Фридрих Незнански
Момиче за шпионина (98)

1.

Едва беше разсъмнало, когато Грязнов разположи своя малочислен отряд по местата за наблюдение. Правеше го без ентусиазъм и вдъхновение, просто за да му е чиста съвестта. След като Ткачова не се върна в щабквартирата, Слава започна да се съмнява, че от старото мазе въобще ще излезе някой, освен плъхове или някоя котка-помияр. Само от мисълта, че така го е изработила една проститутка, Грязнов изпадаше в бяс.

Валерий Чекалин със страшната си трофейна карабина стоеше на втория етаж на старата къща, над парадния вход. И Грязнов беше на втория етаж, но по-близо до задната част, за да контролира черния вход.

Олег Величко, малко опечален от внезапното и загадъчно изчезване на Дина, седеше край прозореца на един апартамент на първия етаж, в непосредствена близост до прохода от двора към улицата.

Над града разсъмването вече сивееше, когато Слава и Валерий чуха глух взрив.

След малко от къщата изскочи боец в шлем и камуфлажна униформа, екипиран красиво като за война. Той бързо се огледа и се хвърли към дъното на двора, където имаше малка тухлена беседка. Отначало Слава помисли, че той се крие там. Във всеки случай боецът беше приведен, но след като клекна, не дебнеше за преследвачи, а нервно ровеше с ръце, сякаш търсеше нещо.

В този момент шум и тракане на врати отвлякоха вниманието му от първия излязъл от къщата спецназовец. Почти веднага в двора, като се озъртаха напрегнато и въртяха в дъга дулата на автоматите си, излязоха още шестима, които изнесоха двама ранени или убити на ръце. Грязнов направи знак на Олег да следи оня, който се криеше в беседката, а сам започна да наблюдава новопристигналите. Дявол ги знае кои са, всичките бяха с маски. Но не приличаха на дудаевци…

В този момент единият от тях, прегърбен и отпуснат, стойката му съвсем не приличаше на командоска, свали от лицето си черната маска и Слава отказа да повярва на очите си. В камуфлажната униформа беше не някой друг, а Константин Дмитриевич Меркулов.

Но преди Грязнов да реши какво да предприеме, от втория етаж право пред краката на спецназовците скочи Валерка Чекалин и закрещя възторжено:

— Константин Дмитрич!

Бойците, които отначало настръхнаха, свалиха дулата на автоматите.

Меркулов, объркано и радостно усмихнат, протегна ръце към младежа. Валерка се затича насреща му, разделяха ги само някакви си пет крачки… Нечий тревожен вик… Валерий се оглежда, с всички сили се хвърля напред, хваща Меркулов за раменете и пада заедно с него на изсъхналата трева. Но преди тънкото му стройно тяло да докосне земята, няколко оловни оси се забиха в гърба му, като раздърпаха бели кичури вата от армейската му шуба…

Стреляше онзи, от беседката.

Докато бойците се суетяха около падналите, убиецът изскочи от беседката и с прибежки хукна към блока. Сметката му беше проста: в блока, оттам в някой апартамент — и на улицата. Но той трябваше да премине покрай гостоприемно отворения прозорец, зад който се криеше Величко. Беглецът се огледа, хвърли в отворения прозорец автомата си, хвана се за перваза и опита да се прехвърли в стаята. В този момент Олег го ритна по плексигласовия щит, който скриваше лицето му. Беглецът падна, но ловко скочи пак, за да попадне право в ръцете на бойците от спецподразделението, които вече бяха дотичали.

Притича и Грязнов, делово и безпощадно сграбчи омекналия изведнъж убиец и грубо свали шлема и маската му. Под студения, влажен вятър се откри много бледото лице на Юрий Андриевски.

— Значи ти си бил, гадино!

