Елинор Катън
Светилата (52)

Слънце в съвпад с Луна (новолуние)

В която госпожа Уелс прави две интересни открития.

Лидия Уелс се върна в „Дома на желанията“ малко след седем и прислужницата я уведоми, че в нейно отсъствие Анна Уедърел е приела посетител, господин Кросби Уелс се бил върнал от находищата в Отаго. Довечера имал някаква среща на улица „Джордж“, но щял да се върне на сутринта да поговори с жена си.

Госпожа Уелс я изслуша замислено.

— И колко време остана той горе, Люси?

— Два часа, госпожо.

— От кога до кога?

— От три до пет.

— А госпожица Уедърел?

— Не съм я безпокоила. Не е звъняла, откакто излязохте, а аз не съм се качвала, докато той беше тук.

— Добре си направила — похвали я господарката. — Ако утре Кросби наистина се появи и мен ме няма, пак го изпрати в стаята на госпожица Уедърел.

— Да, госпожо.

— И на сутринта първата ти работа е да отидеш да поръчаш една каса вино и уиски.

— Да, госпожо.

— За вечеря съм взела пай. Претопли го и го донеси горе. Ще вечеряме в осем.

— Добре, госпожо.

Лидия Уелс нагласи алманаха и картите под мишница, присви очи към отражението си в закаченото в коридора огледало и след това се качи по стълбите, почука на вратата на Анна и отвори, без да изчака отговор.

— Човек се чувства много по-добре, когато се нахрани, изкъпе се и има покрив над главата си, нали? — рече тя вместо поздрав.

Анна седеше под прозореца. Скочи, изчервена до ушите, и отвърна:

— Много по-добре, госпожо. Прекалено сте мила с мен.

— Милостта никога не е прекалена — обяви госпожа Уелс и остави книгите на масата до канапето. Хвърли поглед към бюфета, прецени набързо какво количество е изпито от бутилките и се обърна към Анна с усмивка. — Да знаеш само какво забавление съм приготвила за тази вечер. Ще ти изготвя рождена карта!

Анна кимна. Лицето й все още беше пламнало.

— Правя го винаги когато се запозная с някого — продължи домакинята. — Хем ще си прекараме приятно, хем ще видим какво те очаква. Донесох пай за вечеря, най-хубавия в Дънидин. Чудесно звучи, нали?

— Да, прекрасно — измърмори Анна и сведе очи към пода.

Госпожа Уелс като че ли не забелязваше смущението й.

— Така… — Тя се настани на канапето и придърпа голямата книга към себе си. — Кога си родена, миличка?

Анна отговори.

Госпожа Уелс се сепна, хвана се за сърцето и извика:

— О, не!

— Какво?

— Колко странно!

— Кое е странно? — попита уплашено Анна.

— В същия ден е роден и един младеж, на когото току-що… — Лидия Уелс не се доизказа, а внезапно попита: — На колко години си, мила?

— На двайсет и една.

— Двайсет и една! И си родена в Сидни?

— Да, госпожо.

— Точно в града?

— Да.

На лицето на домакинята се беше изписала безкрайна почуда.

— Случайно да знаеш точния час на раждането си?

— Ако не се лъжа, е било през нощта — отвърна Анна и отново се изчерви. — Поне така ми е казвала мама. Но не знам точния час.

— Невероятно! — възкликна госпожа Уелс. — Не мога да повярвам! Абсолютно същия рожден ден! Сигурно дори под същото небе!

— Не разбирам — рече Анна.

С приглушен задушевен тон Лидия Уелс й обясни. Следобед ходела в салона на една странноприемница на улица „Джордж“, където срещу скромно заплащане правела хороскопи. Повечето й клиенти били млади мъже, пристигнали да си опитат късмета на находищата. И днес, докато Анна се наслаждавала на ваната, бил дошъл точно такъв младеж. Просителят (така го нарече госпожа Уелс) също бил на двайсет и една години, също бил роден в Сидни, и то в същия ден като Анна!

Анна не можеше да си обясни въодушевлението й.

— И какво означава това? — попита тя.

— Какво означава ли? — Лидия Уелс снижи гласа си до шепот. — Означава, че с него може да споделяте една съдба!

— О!

— Може да имаш астрален другар, чийто път в живота изцяло повтаря твоя!

Това като че ли не впечатли толкова момичето, колкото се беше надявала госпожа Уелс, тъй като Анна само повтори вяло:

— О…

— Случва се много рядко — добави госпожа Уелс.

— Имах един братовчед, който беше роден на същата дата — рече Анна, — но няма как да споделяме една съдба с него, защото той почина.

— Не е достатъчно да е роден в същия ден — отвърна Лидия Уелс. — Трябва да сте родени и в една и съща минута, и на една и съща географска дължина и ширина, тоест под едно небе. Само тогава звездните ви карти ще са еднакви. Дори и близнаците излизат от утробата с няколко минути разлика, а междувременно звездите са променили местоположението си и небето е друго.

— Не знам в колко точно часа съм родена — измърмори намръщено Анна.

— Той също не знаеше, но съм готова да се обзаложа, че рождените ви карти са еднакви, тъй като вече знаем, че ви свързват и други общи неща.

— Какво например?

— Аз! — заяви победоносно госпожа Уелс. — И двамата сте пристигнали в Дънидин на двайсет и седми април 1865 година, същия ден и на двама ви е била изготвена рождена карта от госпожа Кросби Уелс!

Анна рязко вдигна ръка към гърлото си.

— Какво? — прошепна тя. — Госпожа…

Лидия Уелс продължи възторжено:

— Има и други съвпадения! Той също е пътувал сам и е пристигнал днес сутринта. Навярно дори е намерил нов приятел, също като теб, ти се запозна с мен, а той сигурно с някой друг!

На Анна като че ли й беше прилошало.

— Казва се Едуард. Едуард Съливан. О, защо не го доведох с мен! Да бях знаела! И на теб ти се иска да се запознаеш с него, нали?

— Да, госпожо — прошепна Анна.

— Какво невероятно съвпадение — додаде Лидия Уелс, като се взираше настойчиво в нея. — Абсолютно невероятно! Чудя се какво ли ще стане, ако някога се срещнете.