Беър Грилс
Призрачен полет (33)

32.

— Сив вълк, тук Сив вълк шест — произнесе глас на няколкостотин километра от Йегер. — Сив вълк, Сив вълк шест. Чувате ли ме?

Говорещият беше наведен над радиостанция в палатка в маскировъчен цвят в края на неравна, готова за използване писта. От всичките страни я заобикаляха клюмнали дървета, а в далечината се виждаха хълмове, очертани на фона на сивото небе. Покрай листата чакаше редица черни хеликоптери с увиснали перки.

Иначе пистата пустееше.

Сцената приличаше на Сера де лос Диос, но някак не бе същата.

Подобна, но не съвсем.

Мястото се намираше в южноамериканската джунгла, но някъде по-високо в планините — отдалечено и непокътнато, скрито сред дивите, неподвластни на законите поли на Андите, които се издигаха към Боливия и Перу. Идеално място за секретна операция, чиято цел бе изчезването на военен самолет от Втората световна война, заличаването му от лицето на земята.

— Сив вълк, Сив вълк шест. Чувате ли ме?

— Сив вълк шест, тук Сив вълк — отвърна глас. — Приемам, край.

— Екипът е вкаран по плана — обяви мъжът с позивна Сив вълк шест. — Очакваме нови заповеди.

Заслуша се в онова, което му казваха в слушалките. Който и да беше този човек, този войник, върху убито зелената му униформа нямаше никакви отличителни знаци на военна част, ранг и дори националност. Палатката също нямаше никакви отличителни знаци. Дори хеликоптерите покрай пистата бяха без означения, номера и национални флагове.

— Тъй вярно — потвърди Сив вълк шест. — Разполагам с шейсет души на място. Не беше лесно, но успяхме.

Заслуша се за няколко секунди в инструкциите и ги повтори, за да потвърди, че ги е разбрал.

— На всяка цена да се научат координатите на самолета. Всички без изключение да търсят точното му местоположение. Разбрано.

Последва още някакво съобщение, след което мъжът даде последния си отговор.

— Разбрано. Групата им е от десет души, които трябва да бъдат елиминирани. Никакви оцелели. Сив вълк шест, край.