Елинор Катън
Светилата (61)

Катран

В която Карвър идва да довърши започнатото, Кросби Уелс отвръща на удара и лауданумът изиграва ролята си.

Когато два часа по-късно Карвър похлопа на вратата в къщата на улица „Къмбърланд“ №33, морското празненство беше в разгара си, чуваха се ритмично пляскане, потропване в такт с музиката и гръмогласен смях. Той почука отново, по-силно. Прислужницата Люси се появи чак след четвъртото почукване, въведе го веднага и изтича да повика господарката.

— О, Франсис! — възкликна госпожа Уелс, щом го видя. — Слава богу!

— Успяхме — рече Карвър и се потупа по гърдите, където във вътрешния джоб беше пъхнат документът за продажбата. — Всичко е подписано и веднага влиза в сила. Пратих едно момче да държи Лодърбак под око до сутринта, макар да се съмнявам, че ще се разприказва.

— Не си му направил нищо лошо, нали?

— Не, той просто е потънал в самосъжаление. Какво става тук?

Тя снижи глас до шепот.

— След ужасното скарване сутринта и кошмарния ден най-сетне извадихме малко късмет. Кросби е хлътнал по новото момиче. Сигурно си мисли, че ще ми отмъсти, като легне с него… но аз бях готова да дам какво ли не, за да ми се махнат тази вечер от главата. И щом се усамотиха, пратих Люси да им занесе пълна гарафа.

— Сипа ли вътре от онова?

— Разбира се.

— Колко е силно?

— Сложих половината бутилка.

— Чува ли се нещо?

— Нито звук.

— Добре — кимна той. — Ще се кача. Трябват ми петнайсет минути.

— Той е страшно ядосан. Знае за златото, казах ти вече, и за пристигането на Лодърбак. Внимавай!

— Няма какво да внимавам, нали е упоен.

— Нали няма да го застреляш, Франсис?

— Не измъчвай хубавата си главица с такива въпроси.

— Искам да знам.

— Само ще го халосам веднъж по тила — отвърна Карвър.

— Не тук!

— Естествено, че няма да го направя тук. Ще го изкарам навън.

— Момичето още е там. Може да се е увлякло по него, не знам.

— Ще се оправя с момичето. Ще го разкарам, преди да се захвана с мъжа ти. Не се тревожи.

— А аз какво да правя?

— Върни се в салона и гледай чашата на Раксуърти да не остава празна.

Φ

Карвър долепи ухо към вратата, не чу нищо и леко натисна дръжката. Вратата се отвори безшумно. В стаята беше тъмно, но в спалнята отвъд портала гореше газениче. В леглото имаше някой, завивките бяха издути, на възглавницата се тъмнееше коса. Той вдигна ръка към пояса си и прекрачи бавно прага.

Във въздуха изсвистя нещо тежко, Карвър понечи да се обърне, ала не успя, ударът в тила беше толкова силен, че той падна на колене. Завъртя се, пръстите му стиснаха ръкохватката на пистолета, но Кросби Уелс вдигна отново ръжена и го стовари върху ръката му, а после върху челюстта. Карвър се сви от болка. Инстинктивно вдигна ръце да предпази лицето си. Четвъртият удар го улучи в лакътя, петият — точно над слепоочието. Той се просна странишком на пода.

Уелс се наведе и със свободната ръка се помъчи да измъкне пистолета от колана му. Карвър го сграбчи и двамата се сборичкаха, докато Уелс не го халоса отново по главата с ръжена. Карвър се отпусна и се свлече. Уелс хвана хубаво пистолета и го измъкна, запъна петлето, насочи дулото в лицето на непознатия и за миг замря, за да успокои дишането си. Карвър изпъшка и вдигна ръка. Виеше му се свят, светлината трепкаше пред очите му.

— Кой си ти?

Карвър се взря в него. Устата му беше пълна с кръв.

Уелс държеше пистолета в лявата си ръка, в дясната стискаше ръжена. Вдигна ръжена заплашително.

— Ти ли си Франсис Карвър? Говори или ще ти тегля куршума. Карвър ли е името ти?

— Беше Карвър.

— А сега как е?

Карвър се ухили, мярнаха се кървави зъби.

— Кросби Уелс.

Уелс пристъпи към него.

— Ще те убия!

— Добре, давай — подкани го Карвър и затвори очи.

Кросби вдигна ръжена.

— Къде е златото?

— Няма го.

— Къде е?

— Отплава.

— Къде? Кой го е изпратил? Ти ли?

Карвър отвори очи.

— Не, ти.

Уелс стовари ръжена върху слепоочието му и Карвър загуби съзнание. Другият мъж почака малко, за да е сигурен, че онзи не се преструва, но припадъкът очевидно беше истински, очите бяха подбелени, едната ръка потрепваше.

Той остави ръжена настрани. Прехвърли пистолета в дясната си ръка. Внимателно долепи дулото към бузата на Карвър и го побутна. Главата му клюмна назад.

— Мъртъв ли е? — обади се Анна от прага на спалнята.

Лицето й беше бяло.

— Не. Диша.

С лявата ръка Уелс извади от ботуша ножката си и измъкна острието.

— Ще го убиеш ли? — прошепна тя.

— Не.

— Какво правиш?

Той не отговори. Подпря с пистолета главата на Карвър, за да не мърда, и заби върха на ножа точно под лявото му око. Веднага бликна кръв, която се събра на гъста струйка. Уелс рязко прокара острието надолу и направи прорез от окото до челюстта. После се отдръпна, ала Карвър не се свести, само изпъшка. Бузата му беше цялата в кръв, която се стичаше по челюстта и попиваше в яката.

— К за Карвър — рече Уелс тихо, впил поглед от него. — Сега всички ще те знаят, Франсис Карвър. Мъжа с белега.

Той вдигна глава. Анна беше зинала уплашено, сякаш се канеше да изкрещи. Уелс кимна към гарафата на скрина и каза:

— Пийни и веднага ще заспиш. Изгълтай го на един дъх.

Тя погледна гарафата. Лауданумът беше потъмнил уискито и му беше придал меден отблясък.

— Колко да изпия?

— Колкото можеш да погълнеш. И легни на една страна, не по гръб, иначе може да се задавиш.

— За колко време ще подейства?

— Веднага — отвърна Кросби Уелс.

Обърса ножа в килима, прибра го и се изправи, беше готов.

— Почакай. — Анна изтича в спалнята. След миг се върна с късчето самородно злато, което й беше дал следобеда на първата им среща. Тикна го в ръката му. — Вземи, сигурно ще ти трябва, за да се измъкнеш оттук.