Фридрих Незнански
Момиче за шпионина (39)

2.

Ядосан, Олег излезе на двора.

С максимализма, присъщ на младостта, той обвиняваше за всичко себе си. Струваше му се, че Турецки или Меркулов, живата — слава Богу — легенда на прокуратурата, биха намерили изход и от далеч по-трудна ситуация. А той, Величко, още е пале и това си е.

Потънал в тези мисли, Олег не забеляза, че след него вървят трима пийнали мъже, вървят весело-агресивно, жадувайки не особено опасно за тях приключение. Подобно развлечение би могъл да се окаже някой самотен интелигент. А и мястото беше удобно. От едната страна на пешеходната пътека частните гаражи образуваха истинска стена, от другата стърчаха руините на някогашното котелно.

Не може да се каже, че Олег никого и нищо не забелязваше, като поет в пристъп на вдъхновение. Той чуваше зад себе си стъпки, шеговита караница, но боксьорското минало му вдъхваше увереност. Само че тази увереност под въздействието на размислите му се превърна в самоувереност. Поради което се притъпи бдителността му.

Той още се самоукоряваше мълчаливо, когато тримата тръгнаха да го задминат. Олег машинално се отдръпна, за да им направи път. В този момент единият от компанията смъкна шапката от главата му и не особено бързо побягна напред.

Олег се окопити от първоначалното объркване, огледа се и подгони крадеца.

— Ей ти, стой! — извика той.

Приятелчетата на крадеца се стараеха да тичат редом с Олег и насечено издишвайки в лицето му отвратителни облаци от евтино мастило, разбъркано с одеколон, го кандърдисваха:

— Мъжки… не се обиждай… а?! Сеа шъ го върнем… тъпанара… сеа! Сами шъ го опуаме…

Олег леко догони мъжа с шапката и го сграбчи за рамото.

— Стой, ти казвам!

Мъжът рязко се приведе, сякаш се уплаши, но рязко изхвърли напред свободната си ръка срещу лицето на Олег. За част от секундата той успя да забележи, че в пръстите си мъжът стиска някакъв цилиндър. И помисли: газов спрей…

В същия момент вълна задушлив газ блъсна Олег право в лицето. Прекъсна дишането му, очите му започнаха обилно да сълзят и носът му се запуши. Усещаше силно дращене и под затворените си клепачи.

Обезумял от парене и задушаване, Олег се закашля, хвърли чантата и започна да трие очите си с пръсти. И в този момент някой от тримата го удари по тила с нещо нетвърдо, но тежко. Потъвайки плавно в безсъзнание, Олег чу неочаквано ясната, рязка заповед, изречена със съвсем трезвен глас:

— Влачете го в котелното! И да не забравите чантата!