Константин Дмитриевич Меркулов стоеше на колене, придържаше главата на просналия се пред него Валерка Чекалин и глухо нареждаше:

— Защо скочи, глупачето ми! Аз съм с бронежилетка…

ИЗ МАГНЕТОФОНЕН ЗАПИС ОТ РАЗПИТА НА ЗАПОДОЗРЕНИЯ ЮРИЙ АНДРИЕВСКИ

Началникът на руския отдел на ЦРУ Дейвид Кук, представящ се за служител от Държавния департамент под името Джон Керуд, ме завербува, когато се снабди с неопровержими доказателства за работата ми във фирмата „Хантала ойл лимитед“. Бях принуден да сътруднича на американското разузнаване, защото работата в тази фирма, както впрочем и съществуването й, вече беше държавна измяна. Това, че фирмата търгуваше с нефт, беше само официалното й прикритие. Всъщност „Хантала“ се занимаваше с доставка на големи партиди оръжие за всякакви физически и юридически лица в страните от ОНД и в чужбина.

Докато работех за Кук, приблизително година и половина, аз му предадох на няколко пъти секретна информация от отдел „С“, който се оглавява от моя тъст Едуард Генадиевич Пермитин. Освен това аз издадох на Кук крупен резидент на руското разузнаване в Канада.

Тъкмо по времето, когато Регионалното управление за борба с организираната престъпност влезе във фирмата „Хантала“, Кук ме помоли да му предам структурата, състава и принципите за подготовка на бойците от спецподразделението на ГРУ, наречено „Ангелите от ада“. Когато служителите от РУБОП установиха, че най-важните документи на фирмата и сметките са прехвърлени в Грозни, където се намираше филиалът на „Хантала“ аз реших да замина за там и за всеки случай да изчистя от документите името си. Просто за подсигуряване. По щастлива случайност разбрах, че ръководител на проекта „Ангелите от ада“ е моят приятел от ГРУ полковник Скворцов. Той явно имаше семейни и други неприятности, които можех да използвам. Така той ми предаде онази група, която подготвяха за отстраняването на Дудаев. Знаех, че отстраняването му и затихването на конфликта между Москва и Грозни е неизгодно за много хора. Това особено не устройваше новите военни, част от членовете на правителството и главно — Николай Королъов, шефа на „Хантала“. Взех от тях големи кредити за тази работа, не исках да харча собствените си пари…

Въпрос: Които ви плати Кукли?

Отговор: Да, и не само… Накратко, с тези пари подкупих всички бойци на Скворцов. Отидохме в Грозни едновременно и докато Скворцов чакаше в предградията бойците му да се завърнат като победители, те изпълняваха моята задача. Унищожиха архива на „Хантала“ и заедно с това очистиха и моите колеги от фирмата братя Аслангирееви. Само те и Королъов знаеха за моята ключова роля…

Когато ликвидирахме Аслангирееви, едва не ни пипнаха техните бойци. Под прикритието на „ангелите“ успяхме да се измъкнем, наистина загубихме двама души.

Някой тогава ме разпозна, най-вероятно Исмат Ходжаев, Пратиха него и Бодила да ни устроят засада. И те почти успяха. От този момент всичко тръгна накриво. Грешката ми беше, че започнах да се мятам и да оставям следи. След като закарах в болницата Кук, хукнах при Скворцов, там нямаше никой. Чух шум, тръгнах натам, и се оказах, така да се каже, на местопрестъплението. Тогава и аз помислих, че в чантата на Скворцов може да има документи, подготвени за мен. Кук ме беше снабдил с най-новите шпионски хитрини. Беше проста работа да вляза при старши следователя от МУР Грязнов. При Турецки в прокуратурата стана малко по-сложно — трябваше да приспя дежурния. Разчетът ми, че той ще се събуди, ще провери бравите и няма да си признае, се оправда. И при двамата, освен че търсих чантата и с химикали унищожих съдържанието й, монтирах „буболечки“ за подслушване.

Аз убих Мешчерякова, защото тя можеше да разкаже, че сме ходили с Кук в Грозни по едно и също време със Скворцов. Тогава още не знаех, че има свидетел, който ги е видял на Минското шосе. Петров-Бодила бе убит от Плъха по моя заповед. Пак на него поръчах да отстрани следователя Турецки…