Елинор Катън
Светилата (71)

Скорпион с управител Марс

В която Франсис Карвър завързва познанство в „Империал“.

Карвър не таеше големи надежди, че обявлението, което е занесъл сутринта в „Уест Коуст Таймс“, ще даде резултат. Съмняваше се, че някой би върнал сандък, без да го отвори, още повече когато за него се предлага възнаграждение от петдесет лири. В най-добрия случай можеше да се надява, че сандъкът ще бъде отворен и съдържанието ще бъде преровено, след което намерилият го ще реши, че роклите вътре са единствено от сантиментална стойност, и стига да прочете обявлението в „Таймс“ и да научи за предложеното възнаграждение, ще го донесе, но тази възможност, сама по себе си малко вероятна, зависеше от още по-малко вероятната възможност сандъкът да е бил изпратен на Западния бряг! Не, фактът, че вечерта на дванайсети май е бил свален от трюма на „На добър час“, можеше да означава само едно: някой е знаел за несметните богатства в него. Едва ли товарът беше свален в последната минута само за да бъде изпратен напосоки някъде другаде. Ако не друг, а Кросби Уелс беше заповядал сандъкът да бъде свален в последния момент — това беше най-вероятното предположение, — той със сигурност се беше опитал да напусне при първа възможност страната и с помощта на златото беше подкупил служителите на митницата или беше платил на някого, за да използва неговите документи. Съкровището беше изчезнало завинаги. Карвър изруга на глас и за да подчертае недоволството си, стовари чашата върху бара.

— Амин — обади се мъжът, който седеше до него.

Капитанът се обърна и го изгледа навъсено, но онзи не го забеляза, тъй като махаше на кръчмаря.

— Налей му още едно — поръча той. — И на мен също. И го пиши на моята сметка.

Кръчмарят отпуши бутилката бренди и напълни чашата на Карвър.

— Аз съм Причард — представи се мъжът, без да отделя погледа си от кръчмаря.

— Карвър.

— Приличате ми на моряк — продължи Причард. — Дрехите ви са побелели от солта.

— Капитан — рече Карвър.

— Капитан — повтори Причард. — Браво! Аз не понасям плаването. Иначе досега да съм се прибрал у дома, ако мисълта за пътуването не ми беше толкова противна. Предпочитам да ме погребат тук, отколкото да изстрадам отново прекосяването на океана. Ние сме на гъза на географията, не е ли така?

Карвър изсумтя и двамата отпиха.

— Капитан, виж ти — продължи Причард. — Чудесно.

— А вие? — попита Карвър.

— Аптекар.

Карвър изненадано вдигна вежди.

— Аптекар ли?

— Единственият в града — отвърна Причард. — И единствен по рода си, както обичам да казвам.

Двамата се умълчаха. Когато изпразниха чашите, аптекарят даде знак на кръчмаря да ги напълни отново. Изведнъж Карвър се обърна и попита:

— Имате ли опиум? В наличност?

— Не мога да ви помогна — поклати глава Причард. — Имам само тинктура и тя не става за нищо. По-слаба е от уиски и докарва двойно по-силно главоболие. Няма да намерите и драм на юг от Грей. Ако толкова сте зажаднели за него, вървете на север.

— Не, не търся да купувам — отвърна Карвър.