Елинор Катън
Светилата (95)

Изгнание

В която Анна Уедърел помни с поразителна, причиняваща гадене яснота схватката от вечерта на дванайсети май в будоара в „Дома на желанията“ в Дънидин и всеки ден този спомен й носи страдание, което не намалява от увереността, че участието й, макар и неохотно, в този сблъсък е помогнало на един невинен да избяга невредим, и е изненадана от появата на белязания, затова в миг на слабост се изтървава.

Франсис Карвър яздеше по пътя за Кънери, когато забеляза отстрани познат силует. Дръпна юздите и скочи от коня, а щом се приближи, видя, че младата жена едва се държи на крака и лицето й е поруменяло. Въпреки това момичето се усмихваше.

— Той се измъкна — прошепна. — Аз му помогнах.

Карвър пристъпи към нея. Подхвана я за брадичката и вдигна главата й.

— Кой?

— Кросби.

Той застина.

— Уелс… Къде е?

Тя изхълца, изведнъж като че ли се уплаши.

— Къде е? — Карвър се дръпна и я зашлеви силно през лицето. — Отговори! Тук ли е?

— Не!

— В Отаго? В Кентърбъри? Къде?

Отчаяна, тя се обърна и се опита да побегне. Той я хвана за рамото и я дръпна, и в този миг някъде наблизо прозвуча изстрел…

— Тпруу, стой! — извика Карвър и се завъртя…

Конят се вдигна на задните си крака и…