покаже на Сив вълк на какво е способен, като и така наречените му „аматьори“.