Елинор Катън
Светилата (79)

Асцендентът

В която Теру Тафарей не споменава пред Кросби Уелс името на Франсис Карвър, нито пък за краткия им сблъсък преди месец и този пропуск се дължи както на вродената му потайност, така и на известна пресметливост от негова страна: маорът си мисли, че при следваща среща с Карвър с лекота ще изкара от него поне един шилинг.

Кросби Уелс беше купил четири стъкла за прозорец, но тъй като още не беше изрязал отвора и не беше сложил рамката, засега те бяха подпрени на стената и отразяваха трепкащия пламък на лампата и квадратната решетка на печката.

— Имах един познат, дето загуби ръката си при наводненията в Дънстан — рече Уелс. Беше се облегнал на възглавницата с бутилка на корема, Тафарей седеше срещу него също с бутилка в ръка. — Течението го завлякло, ръката му се приклещила между два камъка и нямало как да я извадят. Името му беше съвсем обикновено, Смит или Стоун, нещо такова. Както и да е, това няма значение, въпросът е, че после той все казваше, че най му било мъчно за татуировката. На ръката си имал татуиран цял платноход, бил си го направил за подарък, след като заобиколил нос Хорн, страшно съжаляваше, че я е изгубил. И по някаква причина тази история ми е останала в ума. Да загубиш татуировката си. Попитах го не може ли просто да си нарисува същата на другата ръка. А той отговори, че никога нямало да го направи, никога.

— Доста боли — обади се Тафарей. — Та моко.

Уелс вдигна поглед към него.

— Понякога стряскаш ли се, като се видиш? Ако си изкарал дълго време далеч от огледала. Забравяш ли как изглеждаш?

— Не. Никога.

Лицето на маора беше в сянка, светлината от лампата подчертаваше бръчките около устата му и му придаваше мрачен хищен вид.

— Аз щях да забравя.

— Ние имаме една пословица — рече Тафарей. — Тайа а моко хей хоа матенга му.^[1]

— Аз порязах един по лицето — продължи Уелс, без да отмества погледа си от него. — Оставих му белег. Ето тук. От окото до устата. Кървеше като заклан. И твоята ли кървеше толкова?

— Да.

— Убивал ли си, Тафарей?

— Не.

— И аз не съм — отвърна Уелс и надигна бутилката.