Беър Грилс
Призрачен полет (10)

9.

Йегер прекоси дневната и отвори двойната врата, водеща към „музикалната стая“, както я наричаха. Покрай едната стена имаше високи етажерки с дискове. Избра един — „Реквием“ на Моцарт. Пъхна диска в уредбата и пусна музиката.

Живата мелодия накара всички семейни спомени да нахлуят обратно. За втори път през последните минути на Йегер му се наложи да се бори с напиращите сълзи. Не можеше да си позволи да рухне, да скърби. Още не.

Имаше и нещо друго нещо много, много вълнуващо и тревожно, за което беше дошъл.

Измъкна очукания метален сандък от мястото му под музикалния шкаф. За момент погледът му се спря върху гравираните на капака инициали — У. Е. Йегер. Уилям Едуард Йегер — Тед. Военният сандък на дядо му. Беше му го подарил малко преди да умре.

Докато „Реквием“ набираше сили за първото разбиващо кресчендо, Йегер си спомни как дядо Тед го вмъкваше тайно в кабинета си, даваше му да си дръпне от лулата и двамата, дядо и внук, се радваха на скъпоценните моменти, ровейки в същия този сандък.

Лулата на дядо Тед, вечно стисната между зъбите му. Ароматът на „Плейърс Нейви Кът“ и уиски. Почти виждаше сцената — кръгчето дим, танцуващо леко и ефирно в светлината на настолната лампа.

Йегер отвори закопчалките и вдигна тежкия капак. Отгоре бяха любимите му спомени — кожена папка с избелял червен щемпел СТРОГО СЕКРЕТНО. И отдолу: „командващ офицер, Свързочна част 206“.

Винаги му беше изглеждало странно, че съдържанието на папката не отговаря съвсем на щампата.

Вътре имаше брошури с радиочестоти, схеми на основните видове танкове, чертежи на турбини, компаси и двигатели. Като дете всичко това винаги го запленяваше, но като възрастен Йегер бе осъзнал, че в папката няма нищо, което да отговаря на щемпела или да изисква секретност.

Сякаш дядо му беше събрал съдържанието на папката, за да впечатли и забавлява едно подрастващо момче, но без да издава нищо наистина ценно.

След смъртта на дядо си Йегер се опита да проучи Свързочна част 206, да се запознае с историята й. Не откри нищо. В националния архив, Имперския военен музей, Адмиралтейството — навсякъде, където би трябвало да се пазят някакви сведения, било дори само военен дневник, нямаше нищо.

Сякаш Свързочна част 206 никога не бе съществувала. Сякаш бе някакъв призрачен отряд.

И после намери нещо.

По-скоро Люк го намери.

Осемгодишният му син бе също така запленен от съдържанието на сандъка — от тежкия боен нож на прадядо си, от износената барета, от очукания железен компас. И един ден синът му се разрови дълбоко, до самото дъно, и откри нещо, което досега бе останало скрито.

Сега със също тъй трескави движения Йегер се зае да опразва сандъка. Вътре имаше много нацистки сувенири: значка на СС с мъртвешка глава — скелет със загадъчна усмивка; нож на Хитлерюнгенд с лика на фюрера на дръжката; вратовръзка на „Върколаците“ — яростната нацистка съпротива, решена да продължи борбата и след краха на Германия.

Сувенирите бяха толкова много, че понякога Йегер се бе питал дали дядо му не е станал твърде близък с нацисткия режим. Дали онова, с което се е занимавал, не го е отвело опасно близко до злото и мрака? Дали това зло не се бе просмукало в него, дали не го беше направило част от себе си?

Не го вярваше наистина, но така и не успя да разговаря с дядо си по този въпрос преди неочакваната му смърт.

Спря за момент, когато видя характерно изглеждащата книга, за чието съществуване почти беше забравил — рядко копие на Ръкописа на Войнич, богато илюстриран средновековен текст, написан изцяло е неразгадаема писменост. Странно, но книгата преди постоянно бе украсявала бюрото на дядо му и той я бе завещал на Йегер заедно със съдържанието на сандъка.

Това също беше въпрос, по който не бе разговарял с дядо си — откъде такъв интерес към някакъв неясен и неразбираем стар ръкопис?

Извади тежката книга и разкри фалшивото дървено дъно на сандъка. Така и не беше разбрал дали дядо му е оставил случайно документа там, или го е направил нарочно с надеждата, че един ден внукът му ще открие скривалището.

Така или иначе, той беше там, скрит сред куп военни спомени, чакал три или повече десетилетия да бъде открит.

Пръстите на Йегер докоснаха дървените летви, намериха закопчалката и я отвориха. Напипа и извади дебелия пожълтял плик. Когато го вдигна, ръцете му видимо трепереха. Част от него категорично не искаше да поглежда вътре, но една по-голяма част знаеше, че трябва да го направи.

Извади документа.

Подвързани печатни страници точно както ги помнеше. Върху подвързията с дебел готически шрифт, така характерен за нацисткия режим, с главни букви беше изписана думата KRIEGSENTSCHEIDEND.

Немският на Йегер бе на практика нулев, но с помощта на речника беше успял да си преведе думите на подвързията. Kriegsentscheidend беше най-високата степен на секретност при нацистите. Най-близкото британско съответствие би трябвало да е „ултра свръхсекретно“.

Под грифа пишеше Aktion Werwolf — Операция „Върколак“.

Отдолу имаше дата, която не се нуждаеше от превод — 12 февруари 1945.

И накрая — Nur fur Augen Sicherheitsdienst Standortwechselkommando. Само за очите на Sicherheitsdienst Standortwechselkommando.

Sicherheitsdienst беше службата за сигурност на СС и нацистката партия — върхът на злото. Standortwechselkommando се превеждаше като команда по преместването, което не означаваше нищо за Йегер. Беше търсил в „Гугъл“ и двете загадъчни имена — „Операция Върколак“ и „Команда по преместването“ — на немски и на английски.

И не намери нищо.

Нито едно споменаване, където и да било.

Разследването на Йегер бе стигнало дотук, защото малко след това се бе спуснал мракът — и бе избягал на Биоко. Ясно беше обаче, че документът е бил строго секретен по време на войната и че по някакъв начин е попаднал в ръцете на дядо му.

Заглавната страница бе онази, която беше събудила спомените на Йегер и го бе накарала да дойде от Лондон в Уилтигър и в почти изоставения семеен дом.

С мрачно предчувствие той взе документа.

От титулната страница го гледаше сурово изображение, отпечатано в черно. Йегер впери замаяно поглед в него. Както се беше страхувал, паметта не го беше излъгала, нито му бе направила номер.

Стилизиран орел, застанал изправен, с разперени криле и жестоко закривен клюн, бе сграбчил в ноктите си кръгъл символ с неразгадаеми знаци по него.