Диана Петрова
Синестезия (29)

Писателката

Усетих груба ръка на санитарка, която ме дърпаше без оглед на това дали ми беше удобно. Болеше ме пронизително. Всичко бе налудничаво бяло. Лампите светеха с бяла светлина, хората бяха бели и груби. Болеше, но едновременно с това оглеждах плътта си върху носилката. Помръдвах очи и санитарката се разкрещяваше от ужас. Стрясках се и се събуждах. Целият бях в пот и лепнех като сладка роса.

— Е, направихте ли списък с нещата, които искате.

— Да. Списъкът е кратък — рече тя и го извади от чантата си. — Вижте.

Прочетох го и се усмихнах.

— Здраве — това е ясно. Любов — също. Но интересното е третото — да успеете да напишете такъв роман, че все едно сте преживели събитията в него и… това не е всичко, пишете тук, този роман да стане добър. Амбициозно, наистина!

— Ами такова е.

— Но защо така все едно сте преживели?

— Защото смятам, че това е най-добрият залог за успех на едно художествено произведение.

— Хм. Аз го разчитам по друг начин. Не искате ли просто да бъдете успешна? Защо се концентрирате върху начина, по който това ще се случи? По-важното е да искате, без оглед на методите.

— Не разбирам.

— Просто искайте.

— Не. Не разбирам защо по този начин.

— Защото умът ни е твърде ограничен, за да разбира такива неща, не мислите ли?! Дайте да видим дали ми носите сън.

— Кой от всичките?

— Не е нужно да разказвате всеки свой сън. Само онези, които смятате за нужно.

— Добреее — замисли се тя. Ще разкажа този. Той не е обичаен — в него няма нищо от ежедневието ми.

— Нека чуя.

Писателката се натъкмяваше излишно дълго на фотьойла, досущ като Детето — не можах да не направя това сравнение. Накрая отметна косата си назад. Разнесе се тих повей с мирис на виолетки. Гледах я, без да мисля за друго, освен за собствения си кошмар. Тя пое дъх и смеси съня си с моя, докато накрая трябваше да полагам усилия, за да различа кой на кого е.

— Всички у дома спят, а аз излизам на нощна разходка в града. Минавам между блоковете и наблюдавам огромната красива жълта луна. Срещам мъж, който ми е непознат и знам, че е много важен. Той ми обяснява, че съм избрана за пътешествие до Луната и ми връчва специални чорапи с помощта, на които да мога да летя. Аз казвам, че трябва да се върна у дома да се подготвя. Правя го, събирам багаж, който всъщност няма да ми трябва, и потеглям. Качвам се на колата си и шофирам до старинен университет, издържан в готически стил. Влизам вътре да се изпикая и бързам да изляза. Продължавам нататък. Намотавам набързо чорапите, политам един-два пъти, за да ги изтествам. Мъжът ме поздравява като първия човек, който ще лети до Луната за удоволствие и аз стоя готова с обутите чорапи от тип „гети“. Събуждам се.

— Хм — погладих аз брадата си. — Много женски сън.

— Какво имате предвид?

— Луната е женски символ. Тя прелива от пълно към празно и обратното. Има особен вид цикличност при нея. Случват се дни, в които тя е изпълнена и осветява със своята светлина, а в други е много фина, много нежна. Но дотук с Луната. Да видим в какъв контекст се появява този архетипен модел във Вашата история.

Можех да използвам думата „архетип“ свободно пред Писателката. Дори да не знаеше, че това бяха модели на поведение, тя щеше да се досети.

— Какво е архетипен модел? — попита ме.

Може би я надценявах. Обясних.

— Да набележим основните моменти в съня: това са Самотната нощна разходка, Срещата с мъжа, за който искам да ми разкажете повече, — какво беше усещането Ви за него, връщането у дома, посещението в университета за тоалетна и накрая реалната подготовка за пътуването до Луната.

— Инак в реалността не съм искала да ходя до Луната!

— Сънищата представляват зашифрована карта на вътрешните ни преживявания. Те идват, за да подсилят, да помогнат на вече ясните тенденции във вътрешния ни свят да се изявят. В този смисъл Вашето пътуване до Луната е съвсем реално свързване с женското у вас и няма отношение към реално събитие с пътуване до Луната.

— Разбрах — козирува тя в опит да се пошегува.

