Фридрих Незнански
Момиче за шпионина (52)

2.

Два дни преди това, след като позвъни предварително, пенсионерката Александра Ивановна Романова се запъти в поликлиниката при Нина Скворцова. Тя носеше снимка, възможно една от тези, които убиха полковник Скворцов, и беше запомнила въпросите, на които неуморимият Саша Турецки искаше да получи отговор.

В поликлиниката картинката беше все същата: мрачни, болнави, непривлекателни жени, бели стени и миризма на лекарства. Както и миналия път се наложи малко да изчака, докато лекарката се освободи от поредната пациентка.

Скворцова вдигна глава от бумагите, когато Романова влезе в кабинета, кимна й за поздрав и попита:

— Донесохте ли снимката?

— Разбира се. Само че аз, извинете, не разбирам, Нина Сергеевна, за какво ви е тя? Мястото й е в огъня.

— А на вас за какво ви беше?

— Нали ви казах — за да уточним личността на жената, с която се е… вашият съпруг.

По лицето на Скворцова пробягна лека сянка, но тя бързо се овладя.

— Точно така, и на мен ми трябваше за същото. Намерихте ли я?

Разбира се, Александра Ивановна можеше да си спомни своята кубанска младост, да се изпъчи, да сложи ръце на хълбоците си и използвайки своя богат запас от експресивни думи и изрази, включвайки скъпото на хиляди руснаци фрикативно „г“ на Леонид Илич, бързо и за дълго да сложи на мястото й тая лекарка. Тя, разбира се, предизвиква съчувствие, но един полковник от милицията не може да търпи подобни женски провокации. И все пак Романова ги изтърпя. Защото нищо не й струваше да постави на мястото му даже някой мъжага, як като бик. Но като го направиш — човекът ще се обиди, ще се изплаши, ще се затвори в себе си и после е безполезно да го разпитваш.

Така че Александра Ивановна смирено кимна и каза:

— Намерихме я.

— Е, благодаря ви за това. А снимката ми е необходима като веществено доказателство.

— Доказателство за какво? У нас прелюбодейството не е криминално деяние.

— Какво общо има прелюбодейството? Тя ще отговаря за причиняване на смърт чрез особено перфиден начин.

— Едва ли ще ви се отдаде да спечелите такова дело, дори да го започнете.

— Това си е моя грижа. Вие навярно имате още въпроси към мен? Ако не искахте да ме видите, щяхте да пратите снимката по пощата — и толкова. Не е ли така?

Романова сви рамене:

— Аз съм неангажиран човек, можех да ви я донеса и без всякакъв повод, но в конкретния случай сте права.

— Тогава, преди да минем към вашите въпроси, отговорете на моите: името и фамилията й…