Беър Грилс
Призрачен полет (21)

20.

Йегер отново се облегна и се опита да заспи, но не го свърташе на едно място. Както и да погледнеше, нямаше представа какво да мисли за загадъчния самолет. Пъхна в джоба си медальона на пилота и пръстите му докоснаха сгънат лист. Почти беше забравил за него.

Малко преди да тръгнат от Рио де Жанейро, Йегер бе получил неочакван имейл. Беше от Саймън Дженкинсън, архиваря. Йегер не беше взел нито лаптоп, нито смартфон за предстоящата експедиция — нямаха никакви шансове за електричество или мобилен сигнал там, накъдето се бяха запътили — и затова разпечата съобщението.

Сега го прочете отново.

Помолихте ме да ви държа в течение, ако попадна на нещо интересно. Архивът на Кю току-що разсекрети досие по силата на закона за 70-годишната давност — AVIA 54/1403-А. Когато го видях, не можах да повярвам на очите си. Направо шашардисващо. Почти плашещо. Имам усещането, че властите никога не биха позволили да го оповестят, ако цензорите си бяха свършили добре работата.

Поисках копие на цялото досие, но обикновено това отнема цяла вечност. Ще ви пратя пълните документи, щом ги получа. Успях да направя няколко снимки на най-важните неща с телефона си и ви пращам една. Ключовото име е Ханс Камлер, по-точно оберстгрупенфюрер от СС Ханс Камлер, как то е бил известен по време на войната. Бъдете сигурен, Камлер е ключът.

Националният архив в Кю, Западен Лондон, съдържаше огромно количество документи, отразяващи работата на британското правителство в продължение на векове. Можеш да посетиш лично архива и да се запознаеш със съдържанието на един или друг документ, но трябваше да дадеш заявка за копие, ако искаш да го вземеш за по-подробно изучаване. Беше абсолютно забранено сам да си правиш копия.

Фактът, че Дженкинсън тайно е направил снимки с телефона си, силно впечатли Йегер.

Явно архиварят имаше повече кураж, отколкото изглеждаше на пръв поглед.

Или може би документите са били толкова необичайни — така „шашардисващи“, както се бе изразил Дженкинсън, — че не се е сдържал да не наруши едно-две правила.

Йегер беше свалил прикачения файл размазана снимка на разузнавателен инструктаж от британското Въздушно министерство от времето на Втората световна война. Отгоре имаше червен печат: УЛТРА СВРЪХСЕКРЕТНО: Да се държи под ключ и никога да не бъде изнасяно от този кабинет. Съдържанието гласеше:

Прехванат сигнал, 3 февруари 1945 г. Превод: От фюрера до специалния пълномощник на фюрера оберстгрупенфюрер на СС и генерал от Вафен СС Ханс Камлер.

Относно: Специална задача на фюрера — във връзка с Aktion Adlerflug (Операция „Орлов полет“).

Статус: Kriegsentscheidend (свръхсекретно).

Мерки: Като пленипотенциарий на фюрера Камлер да поеме командването на всички отдели на германското Въздушно министерство с целия летящ и наземен персонал, на отделите за разработване на самолети и на всички въпроси по доставката, включително на гориво и на наземна организация, както и на летищата. Неговият Reichssportfeld щаб става централа за всички разпределения на оборудване и продоволствие.

Камлер да оглави програма за преместване на жизненоважни военни индустрии извън обхвата на врага. Да създаде сборни центрове за команди по преместването, екипирани с Отряд 200 (LKW Junkers), със задачата преместване на бойни системи, евакуация и транспорт с оглед съответното им разпределяне в предварително определените убежища.

В бележка Дженкинсън беше обяснил, че „LKW Junkers“ е алтернативно означение на JU-390.

Йегер беше потърсил в „Гугъл“ думата „пленипотенциарий“. Доколкото можеше да прецени, ставаше дума за специален пратеник с невероятно голяма власт. Иначе казано, Камлер е бил дясната ръка и пълномощник на Хитлер, имащ право да върши всичко, което намери за необходимо.

Имейлът на Дженкинсън възбуждаше мъчително интереса му. От него излизаше, че в края на войната някакъв генерал от СС на име Ханс Камлер е бил натоварен с евакуирането на нацистки оръжия, за да не попаднат в ръцете на съюзниците. И ако Дженкинсън беше прав, това вероятно е било направено с отряд от гигантски самолети JU-390.