В този миг исках да й се стъжни. Да не сме в увеселителен парк, я!

— Та в първата фаза Вие се разхождате през нощта — тогава, когато мисленето е замъглено, когато е времето на емоциите, пространството за лично време. Срещате мъж… Опишете ми този мъж.

— Еми той беше висок и имаше брада, леко набола.

— Приличаше ли по някакъв начин на някой, който познавате?

— Не… — тя се поколеба. — Но ми хареса. Беше внушителен, авторитетен.

— Пътуването до Луната за удоволствие е явно нещо, за което не всеки е отреден. Този мъж, или нека кажем, тази мъжка енергия в съня, Ви кара да се чувствате специална. Тя работи за това. В случая, бихме могли да разглеждаме тази фигура като представител на мъжката същност в жената. Обикновено тази част от жената я представя като логично разсъждаваща. Мъжът в жената, ако мога така да се изразя, нарежда накъде да се поеме и какво да се направи. В случая този мъж прави точно това — той избира теб, съзнателната част от теб — да се придвижи до Луната. Какво е Луната за Вас?

— Луната е загадъчна, привлича ме. Луната е депресия, луната е самотност, луната си е цяло мое състояние.

— Тоест Луната стои в представите Ви по-скоро с „негативен“ оттенък?

— Ами… да. Луната е много красива, обичам да я гледам. Тя е и светлина в тъмната нощ, която озарява пътя, но и също тази, която възбужда вълненията на морето и на моето море. По това време не мога да спя и това се случва често. Мисля за себе си, за живота си, повтарям едни и същи мисли до безкрай.

— В такъв случай пътуването до Луната, за което се подготвяте и сте специално избрана, може да се отнесе до онези кътчета у Вас, които озаряват и показват изхода, и едновременно с това подбуждат да се вглъбиш в себе си, да преповториш някои мисли, може би по нов начин. Но преди това влизате в старинен университет… това може да е теория, която следвате, школа или нещо подобно, която вече да е неадекватна за Вас в този си вариант. Може ли да мина на „ти“?

— О, да, разбира се — отговори бързо тя.

Направих го, без да се поколебая. Държах да не забравя мисълта си.

— Ти дори пикаеш на тази школа, тя не ти е нужна за твоето пътуване. След това продължаваш, за да стигнеш до човека, който ще ти осигури средствата за твоето пътуване. И това е именно мъжката енергия в самата теб, онази част, която прави нещата да се случват — повтарях нарочно. Исках добре да схване какво й казвам. — Какво е усещането ти от този сън?

— Чувствам го като важен — развълнувана съм, и… не ми беше неприятно, като се събудих.

— И аз мисля, че сънят показва процеса, който е започнал у теб, след като посещаваш психоаналитик. Така най-лесно ще идем до Луната, каквото и да изобразява тя във вътрешното ти пространство.

— А посещаваш ли някаква школа, обучение?

— Не.

— Хм. Университетът може да е и хорското мнение тогава, скованите истини на обществото, които не са валидни за теб, ако изобщо се свързваш по някакъв начин с това — повдигнах вежди въпросително.

— Може и това да е. То кой ли се свързва?

— Започна ли да пишеш, след като твоят тайнствен приятел ти даде идея за роман?

— Да, да — каза тя замислено.

— А склонна ли си да разкриеш какво? Питам и почти съм сигурен в отговора.

— Не съм.

— Може сънят да се отнася към новите ти идеи, защото Луната може да се възприеме и като светът на идеите, които преливат една в друга като нея или отразяват първичната вътрешна светлина в лицето на слънцето и я препращат към теб, когато е най-тъмно. Луната е спасение тогава, когато и слънцето го няма.

— Говорите като гуру! — разсмя се Писателката.

— Аз СЪМ гуру — пошегувах се.

— Да, как можах да си помисля друго?!

Флиртувах и това ме ужасяваше. Правех го, без да мога да се контролирам и без нарочно да опитвам. Тя поглади косата си назад, а пръстите й се движеха неуверено. Не знаеше къде да постави ръцете си. Трябваше веднага да спра това! Възмущавах се от себе си. Тя дори не беше красива — просто беше малка и удобна. Разтърсих глава, за да отпъдя неканените мисли. Погледнах часовника. Сесията приключваше. Благодарих на небесата за това!