Елинор Катън
Светилата (76)

Водолей и Сатурн

В която Сук Яншън, установил се неотдавна в китайското селище в Кънери, слиза до Хокитика, за да си набави необходимите сечива, и там е видян от тъмничаря Джордж Шепард, когото Ах Сук познава като брат на мъжа, в чието убийство е бил обвинен, и също така като съпруг на истинската убийца Маргарет.

Маргарет Шепард стоеше на прага на железарията и чакаше съпругът й да приключи с покупките и да плати, тя не виждаше Сук Яншън, който, макар и да беше на по-малко от три метра от нея, беше скрит зад рафтовете със стока. Шепард го зърна пръв, тъй като, за да стигне до касата, трябваше да мине зад рафтовете. Спря рязко и лицето му се вкамени, но той каза с обичайния си глас:

— Маргарет?

— Да? — прошепна тя.

— Върни се в лагера — заповяда тъмничарят, вперил очи в китаеца. — Веднага.

Без да поиска обяснение, тя се обърна безмълвно и излезе. След като вратата се затвори, дясната ръка на Шепард бавно се прокрадна към кобура. В лявата той държеше голяма книжна торба с руло хартия, две панти, кълбо въже и шепа винтове. Сук Яншън беше коленичил до кутиите с газ и пресмяташе нещо на пръстите на ръцете си, на пода до него лежаха другите му покупки.

Шепард имаше смътното усещаше, че магазинът е притихнал в очакване. Изведнъж иззад него се обади глас:

— Някакъв проблем ли има, господине?

Тъмничарят не отговори веднага. Накрая рече:

— Ето това ще взема.

Подаде хартиената торба и зачака, след миг се чуха шумолене, предпазливи стъпки и торбата беше поета от ръката му. Мина почти цяла минута. Сук Яншън продължаваше да пресмята, не поглеждаше нагоре. Същият глас обяви почти през шепот:

— Шилинг и шест пенса, господине.

— Пишете го на сметката на затвора — заповяда Шепард.