Диана Петрова
Синестезия (48)

Светльо

— Търсих те, брат! — провикна се Светльо и чукнахме бирите, неговата — безалкохолна. Той погледна към нея и изпсува заради мен. — Къде се загуби?

— Бях на морето.

— Дългичко си бил на морето.

— На мен не ми се стори толкова дълго, колкото на всички.

— Харесват те значи твойте клиентки. Абе, я кажи, има ли мацки дето да стават? Примерно някоя, която си търси арт човек, слаб като геврек, който да й извърти един тек!

— Престани — нямах настроение за глупости.

— Кво става с Диана? Чул ли си нещо за нея?

— Не знаеш ли? — веселата му физиономия се разтече и се стопи между скулите.

— Ами тя се омъжи.

— Будалкаш ме — стиснах здраво бирата, все едно това беше новина, която трудно щях да понеса.

— Будалкам те — кур! — викна Светльо и довърши бирата си. — Тва е голяма пикня. Ама и то ми завърта главата.

— Откога се е омъжила?

Светльо ме изгледа косо.

— Добре. Не ми казвай. Кой е?

— Ще ти кажа само, че се е запознала с него в книжарницата, където продаваше. Някакъв влязъл да иска пари за билет, представяш ли си, и това е „избраникът“. Тия жени са изтрещели тотално…

— Чакай малко. Как изглежда тоя пич?

— Еба ли го как изглежда.

— Какво работи тоя?

— Некъв програмист смотан. Е кажи ми, взимат хилядарки, а пари за метрото нямат! Тва е то — хубавите ябълки, прасетата ги ядат.

Смарангясах се до вцепенение. Изгълтах още една бира и си тръгнах. Хубавото на това да пиеш с приятел бе, че винаги можеше да си тръгнеш без много обяснения.