Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маршът на Турецки (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Девочка для шпиона, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Фридрих Незнански

Заглавие: Момиче за шпионина

Преводач: Марин Гинев

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: „Атика“, ЕТ „Ангел Ангелов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1997

Тип: Роман

Националност: Руска

Печатница: „Атика“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3390

История

  1. — Добавяне

6.

Отбиваме се със Слава на „Петровка“. Той иска да разбере няма ли някакви новини от групата за външно наблюдение, прикрепена към Дина Ткачова.

Докато обикаля недрата на шестетажната сграда, аз скучая в дежурната стая. Грязнов ме остави тук, защото, ако ни провърви, ще отидем при стареца Мойсеев с кола.

Спомних си, че някой от съседите беше споменал за милиционер с превързана буза, който влязъл в четиринайсети апартамент при Мешчерякова. Значи умникът Андриевски се е погрижил никой да не го познае дори случайно. А с милата дружка Катя може и да не се крие! Нима все пак е бил той?

Извадих снимката от джоба си. Ами да, разбира се, нито шапка, нито превръзка.

Дежурният здравеняк майор се измъква иззад преградата, която огражда пулта за връзка от просторното помещение.

— Какво е това, другарю следовател? Някой труп ли…

Любопитството му не е много здраво, разбира се, но унесен в мислите си, аз му показвам снимката и разсеяно отговарям:

— Не, още не е труп.

След малко чувам радостният глас на майора:

— Охо! Че това е същият, дето търсеше Грязнов!

— Кога го е търсил? Защо?

— Ами тогава аз бях дежурен… — Майорът прокара пръст по стенния календар. — Сутринта на деветнадесети застъпих след бъркотията с американеца на Минското шосе. Грязнов си отспиваше, а сутринта дойде за него това лейтенантче от МВР… Не знам защо го запомних, но като си отиде, Вячеслав търчеше, разпитваше кой е идвал да го търси, а самият беше пребелял като платно. Попитах го тогава какво е станало, но Грязнов не ми каза.

Направо ме засърбяха дланите от толкова неочаквано откритие. Постарах се да прикрия вълнението си и почти равнодушно попитах:

— Сигурен ли сте, че е същият?

— Да, разбира се. Тогава беше с шапка и не я свали, но усмивчицата му е доста запомняща се.

Появи се Слава и без да чака въпроси, лаконично каза:

— Нищо интересно. Седи си вкъщи.

— Затова пък ние с дежурния имаме за теб изненада — казах му и добавих: — А и за мен май беше…

Грязнов изслуша дежурния, който отново разказа за обстоятелствата около срещата си с преоблечения като милиционер Андриевски, разтърси ръката на майора, а когато излязохме на улицата, ми каза:

— Да знаеш, Саша, камък ми падна от сърцето! Майка ми казваше: крадецът има един грях, а окраденият — сто. Защото докато не разбереш кой е бил, в кого ли не се съмняваш. А лошият помисъл при православните също минава за грях. Струва си да се напием по този повод!

— Не днес.

— Е, значи само малко ще пийнем.

— За малко, не съм против.