Фридрих Незнански
Момиче за шпионина (20)

5.

Петров отвори тихичко вратата с такъв вид, сякаш просто му се е приискало да подиша чист въздух. И за глупака е ясно: ако са ченгетата, значи директорът вече е изгърмял. Той, подлецът, разбира се, ще издаде всички, за да спаси кожата си. Но да се скриеш и да се притаиш сега, когато наоколо са все суверенни държави и гранични стълбове, е по-лесно от всякога. Лягаш на дъното някъде в съседната република и чакаш, докато следователя го изгонят в пенсия или го повишат — тогава няма да му е до дребните войници на успеха. И изводът от това е само един: трябва да зареже Меншов и да изчезва!

Петров още веднъж поглежда през вече отворения прозорец — всичко е чисто, само някакъв мухльо в избеляло долнище от анцуг с ципове седи на някакъв пън и чете вестник. Сигурно досадната му жена го е изгонила да тупа килимите, та затова мухльото се е скатал за своето малко, гнусно и позорно удоволствие на мъж под чехъл.

Меншов, абсолютно сигурен, че Костя ще уреди всичко както трябва, тихо дреме в креслото. Петров предпазливо възсяда тесния перваз и провесва единия си крак навън.

От коридора се появява, просто израства на прага на стаята здравеняк с пистолет в ръка и крясва:

— Никой да не мърда от мястото си! Криминална милиция!

Меншов се вкаменява на мястото си, а Петров без излишни приказки скача от втория етаж. Приземява се сполучливо в цветната леха, надига се от земята и трескаво се озърта: всичко ли е чисто и накъде е най-добре да бяга.

Засега никой не вдига шум и не обръща внимание на смачканата леха с цветя. Само мухльото в анцуга, сгъва вестника на тръбичка и се приближава със сърдито недоумение на лицето. И бързо се носи, да го вземат дяволите!

— Какво си позволявате! — възмущава се мухльото, докато се приближава към ниската ограда от летвички, която отделя градинката от сивия прашен асфалт на двора.

— Разкарай се, приятел, нали виждаш — паднах, без да искам! — мърмори Бодила, докато се опитва да се измъкне от протегнатите към него здрави и жилести лапи на мъжа.

Но онзи все пак го пипна за ръкава на ризата, прескочи леко декоративната оградка и попита вече съчувствено:

— Тогава, може да сте се ударили?

— Разкарай се! — изсъска Петров, без да скрива злобата си, и погледна нагоре — дали вече не стърчи от прозореца ченге със зареден топ.

Точно това не трябваше да прави, защото нелепият мухльо в трикотажен анцуг с провиснали колена сграбчи ръката на Бодила като с клещи, изви я някак си по ченгешки хитро, после палката, завита във вестника, се стовари върху главата му и суровият „палач“ загуби говор и картина за няколко минути. А когато дойде на себе си, откри, че ръцете му са заключени в белезници, а бренното му тяло се носи по улицата към дежурната на градската милиция в дрънчащия и прашен милиционерски фургон.

Такава беше първата среща на Бодила с капитан Грязнов, който измисли и осъществи маскарада с единствената цел да избегне стрелбата в пълния с деца двор.

В същия ден бяха арестувани и останалите служители на „Геронт-сервиз“. Главната счетоводителка, по съвместителство жена на директора, седеше като изваяна от камък и от време на време тихичко виеше, докато в апартамента се провеждаше обискът. Изненадана от ареста, тя изпращаше с прощален, пълен със сълзи поглед всяка мила вещ, която влизаше в описа: независимо дали беше от злато, сребро, скъпоценни камъни или просто банални пачки долари…

Шофьора Генка и Крушата задържаха в офиса, където те давеха вълнението си с водка и очакваха завръщането на директора и Бодила. Настаниха всички в отделни килии, даже ги извозваха поотделно, за да не могат да се наговорят. Както изглеждаше, бяха предвидили всичко.

На разпитите задържаните не признаваха нищо — нито сделките с недвижими имоти, нито продажбите на придобитите с измама апартаменти, още по-малко убийствата. Следователите трябваше да откриват парченце по парченце всеки ход на престъпната група и после да го предявяват на обвиняемите в качеството му на неопровержима улика. Ситуацията се усложняваше и от това, че във фирмата „Геронт-сервиз“ практически липсваше финансова документация.