Фридрих Незнански
Момиче за шпионина (66)

2.

Вратата на стаята не беше заключена, но вътре нямаше нищо. Само мебелите — легло, маса, стол и голям, заемащ две трети от стената прозорец.

Слава се приближи до него, надзърна, намери с поглед блока на Ковалевска и прозорците й. Жалко, че не си носеше бинокъл, но и така беше ясно, че снимката, която им даде жената на Скворцов, спокойно можеше да е направена оттук. Грязнов бързо и старателно огледа стаята, но не намери нищо, освен малко късче черна хартия, от която правят пликовете за фотохартията, а също и увиват филма.

Той се върна в кухнята.

Собственикът седеше до мръсната маса и изтрезняваше по класическия начин. Пред него стърчеше трилитров буркан, наполовина пълен с вече отгазирана бира. До буркана имаше желязно емайлирано канче. Мъжът го пълнеше с бира, жадно със стонове и въздишки го изпиваше, после отново се вцепеняваше. И така два пъти за няколко минути.

Грязнов седна до масата, като се стараеше да не се опира на мушамата, и се представи:

— Слава.

— Коля — отвърна собственикът. — Искаш ли бира?

— Благодаря, когато съм на работа не пия.

Коля учудено огледа кухнята и попита:

— Ти тук ли работиш?

Слава въздъхна:

— Добре, Коля, къде е Серьога?

— Там няма ли го?

Коля заметна глава към празната стая така старателно, че едва запази равновесие на нестабилната табуретка.

Слава разбираше, че с този човек сега трябва да разговаря пределно просто, затова отвърна с една дума:

— Не.

— Е, значи го няма…

— А кога ще дойде?

— Не знам.

— Той на квартира ли е при теб?

— Не…

— Защо си го пуснал тогава?

— Жена му е змия — заговорнически прошепна Коля. — Понякога не го пуска вкъщи. Тогава Сивия нощува при мен. Честно момче, за всяка нощувка ми мъкне бутилка. Уважавам го!

— Кога нощува тук за последен път?

В объркания мозък на Николай се появиха някои смътни подозрения.

— А ти кой си? — попита строго, но не много уверено той.

— Койчо!

Коля дълго гледа в наглите очи на Грязнов и здравият му разум победи.

— Преди три седмици… или месец…

На Слава му хрумна безобидна, общо взето, идея. Безобидна, защото Сергей Федулкин най-вероятно повече нямаше да дойде тук.

— Виж кво, Коля, ако се появи, предай му, че се е нафотографирал вече, гадината! Волно или неволно обаче е щракнал мой човек, а това точно сега хич не ми трябваше. Ако не ми донесе негатива в зъбки, ще му счупя цялата оптика в тиквата! Ясно ли е?

— Ясно — тръсна рошавата си глава Коля. — А от кого да му предам?

— Кажи му: Боцмана идва.