Диана Петрова
Синестезия (16)

Детето

Не доведоха детето втори път. Аз се бях подготвил, като изрових записките си от семинара за „Архетипа на детето“. Бях звънял на майката и я бях уговарял за среща с мен. Гласът й звучеше доста хладно по телефона. Тя не каза и думичка за реакциите на детето след първата сесия. Може и да бе имала нужда от неговата болест, злобеех аз. Но всъщност така и не разбрах къде точно сгреших — с детето можехме да отбележим напредък, бях сигурен.

Трябваше да свикна с това поведение на клиентите и близките им. Мислех да работя върху усещането си за неуспех в своята лична анализа, на която ходех по линия на фромската програма. Исках да изградя увереност, да бъда стабилен в собствените си очи. Едва тогава можех да изглеждам така и в очите на клиентите. Тогава не подозирах, че с тази увереност можех да се сдобия след дългогодишен опит. Личната анализа нямаше да бъде достатъчна.

Преглътнах по пиянски историята. Единственият плюс, който виждах, беше, че се случи навреме — преди да съм се провалил очебийно. Но това само докато стигна до третата бира. След това заваляха плюсове.