Диана Петрова
Синестезия (33)

Музея по космонавтика

Първото, което се виждаше в далечината, бе блестяща точка на върха на постройка. Отвън имаше паметник на ракета, висок около петдесет метра. Прииска ми се да застана под него и да погледна нагоре. Изглеждаше внушително, но не и за мен. Разглеждах пастите на космонавтите — никога не се бях замислял за естеството на храната в космическите кораби. Наврях глава през ниската врата само за да видя какво представляваше тоалетната в космическия кораб. После минах край препарираното куче космонавт и дрехите на космонавтите, които бяха толкова малки — явно хората са били по-ниски. Прозявах се, пиеше ми се, ебеше ми се, а тук бях като затворник. По-лошо: отегчен затворник.

Очаквах, че руснаците пият и се веселят, но не се получи така. След като се изпиеше бутилката с виното, се приготвяше черен чай. Безумна история. Колкото повече време минаваше, толкова повече се ядосвах. Липсваше ми софийския ми начин на живот, клиентите, Светльо.