Елинор Катън
Светилата (104)

Светилата

В която Анна Уедърел бива откупена за цяла нощ, Алистър Лодърбак се готви за среща с незаконородения си брат, Франсис Карвър получава достоверни сведения и се отправя към долината Арахура, Уолтър Муди стъпва на новозеландска земя, Лидия Уелс завърта колелото на късмета, Джордж Шепард седи в тъмницата с пушка на колене, един сандък на Гибсъновия вълнолом бива отворен, влюбените си лягат, Карвър отпушва стъкленица с лауданум, Муди вдига очи към непознато небе, влюбените заспиват, Лодърбак подготвя наум извинението си, Карвър открива изровеното съкровище, Лидия завърта колелото отново, Емъри Стейнс се събужда сам, в търсене на утеха Анна Уедърел запалва лулата, Стейнс пада и си удря главата, Анна получава сътресение, замаян от опиума, Стейнс броди в мрака, замаяна от сътресението, Анна тръгва в нощта, Лодърбак зърва от билото дома на брат си, Кросби Уелс изпива половината стъкленица, Муди се настанява в странноприемница, Стейнс се препъва на Гибсъновия вълнолом и пада, Анна се препъва на пътя за Крайстчърч и пада, капакът на сандъка бива закован, Карвър хвърля един лист в печката, Лидия Уелс се смее дълго и радостно, Шепард духва лампата, духът на саможивеца се отделя от тялото и започва самотното си пътуване нагоре, за да намери покой сред звездите.

— Тази вечер ще е началото.

— То не мина ли вече?

— Не, ще бъде сега. Поне за мен.

— Моето начало бяха албатросите.

— Не е лошо начало, радвам се, че точно това е твоето. А тази вечер ще е моето.

— Трябва ли да са различни?

— Началата ли? Според мен, да.

— А ще има ли и други?

— Още много, много други. Затвори ли очи?

— Да. А ти?

— И аз. Макар че е тъмно и няма значение.

— Имам чувството, че ме е завладяло нещо, което е по-голямо от мен самата.

— А аз имам чувството, че сърцето ми се е отворило.

— Чуй!

— Какво?

— Дъжда.