Елинор Катън
Светилата (85)

Слънце в Лъв

В която Стейнс се доверява на Манъринг до степен да се разкае за съдружието си с Франсис Карвър и обяснява, че първоначалната му преценка за характера и миналото му се е оказала напълно погрешна и сега той смята Карвър за злодей, който не заслужава нищо добро, а магнатът с усмивка му предлага решение, толкова подло, че чак ти се разтуптява сърцето.

— На златните находища има само едно непростимо престъпление — обясняваше Манъринг на Стейнс, докато двамата вървяха през храсталаците към южния край на „Аврора“. — Убийствата, кражбите и предателството изобщо не се броят. Тук най-сериозното престъпление е измамата. Да се присмееш на надеждите на някой златотърсач. Защото златотърсачите нямат друго освен надеждите си. Измамите биват два вида. Едната е нарочно да разпиляваш златна прах по находището, за да изглежда то доходоносно. Втората е да пробуташ на някого изчерпано находище.

— Коя се смята за по-тежко провинение?

— Зависи какво наричаш тежко провинение — отвърна Манъринг и дръпна една лиана, изпречила се на пътя им. — Ако разпиляваш златна прах и те хванат, нищо чудно да те намерят заклан в леглото, ако пробуташ на някого изчерпано находище, ще те линчуват. Едното е да ти видят сметката хладнокръвно, а второто — да те нападне обезумяла тълпа. Средно положение няма.

Младежът се усмихна.

— А аз с хладнокръвен човек ли си имам работа?

— Това сам ще си решиш — отвърна Манъринг и протегна ръка.

— Ето я и „Аврора“.

— А! — Стейнс също спря, бяха се задъхали леко от изкачването. — Ами добре.

Двамата огледаха участъка. Стейнс забеляза един китаец, приклекнал с корито в ръка на двайсетина метра от тях.

— Кое е обратното на съкровище, което може да те върне у дома? — подхвърли магнатът. — Да си останеш завинаги тук? Да вържеш тенекия на господин Карвър?

— А това кой е? — попита младежът.

— Това е Кю — отвърна Манъринг. — Той ще остане.

Стейнс сниши глас.

— Той знае ли?

Манъринг се разсмя.

— Дали знае ли? Не ме ли чуваш какво ти говоря? Не горя от желание да ме заколят в леглото.

— Сигурно си мисли, че страшно сте се минали с това находище.

— Изобщо не ме интересува какво си мисли — отвърна презрително Манъринг.