Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Luminaries, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Молев, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 2,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2015 г.)
Издание:
Автор: Елинор Катън
Заглавие: Светилата
Преводач: Владимир Молев
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство „Лабиринт“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: новозеландска
Печатница: „Симолини 94“
Редактор: Емилия Л. Масларова
Художник: Джени Григ; Виктор Паунов
Коректор: Мила Томанова
ISBN: 978-619-7055-19-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3567
История
- — Добавяне
Слънце в съвпад с Луна (новолуние)
В която госпожа Уелс прави две интересни открития.
Лидия Уелс се върна в „Дома на желанията“ малко след седем и прислужницата я уведоми, че в нейно отсъствие Анна Уедърел е приела посетител, господин Кросби Уелс се бил върнал от находищата в Отаго. Довечера имал някаква среща на улица „Джордж“, но щял да се върне на сутринта да поговори с жена си.
Госпожа Уелс я изслуша замислено.
— И колко време остана той горе, Люси?
— Два часа, госпожо.
— От кога до кога?
— От три до пет.
— А госпожица Уедърел?
— Не съм я безпокоила. Не е звъняла, откакто излязохте, а аз не съм се качвала, докато той беше тук.
— Добре си направила — похвали я господарката. — Ако утре Кросби наистина се появи и мен ме няма, пак го изпрати в стаята на госпожица Уедърел.
— Да, госпожо.
— И на сутринта първата ти работа е да отидеш да поръчаш една каса вино и уиски.
— Да, госпожо.
— За вечеря съм взела пай. Претопли го и го донеси горе. Ще вечеряме в осем.
— Добре, госпожо.
Лидия Уелс нагласи алманаха и картите под мишница, присви очи към отражението си в закаченото в коридора огледало и след това се качи по стълбите, почука на вратата на Анна и отвори, без да изчака отговор.
— Човек се чувства много по-добре, когато се нахрани, изкъпе се и има покрив над главата си, нали? — рече тя вместо поздрав.
Анна седеше под прозореца. Скочи, изчервена до ушите, и отвърна:
— Много по-добре, госпожо. Прекалено сте мила с мен.
— Милостта никога не е прекалена — обяви госпожа Уелс и остави книгите на масата до канапето. Хвърли поглед към бюфета, прецени набързо какво количество е изпито от бутилките и се обърна към Анна с усмивка. — Да знаеш само какво забавление съм приготвила за тази вечер. Ще ти изготвя рождена карта!
Анна кимна. Лицето й все още беше пламнало.
— Правя го винаги когато се запозная с някого — продължи домакинята. — Хем ще си прекараме приятно, хем ще видим какво те очаква. Донесох пай за вечеря, най-хубавия в Дънидин. Чудесно звучи, нали?
— Да, прекрасно — измърмори Анна и сведе очи към пода.
Госпожа Уелс като че ли не забелязваше смущението й.
— Така… — Тя се настани на канапето и придърпа голямата книга към себе си. — Кога си родена, миличка?
Анна отговори.
Госпожа Уелс се сепна, хвана се за сърцето и извика:
— О, не!
— Какво?
— Колко странно!
— Кое е странно? — попита уплашено Анна.
— В същия ден е роден и един младеж, на когото току-що… — Лидия Уелс не се доизказа, а внезапно попита: — На колко години си, мила?
— На двайсет и една.
— Двайсет и една! И си родена в Сидни?
— Да, госпожо.
— Точно в града?
— Да.
На лицето на домакинята се беше изписала безкрайна почуда.
— Случайно да знаеш точния час на раждането си?
— Ако не се лъжа, е било през нощта — отвърна Анна и отново се изчерви. — Поне така ми е казвала мама. Но не знам точния час.
— Невероятно! — възкликна госпожа Уелс. — Не мога да повярвам! Абсолютно същия рожден ден! Сигурно дори под същото небе!
— Не разбирам — рече Анна.
С приглушен задушевен тон Лидия Уелс й обясни. Следобед ходела в салона на една странноприемница на улица „Джордж“, където срещу скромно заплащане правела хороскопи. Повечето й клиенти били млади мъже, пристигнали да си опитат късмета на находищата. И днес, докато Анна се наслаждавала на ваната, бил дошъл точно такъв младеж. Просителят (така го нарече госпожа Уелс) също бил на двайсет и една години, също бил роден в Сидни, и то в същия ден като Анна!
Анна не можеше да си обясни въодушевлението й.
— И какво означава това? — попита тя.
— Какво означава ли? — Лидия Уелс снижи гласа си до шепот. — Означава, че с него може да споделяте една съдба!
— О!
— Може да имаш астрален другар, чийто път в живота изцяло повтаря твоя!
Това като че ли не впечатли толкова момичето, колкото се беше надявала госпожа Уелс, тъй като Анна само повтори вяло:
— О…
— Случва се много рядко — добави госпожа Уелс.
— Имах един братовчед, който беше роден на същата дата — рече Анна, — но няма как да споделяме една съдба с него, защото той почина.
— Не е достатъчно да е роден в същия ден — отвърна Лидия Уелс. — Трябва да сте родени и в една и съща минута, и на една и съща географска дължина и ширина, тоест под едно небе. Само тогава звездните ви карти ще са еднакви. Дори и близнаците излизат от утробата с няколко минути разлика, а междувременно звездите са променили местоположението си и небето е друго.
— Не знам в колко точно часа съм родена — измърмори намръщено Анна.
— Той също не знаеше, но съм готова да се обзаложа, че рождените ви карти са еднакви, тъй като вече знаем, че ви свързват и други общи неща.
— Какво например?
— Аз! — заяви победоносно госпожа Уелс. — И двамата сте пристигнали в Дънидин на двайсет и седми април 1865 година, същия ден и на двама ви е била изготвена рождена карта от госпожа Кросби Уелс!
Анна рязко вдигна ръка към гърлото си.
— Какво? — прошепна тя. — Госпожа…
Лидия Уелс продължи възторжено:
— Има и други съвпадения! Той също е пътувал сам и е пристигнал днес сутринта. Навярно дори е намерил нов приятел, също като теб, ти се запозна с мен, а той сигурно с някой друг!
На Анна като че ли й беше прилошало.
— Казва се Едуард. Едуард Съливан. О, защо не го доведох с мен! Да бях знаела! И на теб ти се иска да се запознаеш с него, нали?
— Да, госпожо — прошепна Анна.
— Какво невероятно съвпадение — додаде Лидия Уелс, като се взираше настойчиво в нея. — Абсолютно невероятно! Чудя се какво ли ще стане, ако някога се срещнете.