Фридрих Незнански
Момиче за шпионина (17)

2.

Работата започна с едно обявление във вестника. И престарелите самотници започнаха да звънят. С тях винаги разговаряше Александър Михайлович Меншов, който неизменно покоряваше сърцата на бабичките и дядовците със стегнатия си външен вид, мека вежливост и търпение. През това време шофьорът-агент Гена се мотаеше по пивниците, черпеше пропилите се дядковци и бабички и в частен разговор около оплесканата, лепкава маса с разпарчедисани рибешки тела разпитваше кой къде живее и какви роднини има.

По такъв начин, след старателно отсейване на съмнителните клиенти, фирмата „Геронт-сервиз“ започна да работи веднага по три апартамента.

В двустайния в Солнцево живееше в тиха пиянска самота инвалидът втора група Егориев. Той беше участник във Великата отечествена война, но след смъртта на жена си се отцепи от ветеранското движение и беше забравен от всички. Тъкмо по това време дойде при него младият вежлив и усмихнат Меншов. Наговори му за американските спонсори, за синовния дълг пред воините победители, докара сантименталния пияница до сълзи и подписа със стареца договор за безплатно погребение.

Меншов не беше глупак и не бързаше да става собственик на апартамента, защото съседите можеха да вдигнат шум. Още три месеца по веднъж седмично идваше като благодетел при Егориев, носеше му някакви продукти, малко пари и пожелания за здраве и дълъг живот.

Наистина Егориев едва не провали цялата работа. Един ден той съобщи радостно на благодетелите си, че е приютил вкъщи млад непризнат художник, който, макар и да е представител на изкуството, иначе е обикновен човек, обича чашката и рисува голи жени в уродливи образи. Господата от „Геронт-сервиз“ щяха да се побъркат. Първо се запознаха с художника Аркадий. Пропаднал човек, бивш наркоман, сега завършен алкохолик. При това отдавна разведен, жена му живееше в друг град. Това малко успокои фирмаджиите, но всички решиха, че трябва да свършват с Егориев. Един ден позвъниха в апартамента му. Аркадий смело отвори на двамата мъже, защото познаваше единия — той винаги идваше заедно с Меншов. Мъжете — а това бяха Бодила и Крушата — влязоха в апартамента и удушиха без особени усилия стареца и квартиранта с въженца. Труповете скриха в черни пластмасови чували според инструкциите на Меншов. После ги натовариха в багажника на колата, извозиха ги извън града, където директорът на фирмата си строеше вила, напълниха ги със строителен боклук и ги закараха на градското сметище.

Константин Петрович се тревожеше, че ще му бъде трудно да действа с такова оръдие като въженцето. Но се справи. Другото беше, че той не искаше да се обвързва със стареца, предостави го на Крушата, а сам удуши по-младия Аркадий. Но в дадения случай възрастта не означаваше нищо. Приличащият на скелет художник престана, да се гърчи даже по-бързо от Егориев. Инвалидът по-дълго се бори за живота си, даже успя да се напикае…

Продадоха апартамента за тридесет хиляди долара. От тях Меншов отдели петнадесет, така да се каже, за развитие на производството, останалите раздели според участието между членовете на трудовия колектив.

С едностайния апартамент в Кунцево, където живееше самотна старица, проблеми практически нямаше. Бабичката беше така отслабнала, че едва ходеше из апартамента, а да отиде сама до магазина не можеше да става и дума. Понякога съседите й носеха хляб и мляко. Когато в живота й влезе „Геронт-сервиз“, старицата не можеше да се нарадва: през ден млад, красив и добър човек й носеше хляб, мляко и даже консервирани супички. Всичко безплатно. Това ненадейно щастие продължи малко повече от месец. Веднага след като процедурата по прехвърлянето на апартамента приключи, Меншов връчи на Крушата един хляб и бутилка мляко и го прати при старицата. Тя естествено отвори вратата… Крушата така се стараеше да я удуши, че счупи тънкия й, изсъхнал врат. След това трябваше да изпълни всички формалности: да скрие трупа в чувал, да отиде с него до някой строеж, а после да го изхвърли на сметището. Крушата беше патологично мързелив, можеше да свърши някаква работа само под заплахата от бой и непосредствен контрол. Затова той не откара надалеч чувала с трупа, а понеже за късмет вече се стъмняваше, го хвърли в една канализационна шахта. Но на Меншов докладва, че всичко е свършил както трябва.

Терпилин, инвалид и пияница като Егориев, имаше двустаен апартамент в района на Всеруския изложбен център, бивш ВДНХ. Той бе открит от Гена в кръчмата. Меншов дойде при стареца, изпи с него винцето, което беше донесъл, разказа за своята фирма и сключи стандартния договор. Фирмата осигурява на Терпилин пожизнена помощ чак до следващото я достойно погребение. Той на фирмата след смъртта си — апартамента. Изглеждаше, че сега на стареца предстои да изчезне тихо, но се намеси съдбата. При Терпилин дойде племенникът му със свой приятел. Родата от Белгород поръчала на племенника да уговори стареца да си продаде московския апартамент и да се върне да довърши живота си в родния край. Докато Гена и Крушата се паникьосваха заради пропадащата сделка, Меншов като лице, ползващо се с пълното доверие на стареца, предложи да посредничи при продажбата.

Провинциалистите, наплашени, че в Москва игла да хвърлиш, на мошеник ще падне, му се довериха с облекчение. Меншов прехвърли апартамента на фирмата, после веднага го продаде и донесе на Терпилин и роднините му тридесет и пет хиляди долара. После предложи на младежите да полеят сполучливата сделка в хубав ресторант, та да има какво да разказват после за Москва. Старецът остана да пази невъобразимата купчина пари, а племенникът с неговия приятел и Меншов излязоха. В момента когато се скриха зад ъгъла, в апартамента на Терпилин позвъниха двама души. Старецът позна единия — помощникът на директора на благотворителната фирма — и отвори. След което беше акуратно удушен на четири ръце. Когато след няколко часа подпийналата компания се върна от ресторанта и бавно, с клатушкане, се заизкачва по стълбището, Петров уби отгоре с два точни изстрела от пистолет със заглушител племенника и неговия приятел. След десет минути колата отнесе телата им, напъхани в пластмасови чували, към строящата се вила на Меншов.

После имаше апартаменти в Марина рошча, в Топлий стан…