Елинор Катън
Светилата (77)

Дългото управление на Юпитер

В която Алистър Лодърбак, убеден, че природеният му брат Кросби Уелс е природен брат по майчина линия на негодника Франсис Карвър и е свързан по някакъв начин с изнудването, заради което политикът е прехвърлил собствеността на любимия си кораб „На добър час“, за своя изненада получава писмо с клеймо от Хокитика, чието съдържание ясно показва, че предположенията му са били неверни, и това откритие го подтиква към дълбок размисъл и написването на едно писмо.

Ще бъде преувеличено да твърдим, че подновената кореспонденция на господин Кросби Уелс представлява единствената причина Алистър Лодърбак да реши да се кандидатира за народен представител от Уестланд в парламента, но писмото наистина наклони везните в тази посока. Лодърбак го прочете шест пъти и след това с тежка въздишка го остави на писалището и запали лулата си.

Уест Кентърбъри, юни 1865 година

Господине, както сте видели от пощенското клеймо, вече не съм в Отаго, „бих си камшика“, както се изразяват някои. Едва ли сте имали причина да стигнете на запад от планините, затова ще ви кажа, че Западното крайбрежие няма нищо общо с тревистите равнини на Юга. Аленият изгрев над океана е чудо, снежните върхове са с цвета на небето. Гората е истинска джунгла, водата е бистра.

Няма хора, но никога не е тихо заради постоянното чуруликане на птиците, което на мен ми допада. Както сигурно вече сте се досетили, загърбих предишния си живот. Не живея с жена си. Длъжен съм да си призная, че досега крих много неща от вас, тъй като се опасявах, че ако разберете горчивата истина за брака ми, ще падна в очите ви. Няма да ви досаждам с подробности за бягството ми тук, това е една печална история и се натъжавам, като си я припомням. Парен каша духа, както се казва, но вече съм си научил урока. Слагам край на тази тема и вместо това ще се насоча към настоящето и бъдещето. Не възнамерявам да продължа да търся злато, макар че тук то е в изобилие и всеки ден някой забогатява. Вместо това мисля да си пробвам късмета с търговията на дървесина. Запознах се с един маор, Теру Тафарей. Името му на неговия език означава „столетен род“, Колко невзрачни са английските имена в сравнение с техните! Звучи ми като от стихотворение. Тафарей е истински благороден дивак и ние бързо станахме приятели. Признавам, че да бъда отново сред хора, се отразява добре на духа ми.

Ваш,

Кросби Уелс