Фридрих Незнански
Момиче за шпионина (18)

3.

След всяка сполучлива сделка, когато парите бяха получени, а ръцете измити от кръвта, слюнката и миризмата на немощните жертви, фирмата „Геронт-сервиз“ устройваше хубав банкет за всички сътрудници, без милиционера. Меншов — недоучил юрист — по право се смяташе за мозъчния център на предприятието, което той на шега наричаше „Да опънем копитата!“ Когато пийнеше, той обичаше да пофилософства, да подложи солидна теоретична основа под мръсния бизнес.

— Ние работим със стари, пропили се, никому ненужни и безполезни хора — вещаеше той, тактувайки си с ръка, в която се клатеше и разплискваше чаша коняк. — Пропилите се хора не бива да притежават материални ценности. Тяхното място е заедно със Сатин^[1] на дъното. Та ето, ние се занимаваме с прере… преразпределение на материалните блага в полза на по-достойните. В наши дни, на когото му е здрав задникът не само ще оцелее в тези условия, но може и е длъжен да живее в тях. Ние си правим бизнеса и никой не може да каже, че причиняваме мъка на някого. Освен нас няма кой друг да оплаче нашите клиенти. Затова пък колко хора ни благодарят!…

Петров, по прякор Бодила, както вероятно и останалите членове на колектива, не се заслушваше особено в тези разглаголствания. Защо да си пълни главата с глупости? И на пълния тъпак му е ясно за какво е всичко. А философията си я дръж за пред следователя и съдиите, да не дава господ, разбира се! Но все пак слушаха директора търпеливо, всеки си има своите слабости — ето, Крушата например обича дебели жени. И е нормално, ако бившият интелигент Меншов обича да дрънка. Затова пък не си отваря човката където не трябва.

В средата на лятото фирмата „Геронт-сервиз“ започна бавно и меко преследване на една семейна двойка, готвеща се да се изселва при децата си в Израел. Семейство Нимхович имаше тристаен апартамент с подобрена планировка, от който, види се, са отлетели умните им деца в далечни страни.

Меншов разбираше, че тук има нужда от по-тънка работа, няма да минеш с две бутилки вино в съботите. При разговорите си с двамата Нимхович той от време на време споменаваше за богати задокеански фирми, които още от самото начало спонсорирали този проект за помощ на престарелите руснаци, а също намекваше за взаимния интерес. Значи, макар вие да не влизате съвсем в категорията лица, с които работи „Геронт-сервиз“, всичко може да се реши полюбовно — вие ни давате апартамента, а ние превеждаме спечелената сума в твърда валута на ваше име в която израелска банка поискате. Предложението беше твърде съблазнително. Толкова крупна сума долари едва ли щеше да им се удаде да измъкнат без проблеми от страната. Ако въобще успеят. Да въвличат в това децата си, значи да ги излагат на ненужен риск. Съгласете се, че е добре, ако старците имат някакви спестявания, за да не се увесват веднага на шията на децата си, макар че децата, господ здраве да им дава, с готовност ще ударят едно рамо.

Меншов се кълнеше и божеше, че е в състояние да извърши тази финансова операция. Старецът Нимхович слушаше и кимаше, но на боженето не вярваше особено, искаха му се по-съществени и главното — документални доказателства, че фирмата на Александър Михайлович има международен размах.

Този педантизъм вбесяваше Меншов, но беса си той изкарваше на своите служители. Със семейство Нимхович трябваше да бъде вежлив до победен край. Предстояха грижи, трябваше да се изготвят фалшиви, но много качествени гаранции, договори и прочие документация, предизвикваща у полупросветения еснаф свещен трепет от приобщаването към тайнствата на цивилизования бизнес.

Привикналият да се доверява на чувството си за опасност Петров опита да уговори Меншов да захвърли тая „бегала“ по негово мнение работа, да намери по-прост клиент и да работи по старата, изпитана методика. Петров изтъкваше даже такъв тежък аргумент: за времето, потрошено вече за Нимхович, в по-добри времена те успяваха да очистят от собствениците и да продадат два, че и три апартамента. Така че, струва ли си?… Но Меншов беше неумолим, завладял го бе някакъв сатанински хазарт — навярно онзи, който рано или късно взема в плен всеки неумерен играч.