След получаването на имейла Йегер попита Дженкинсън какво друго има в досието на Камлер, но когато се качи на самолета, за да полети към сърцето на Амазония, още не беше получил отговор. Налагаше му се да се примири с мисълта, че няма да научи нищо повече — поне не преди края на експедицията.

— Четиресет минути до скока — обяви пилотът, откъсвайки Йегер от унеса му. — Времето си остава добро и ясно, без промени в курса.

В трюма имаше ужасно студено течение. Йегер плесна замръзналите си ръце, за да ги посъживи. Точно в момента беше готов да убие за чаша горещо кафе.

Самолетът се намираше на около четиристотин километра източно от мястото на скока. След куп смайващи изчисления, които вземаха предвид скоростта и посоката на вятъра на височина девет хиляди метра и на всички височини надолу, бяха определили точната точка в небето, от която трябва да скочат.

След това им предстояха четиресет километра спускане към пясъчната ивица.

— Десет минути — с равен глас съобщи пилотът.

Йегер се изправи.

Отдясно видя редица фигури, които също се надигаха от седалките си и тропаха с изтръпналите си крака, за да ги сгреят. Йегер се наведе и закрепи тежката раница за предната част на ремъците за парашута с помощта на карабинери. Когато скочеше, раницата щеше да увисне на гърдите му, поддържана от система от макари.

— Осем минути — обяви пилотът.

Раницата на Йегер тежеше трийсет и пет килограма. Още толкова тежеше и парашутът на гърба му. Освен това носеше петнайсет килограма оръжие и муниции, както и дихателната система.

Общо близо деветдесет килограма.

Повече от собственото му тегло.

Йегер бе жилав и мускулест, висок метър седемдесет и пет. Хората често си мислеха, че войниците от елитните части са някакви грамадни чудовища, едва ли не планини от мускули. Вярно, някои — като Раф — бяха просто едри, но повечето бяха като Йегер — стройни като леопарди и също толкова бързи и смъртоносни.

Главният диспечер отстъпи назад, за да го виждат всички, и показа с пръсти — пет минути до скока. Йегер вече не можеше да чува пилота, тъй като се беше изключил от интеркома. Отсега нататък цялата комуникация щеше да се извършва с жестове.

Диспечерът вдигна десния си юмрук и духна в него. Пръстите му се разпериха като разтварящ се цвят. После сви два пъти пръсти. Това беше сигналът за скоростта на вятъра на земята — десет възела, или към осемнайсет километра в час. Йегер въздъхна с облекчение. Можеха да се приземят на такъв вятър.

Зае се още веднъж да провери ремъците и оборудването. Диспечерът показа три пръста пред лицето му — три минути до скока. Време беше да се свърже в тандем с Ирина Нарова.

Йегер се обърна към опашката на самолета и се затътри напред, като мъкнеше тежката раница с едната си ръка и се подпираше на стената с другата. Трябваше да застане колкото се може по-близо до рампата, преди партньорът му да се завърже за него.

Отпред се чу глухо и кухо тупване, последвано от механично бръмчене и порив на леденостуден вятър. Рампата започна да се спуска и с всяка следваща педя виещият вятър нахлуваше с все по-голяма сила в трюма.

Докато пристъпваше напред към бушуващия въздушен поток, Йегер очакваше да чуе първите ноти на Вагнер от високоговорителите на самолета. Горе-долу по това време пилотите пускаха музиката.

Вместо това се разнесоха дивашки акорди на китара, последвани от оглушителен трясък на барабани. След това се включи пискливият безумен глас на вокалиста на бандата…

„Магистрала към Ада“ на AC/DC.

Пилотът определено си беше нощен сталкер — явно беше решил, че нещата ще станат по неговия начин.

Маниакалното парче набираше сила, докато главният диспечер поведе към Йегер една фигура — Ирина Нарова, готова да бъде завързана към него.

„Магистрала към Ада…“

Чрез заглавието на песента пилотът сякаш намекваше на Йегер и екипа му, че са тръгнали на еднопосочно пътуване към вечните мъки.

Йегер се запита дали това не е вярно. Наистина ли тръгваха към Ада?

Там ли щеше да ги отведе мисията?

Надяваше се и се молеше в джунглата да ги очаква далеч по-добра участ.

И все пак част от него се боеше, че са поели към възможно най-лошото мъчение в Планината на боговете.