Елинор Катън
Светилата (101)

Слънце в Скорпион

В която Емъри Стейнс потъва в размисли и подлага на съмнение своите намерения, струва му се, че вродената му честност твърде охотно е приела копнежа му, радостта, лекотата, с която може да постигне жадуваната наслада, а това не събужда у него срам, но все пак го кара да се замисли, тъй като независимо от разликата в положението им той усеща някаква връзка с Анна Уедърел, поради която обаче се чувства не повече, а по-малко завършен, в смисъл че природата на Анна, която е едновременно противоположна и в съзвучие с неговата, сякаш осветява онези вътрешни страни на характера му, които външното му държание не показва или не може да покаже, в резултат на което Емъри се чувства едновременно половинчат и удвоен, тоест, удвоен в нейно присъствие и половинчат, когато е без нея, и заради това той изведнъж започва да не се доверява на искреността и добросърдечното любопитство, на тези си качества, които иначе биха го подтикнали да действа решително и незабавно, като в размислите му често се мяркат думите на Джоузеф Причард: „Ако не беше дългът и зависимостта й от опиума, десетки мъже щяха да поискат ръката й“, повтарят се без изменение и подсилват смущението му.

Навярно можеше да й плати да остане при него цяла нощ. На сутринта щеше да я заведе в Арахура и да й покаже заровеното там злато. Да й обясни, че иска да й даде половината. Дали това, че щеше да й плати, за да се наслади на компанията й, щеше да потъпче смисъла на дара му? Сигурно. Но можеше ли да понесе други мъже да я познават по начин, който той, Стейнс, не я познава? Не знаеше. Той смачка едно листо в шепата си и след това вдигна ръка към носа си да усети миризмата.