Служителите от московската криминална милиция съвсем здравомислещо решиха, че убийствата твърде приличат на серийни, за да се отхвърли без проверка тази възможност. Умните глави там по пътя на чисто интелектуалния анализ една след друга издирваха точките на съприкосновение в обстоятелствата около всички открити еднотипни смъртни случаи. Не беше трудно да се открият, стига да имаше поне някой да опознае покойниците. И ето — когато неуморимата фронтова другарка на Вера Степановна опозна едната покойница единствено по белега на тила, получен в четиридесет и четвърта година от немска мина, когато се изясни, че апартаментът на убитата жена е бил продаден на грузинец едва ли не едновременно с умъртвяването на старицата, фирмата „Геронт-сервиз“ изплува в цялата си красота в полезрението на следователите. След като фирмата се „освети“, вече бе по-лесно да се свържат краищата. Проследиха движението на документите на фирмата през нотариата и отделите в общината, занимаващи се с недвижимата собственост. Така бе установено, че клиентите на благотворителната фирма имат тенденция да изчезват безследно, след като припишат на „Геронт-сервиз“ апартаментите си в замяна на пожизнена грижа и издръжка.

Майор Вячеслав Грязнов предложи да се съпоставят случаите на изчезнали хора с намерените на градското сметище трупове в черни чували. Предложението беше прието, защото то даваше шанс с един удар да се разкрие много трудно и съвременно криминално дело.

Разбира се, тези, на които се падна да бродят по вонящото сметище и да проверяват всеки достатъчно голям черен пластмасов чувал, споменаваха майора със съвсем неласкави думички. Но в резултат на тези неприятни издирвания към трите трупа, открити преди, се прибавиха още три. Сега вече можеше да се предложи като основна версия следният вариант: „Геронт-сервиз“ прониква с лъжа в жилищата на изпаднали самотни престарели граждани, след което ги отстранява и остава пълноправен собственик на недвижимия имот.

Мошеничеството, даже съпроводено с насилствено отстраняване на тези, които са излъгани, не може да остане вечно безнаказано. По времето, когато бандата на Меншов обработваше семейство Нимхович, „Геронт-сервиз“ вече се разследваше от московската криминална милиция.

По-нататък започна самата операция. В офиса на „Геронт-сервиз“ позвъни ненадминатият майстор на малките театрални форми Слава Грязнов. Той се представи като директор на един от филиалите на смесено руско-американско предприятие и попита дали не може да купи за офис хубав тристаен апартамент около центъра.

Меншов с тръпнещо сърце внимателно се поинтересува с какви суми разполага потенциалният клиент. Слава отговори, че не е ограничен в средствата, стига жилището да съответства на средностатистическите европейски стандарти. По такъв начин, волно или неволно, операцията с имота на семейство Нимхович неочаквано се изостри.

Тъкмо когато Меншов вече щеше да оформи всички бумаги и да осъди двамата стари евреи, жената на стареца Нимхович изведнъж постъпи в болница. Да замине в Израел или да води преговори с купувачите беше достатъчно здрава. А сега взе, че се разболя. Който трябва, знаеше, че жената се скри в болница по препоръка на милицията. Трябваше да се подтикне Меншов да действа активно и по възможност безразсъдно. Само тогава можеше да бъде хванат на местопрестъплението. Иначе пак щяха да го освободят като уличен хулиган, макар че за престарял тийнейджър като него удушаването на старци и бабички не можеше да мине за безобидна постъпка.

Намерението на милицията беше просто и напълно обяснимо: да скрие жената в болницата, да събере сили, за да разработи както следва операцията, и след това вече да отворят клетката с хищниците.

За съжаление старецът Нимхович се оказа лош актьор.

Предупредиха го, че всички действия на престъпниците са продиктувани от алчност и страх от милицията. Ако се доверявате на милицията, трябва просто от начало до край правилно да изиграете своята роля. Ролята на изплашен и смазан от страх и мъка човек. Нимхович като че ли разбра това, но чувствайки поддръжката на милицията, стана изведнъж храбрец и започна да задава неприятни въпроси на горилите на Меншов. В общи линии, ако не се бе издал напълно, то поне предизвикваше голямо съмнение у тях. След това Меншов се разбърза. Реши да рискува, без да знае, че Нимхович е инструктиран от криминалната милиция. Вече нямаше време да се търсят доказателства за надеждността и платежоспособността на фирмата. Сега можеше да получи апартамента на старците само насила. Създаде се кризисна ситуация, когато Меншов не знаеше, че семейство Нимхович са контролирани от ченгетата, а те на свой ред не се досещаха какво е намислил директорът на благотворителната фирма. А той беше замислил елементарен шантаж.