Диана Петрова
Синестезия (52)

Мрачната стая

Отворих очи и отново видях тъмния силует в мрачната стая с мирис на болница. През погледа ми мина химикал в ръка, който скрибуцаше по страниците на тефтер.

— Иска ми се да обърнем внимание на всичките ти клиенти.

Заля ме ужасът, че щях да повърна и да се изпусна по едно и също време. Погледнах към краката си. Отново ги нямаше. Този път си казах, че това бе един от кошмарите, които сънувах напоследък и не биваше да му придавам такова значение. Повърнах през носа и устата си, като почти не се задавих в собственото си стомашно съдържимо. Вонеше. Имах остатъци от храна по очите, по косата, по кожата си. Опитах се да се надигна, но ме сряза през стомаха.

Силуетът се надигна и се приближи до мен. Вгледах се в лицето й през пердето от повърнато и не можах да различа лицето. Предполагам, че това се случи, тъй като нито за момент не бях фантазирал, че бе възможно да видя точно този човек. Замигах, за да разтворя бялата каша полепнала по миглите ми, вдишах шумно от вонята, която бях сътворил сам. След като разпознах лицето, всичко край мен потъна в сива мъгла. Припаднах.