Елинор Катън
Светилата (69)

Овен с управител Марс

В която Франсис Карвър задава въпрос на Теру Тафарей, който обаче не може да му помогне, защото още не познава Кросби Уелс.

Маорът носеше на пояса си нещо като къса тояга от нефрит, мушната, все едно е пистолет или камшик. Беше във формата на весло и излъскана до блясък, камъкът беше тъмнозелен и изпъстрен с жълти жилки като грозд цветчета коухай, хванати в стъкло.

Карвър набързо изрече предложението си и се канеше да тръгва, когато изведнъж нефритът улови слънчевите лъчи и заискри — капитанът заинтригувано посочи към него и попита:

— Какво е това? Гребло ли?

— Пату пунаму — отвърна Тафарей.

— Дай да го погледна — рече Карвър и протегна ръка. — Искам да го пипна.

Тафарей извади тоягата от колана си, но не му я подаде. Застина за миг, впил очи в събеседника си, и внезапно скочи, замахна два пъти, сякаш да го прониже в гърлото и в гърдите, а после вдигна оръжието високо над рамото си, спусна го бавно и го задържа на милиметри от слепоочието на Карвър.

— По-здраво от стомана — рече той.

— Виж ти — отвърна Карвър, който не беше трепнал. — По-здраво от стомана, а?

Тафарей сви рамене. Отстъпи и прибра тоягата в колана си, огледа Карвър с вдигната брадичка и стиснати зъби, след това се усмихна студено и му обърна гръб.